Броят на фирмите в несъстоятелност се увеличава*
Обявените в несъстоятелност фирми в България се увеличават от началото на кризата, като по-чувствителен ръст е имало през миналата и в първите три месеца на тази година. Данни от Агенцията по вписванията показват, че за миналата година над 600 фирми са били обявени в несъстоятелност, още приблизително толкова е броят на дружествата, които имат решение за откриване на производство. В сравнение с 2008 г., когато икономиката беше в пика си, увеличението е повече от двойно, но от бизнеса коментират, че има много фирми, особено от по-малките, които просто са спрели работа, а официално не са обявени в несъстоятелност. Причината е, че минаването през фалит е много бавно. В страната активните фирми са около 300 хил. и въпреки че хиляди спират да работят всяка година, само стотици стигат до процедура по несъстоятелност. В случаите, когато има неудовлетворени кредитори, те масово ползват продажби през съдия изпълнители, а не тромавата несъстоятелност.
"Спящи" компании
Всъщност, представители на бизнеса коментират, че за вълна от влизане в несъстоятелност не може да се говори, а има нормални за една икономика процеси, при които някои спират дейност временно или постоянно, но се откриват и нови фирми.
В един от най-засегнатите от кризата сектори – строителството, има много фирми, които са "спящи" - по документи те са действащи, не са в несъстоятелност, но в същото време просто са спрели работа. Изпълнителният директор на Камарата на строителите инж. Иван Бойков коментира, че от около 4200 фирми, членуващи в организацията, активно работещи са само 1500, но няма данни колко точно са обявени в несъстоятелност.
В машиностроенето положението е "шарено", каза председателят на Браншовата камара инж. Илия Келешев. Той обясни, че има фирми, които под една или друга форма са спрели дейността си, но някои от тях може и да не са избрали пътя през процедура по несъстоятелност. "Естествено е, че в състояние на конкуренция и пазарна икономика някои фирми ще спират дейност, на тяхно място ще се откриват нови. Бедата е, че в последното време са доста компаниите, които спират работа", коментира Келешев. Сред тях е и "Есаб Електроди" - Ихтиман, което на практика вече не работи. Собственик е холандската Exelvia International Holding BV, която е инвестирала в нови машини, но по думите на Келешев те вече ще се използват за друго предприятие на групата в Унгария.
Верижна реакция
Сериозен проблем е верижната реакция при несъстоятелност – ако много компании от свързани браншове фалират, това се отразява лошо и на останалите. За някои може да означава по-малко конкуренция и повече възможност за продажби, но в други случаи се стига до затруднения. Такъв пример е леярството на отливки – от началото на кризата са спрели дейност няколко леярни и това се отразява и на машиностроенето, добави Илия Келешев.
В леката промишленост ситуацията не е добра – по думите на председателя на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци Антоанета Божинова положението е трудно. Тя обясни, че поне от техните членове няма такива, които са спрели работа, но при тях дейността е сезонна и е нормално през зимните месеци те да се занимават само с търсене на пазари. През цялата година заети са само големи предприятия, обясни Божинова.
Тя добави, че е трудно да се даде и прогноза как ще се развива секторът в следващите една – две години. Преработвателите са силно засегнати от дисбалансите в селското стопанство – липсата на зеленчукови насаждения и плодове е сериозна пречка пред работата им, което от своя страна е свързано с ограниченото субсидиране за този сектор.
Прогнози с малко оптимизъм
В машиностроенето Илия Келешев очаква и тази година да има доста предприятия, които да прекратят дейност. Той посочи, че все пак секторът ще отчете първо тримесечие с ръст на оборота и износа в сравнение със същия период на миналата година. Някои компании обаче, които от дълго време работят "на технически минимум", едва ли ще могат да възстановят изгубените си пазари, така че може да се очаква още фирми да затворят, смята Келешев.
В строителството прогнозата на Иван Бойков е следващите 2-3 години да не се различават особено от тази, а 2013 г. пък ще е доста сложна – и заради изборите, и заради изтичането на програмния период на ЕС. Новият ще започне през 2014 г. и се очаква именно европейските пари в идните години да продължат да бъдат двигател за строителните компании. Освен пътища, в последните 1-2 години започнаха и големи проекти в други сектори, най-важните от които са за водните цикли на градовете. По някои от тях вече се работи, за други сега се обявяват обществените поръчки. Те обаче крият нов риск – забавените плащания, заради които доста фирми вече фалираха. Ако досега това беше основно на централно ниво, сега бавят общините и по думите на Бойков в момента дълговете им към строителния бизнес са за близо 200 млн. лв.
| Малък напредък Процедурите по фалит в България са твърде бавни затова и длъжници, и кредитори ги отбягват. Много от насочилите се към процедурата фирми обаче ползваха фасадата на несъстоятелността по схемата на т.нар. изкуствени фалити. Схемата служеше за оттърваване от обезпечения към банки и други кредитори, като се фабрикуваха стари дългове, обявяваше се несъстоятелност с много задна дата, а сделките и обезпеченията, направени по-късно, ставаха недействителни. Юристи определяха явлението като масово за последните години, което дава и обяснение за ръста на процедурите по несъстоятелност. В края на февруари обаче парламентът в последните си работни дни прие поправки в Търговския закон, с които силно ограничиха прилагането на схемата. Сега максималният срок, считано от молбата заесъстоятелност, за обявяване на недействителност на сделки е 1 или 2 години. Новите текстове може и да доведат до спад във фалитите през идните месеци. |
*Оригинално заглавие: Когато ръстът не е добра новина
.