Реколтата в зародиш
Субсидиите за земеделските производители обикновено се сочат като основна причина продажните цени на земята и рентата за нея да се повишават. Те обаче имат и една друга, много по-важна функция – субсидиите позволяват да се купят по-скъпи и качествени семена и торове. А това е от полза и за производители, и за търговци, и за потребители, и не на последно място – за околната среда.
Вече можем да си го позволим
"Изплащането на субсидиите има значение за това какви семена се купуват. В много случаи с тях се плаща рентата за земята и на земеделците им остават достатъчно средства, за да купят семена за по-високи добиви", обясни Петко Илиев, маркетинг мениджър в дистрибутора на семена и препарати "Сиджента България". Той добави, че след като е започнало изплащането на субсидии, производителите постепенно са започнали не само да търсят по-качествени семена, но и вече могат да си ги позволят.
Голяма част от търсенето, особено при слънчогледа, е към хибридни видове, чийто завишен добив може да компенсира по-високата му цена, коментира Илиев. Васил Василев, търговски директор на земеделската компания "Агро тера север", също обясни, че за основните култури като царевица, слънчоглед и рапица се използват основно хибридни сортове, по-голяма част от които се внасят от Западна Европа. За есенниците обаче все още има масово използване на собствени семена – до четвърта поред реколта, което сваля качеството на добивите, смята Василев. При ниско качество зърното се използва за фураж вместо за хляб.
Избирай внимателно
"Основна част от използваните в България семена за зърнените култури са или собствено производство, или традиционната българска селекция, която се е наложила през годините и дава сравнително добри резултати при спазването на правилните арготехнически мероприятия", добави още Василев.
От Института по растителни и генерични ресурси в Садово коментираха, че се търсят сортове, които са "високодобивни и пластични към условията на средата". "Би било добре да се постигне по-висок интерес към сортовете с добро качество, но засега тази тенденция не е ясна", каза проф. Сийка Стоянова от института. Тя обясни, че цената безспорно е определяща и това е основното правило при покупка на семена за масовите площи. Ако обаче целта е да се произведат семена за собствени нужди, стопаните купуват по-висока категория, независимо от цената, каза проф. Стоянова.
Както при цялата земеделска продукция, и при семената има повишение на цените за последната стопанска година. Тя варира от 18% за най-висококачествените или базови семена, до 27-30% при партидите за масови посеви, казаха от института.
Преди години "модна" е била рапицата и е имало голямо търсене на семенен материал от нея, но заради загуби на продукция през 2011-2012 г. интересът към нея е напълно замрял.
Заради все по-екстремните климатични условия и проблемите с напояването от института в Садово са разработили и доста сортове пшеница, които са подходящи за отглеждане и при влошена околна среда. Устойчиви на суша са например "Гинес", "Юнак" и "Гея 1", а на студ - "Победа", "Диамант" и "Фермер". Последните два могат да се отнесат и към друг вид, т.нар. пластични сортове, които по-лесно се приспособяват. Другите лесно приспособими са "Садово 1" и "Боряна". Сред последните разработки са и зимната пшеница "Николай" и "Гизда", които могат да дават добри добиви и при по-екстремни условия.
"Изграждането на правилна сортова структура в зависимост от конкретните агроекологични условия на района може да повиши значително добивите и качеството на продукцията и да противодейства на измененията в климата", коментира проф. Стоянова.
Храна за земята
Ако ние искаме да се храним добре, и растенията, от които чакаме реколта, също трябва да бъдат сити. Използването на торове е старо почти колкото земеделието – допреди век те са били основно естествени, но с напредъка на химическата промишленост масово навлизат изкуствените. И двата вида си имат предимства и недостатъци, но така или иначе за конвенционалното земеделие е прието, че се използват предимно изкуствените. Поскъпването на природния газ има пряк ефект върху цената им, защото е основната суровина за производството и в този смисъл субсидиите за земеделие са доста важен фактор в търговията с торове.
"Субсидиите на площ допринасят за по-добрите маржове на печалбата на фирмите от сектора през последните няколко години, но не са единственото условие за по-активното използване на качествени торове от страна на стопаните", коментира Васил Василев от "Агро тера север".
Той обясни, че качеството на използваните торове зависи и от това доколко производителят разбира нуждата от тях и добавената стойност, която носят. По думите му през последните 2-3 години все по-често се използват комбирани торове, макар основните да си остават азотните. По една или друга причина доста по-малко са земеделските стопани, които използват по-сложните и скъпи торове, които внасят в почвата не само азот, а и повече микроелементи. От години "Агро тера север" използва основно вносни сортове, които като цена са по-скъпи, но помагат за по-добри добиви и не изтощават почвата. Тази тенденция съществува от години и за други земеделски производители, а интересното е, че в същото време българските торови заводи изнасят голяма част от продукцията си.
Обяснението им за масовото производство на азотни торове е, че земеделските стопани не заделят много средства за по-скъпи добавки и предпочитат евтините азотни. Така липсата на интерес прави нерентабилно производството на повече сложни торове.
.