Някои от разпоредбите противоречат на европейското право
Част от разпоредбите на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за храните са в противоречие с европейското законодателство и с установената съдебна практика на Съда на ЕС. В законопроекта има предвидени изисквания, които по същество са намеса на държавната администрация в отношенията между търговците и накърняват свободата на договаряне. Това пише в становище на правната кантора "Шонхерр" по законопроекта, адресирано до земеделското министерство и работната група в парламента.
За две от разпоредбите (на &17 (чл.17 е) и &51 (т.48) би трябвало да се иска становище от Европейската комисия дали съдържат ограничения за свободното движение на стоки в рамките на единния европейски пазар. Тъй като представляват технически регламент по силата на Директива 98/34/ЕО, те би трябвало да бъдат съгласувани и с останалите държави членки, пише в становището.
Допълнителен документ
Чл. 17, т."е" от законопроекта въвежда допълнително изискване към доставчиците и търговците да подготвят отделен документ (на хартиен носител), съдържащ информация за проследимостта на храните. За храна, която не е придружена с такъв документ, ще се смята, че е без доказан произход и ще се третира като негодна за консумация от човека. Според юристите тези изисквания противоречат на общностното право. Указанията на ЕК са, че доставчикът събира и съхранява информация за проследимостта на храните. Когато контролните органи му я поискат, той я предоставя. Има право сам да избере формата, под която ще направи това, т.е. възможно е и да я предостави по електронен път. Изискването за отделен документ на хартиен носител обаче, ограничава свободното придвижване на стоки в рамките на ЕС, защото създава задължение, валидно само за територията на България, се казва в становището.
Юристите възразяват и срещу изискването изрично да се указва страната на произход на всички видове храни. Според действащото европейско и национално законодателство е необходимо да се указва страната на произход само на конкретни храни, предвидени по закон (като говеждото месо например), или ако липсата на такава информация може да заблуди потребителя за истинския произход на храната или за мястото, от което идва тя. Юристите добавят и че законопроектът всъщност разпростира особените изисквания, предвидени за храните от животински произход в Регламент 931/2011, върху всички видове храни. Това прави правилата практически неизпълними за операторите.
Наредба за качеството
Друг повод за несъгласие са текстовете, предвиждащи земеделският министър да определя с наредби изискванията към качеството и безопасността на храните. Позицията на "Шонхерр" е, че налагането на императивни стандарти за качество чрез подзаконови нормативни актове не благоприятства свободното развитие на пазара, ограничава избора на потребителите и е в нарушение на принципите на защитата на конкуренцията. Примери за това са както Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти, така и Наредба 32 за окачествяване, съхраняване и предлагане на пазара на месо и черен дроб от домашни птици. Практиката противоречи и на цялостната европейска философия по въпроса, според която гарантирането на безопасността на храните се осигурява чрез НАССР системите на производителите и търговците и чрез системите за осигуряване на проследимост. А отговорността за качеството на храните е вменена на производителите и търговците, така че то не е предмет на детайлна императивна регламентация.
Забраната да се връща храна от обекти за търговия на едро и дребно на нейния производител (освен при обратно изземване и изтегляне от пазара по смисъла на Регламент 178/2002) e опит да се регулират търговските отношения. Тя противоречи на свободата и автономията на договаряне при търговията с храни, казват юристите. От кантората настояват, че ако проблемът е дошъл от неизпълнение или неточно изпълнение на уговореното между търговците в договорите за доставки, но храната е годна за употреба и е безопасна, търговецът би следвало да има право да я върне на производителя й. Иначе се утежняват взаимоотношенията между търговци и доставчици, като търговецът се задължава да унищожи доставката, която не отговаря на договора, и така да генерира загуба на производителя. Нарушава се и принципът на свобода на договарянето.
Задължително дарение
Дарението по дефиниция е доброволен акт от страна на дарител, напомнят юристите. Поводът е разпоредбата, според която производителят или търговецът трябва да предостави храните на обект за хранително банкиране под контрола на БАБХ, когато се установи, че са без доказан произход или са върнати на производителя в нарушение на забраната. Законът не уточнява дали "предоставянето" ще е възмездно или не, но осъществяването му под контрола на агенцията по безопасност на храните предполага, че то по-скоро ще има характера на санкция, а не на (възмездна) сделка. Така се нарушава правото на собствеността върху храните които, макар и с нарушена проследимост (липса на документа по чл. 17 "е"), биха могли да са безопасни и годни за употреба. Тези храни са собственост на производителя или търговеца, се казва в становището, и те имат право да формират воля как да се разпореждат с тях в определените им от закона рамки.
В становището се пояснява, че даряването на безопасни храни на което и да било трето лице следва да бъде взето съгласно автономната воля на всеки от операторите, като всяка принуда би могла да бъде основание за недействителност на договора.
По повод на многократното увеличаване на имуществените санкции, предвидено в законопроекта (някои до десет пъти), юристите казват, че те са прекомерно високи и несъразмерни с икономическата среда в България. Нееквивалентността им спрямо нарушенията е предпоставка за корупционни практики. Според авторите на становището ефектът, търсен от законодателите, може да бъде получен не като се увеличават санкциите, а чрез постоянен ефективен контрол от страна на компетентните контролни органи. Според тях е по-съществено да се инвестират усилия в специализация на контролиращите вместо в повишаването на санкциите.
.