Три години правителство на ГЕРБ: Министерството на земеделието - Една напред, две назад
В последните двадесетина години сякаш свикнахме кадровите скандали и съмненията за корупция да бъдат неотменна част от работата на министерството на земеделието. Предпоставка за това е огромният и много важен ресурс, за който ведомството отговаря - земеделието, горите и животновъдният сектор. От началото на 2007 г. министерството чрез подопечния му фонд "Земеделие" управлява и огромен финансов ресурс - европейските средства по "Програма за развитие на селските региони", а отскоро отговаря и за пълния контрол в целия сектор "Храни" чрез новосъздадената Агенция за безопасност на храните.
В средата на 2009 г. правителството на ГЕРБ безспорно получи нелеко наследство в земеделското ведомство - скандали със заменки на гори и по програма САПАРД, проблемни и затлачени европроекти, дезориентиран бизнес из целия земеделски сектор, чието състояние се влошаваше с разгара на кризата. В управленската си програмата ГЕРБ бяха разписали редица приоритети, които целяха да внесат повече ред и ясни структурни правила в земеделието.
След три години на власт по някои от тях има успехи, по много други - не. Министерството на земеделието и храните все пак успя да стартира ключови реформи, но същевременно допусна и твърде много грешки. В ръководеното от Мирослав Найденов ведомство се случиха някои от най-големите скандали, а цялостното управление досега е съпътствано с периодични протести на различни браншове.
Колебливи успехи при еврофондовете
Безспорно един от важните приоритети в работата на министерството е управлението на европейските фондове за селско стопанство, чийто общ бюджет до 2013 г. е над 3.3 млрд. евро (за селски райони и за рибарство). Освен това ведомството изплаща и субсидии на производителите, които са между 700 млн. и 1.2 млрд. лв. годишно. Управляваният финансов ресурс е още по-голям и заради схемите за държавно подпомагане, администрирани от фонд "Земеделие".
Въпреки че наследи тежки проблеми при управлението на европейските средства, земеделското министерство успя да навакса част от изоставането, но и пропиля много ценно време заради постоянните кадрови рокади в ключовите ведомства. Така през тази година България за пръв път изгуби европейски средства по програмите за селските райони и за рибарство, а фирмите от сектора не са оптимисти за бъдещето.
Все пак МЗХ успя да направи някои ключови нормативни промени, които да подобрят усвояването на евросредствата. Бяха изчистени, макар и със закъснение, и неразгледаните преди това проекти. Земеделското министерство поиска и получи разрешение от Брюксел за пренасочване на средства от по-малко атрактивни схеми към такива с висок интерес. Големият минус обаче продължава да бъде бавното разглеждане и разплащане на проекти, което се превърна в истинско изпитание за фирмите и доведе до абсурдни хвалби, като например постижението на бившия директор на фонд "Земеделие" Светослав Симеонов от февруари миналата година, че за пръв път е одобрен проект в регламентирания според наредбите петмесечен срок.
По линия на директните субсидии в управлението на това правителство бе взето ключово решение за стартиране на нови схеми и пренасочване на национално съфинансиране, което осигури за пръв път средства за животновъдни стопанства и производителите на плодове и зеленчуци. Въпреки че резултатите от тази мярка не могат да бъдат усетени веднага, тя може да стимулира тези два сектора, както и да се превърне в гаранция за по-справедливото разпределение на подпомагането.
Тук проблемът обаче са редица административни пречки, които водят до абсурдни ситуации - например фермери да чакат по три години уведомление за субсидиите си.
Неуспех при земята
Въпреки че Мирослав Найденов заяви, че ще работи по реформи в поземления сектор, досега успех в тази сфера не е постигнат. Все още няма стратегия и план за комасацията на нивите в страната, както и сериозни подобрения в управлението на държавния поземлен фонд. На този етап земеделското министерство дори няма единна система с информация за парцелите.
Другата важна сфера, в която няма видим напредък, е развитието на напоителната инфраструктура въпреки сериозната й амортизация. В края на миналата година дори се оказа, че ведомството на Мирослав Найденов е "изгубило" от отчетите си язовири и други съоръжения в страната заради изчезнали бази данни при закриването на агенцията по хидромелиорации. Факт е, че все още няма изграден план за развитие на сектора, нито прозрачност при управлението му, а земеделското министерство дори не стартира възможната мярка от програмата за селските райони за инвестиции в напоителни съоръжения.
Горчива храна
През последните три години храните бяха основното занимание и поле за изява на земеделския министър Мирослав Найденов. Именно в този сектор бяха обявени куп добри намерения, които се превърнаха в поредица от грешки.
Безспорен успех на правителството е обединяването на всички видове контрол върху хранителната индустрия в един орган - агенцията по храните. Тази идея, разисквана от поне десетилетие, е предлагана многократно от бизнеса, но във времето така и не се стигаше до политическо решение за осъществяването й.
Още след създаването на надзорния орган обаче започна серия от скандали, нелепи изказвания, странни акции и опити за намеса в пазара. Освен станалата вече банална битка със "спекулантите" на земеделския министър, ведомството му и агенцията по храните предложиха редица законови промени, които срещнаха силна критика от бизнеса. Общото между всички тях е искането за още и още държавни правомощия и въвеждането на нови регулации за бизнеса.
Сред, меко казано, спорните идеи бяха предложенията за промени в Наказателния кодекс, които предвиждат затвор за търговците, продаващи храни с изтекъл срок на годност, ограничението на бизнеса на мандрите, произвеждащи едновременно продукти от мляко и от растителни заместители, ограниченията за видовете хотели, които могат да предлагат пакети all inclusive, забраната търговците да връщат стари храни към доставчика с презумпцията, че евентуално могат да бъдат препродадени наново, и т.н.
Агенцията по храните предпочете и например директно да забрани разносната търговия с храни по плажовете, вместо да помисли как един дребен бизнес може да съществува, като спазва необходимите изисквания.
Покрай ветеринарната дейност на ведомството резултатите са също противоречиви. Така например агенцията по храните успя да овладее разпространението на шап в страната, но периодично влиза в пререкания с ветеринарни лекари и екарисажи заради забавени плащания. Земеделското министерство пък така и не постигна успех по проекта за строителство на нов екарисаж в страната въпреки недостатъчния капацитет на двата съществуващи във Варна и Шумен и системните оплаквания на бизнеса в Западна България заради високите разходи за превоз до двата града.
В хватката на бюрокрацията
Въпреки заявките за административни реформи и подобряване на административния капацитет в МЗХ това все още не е факт. Една от малкото положителни промени бе закриването на фонд "Тютюн", но пък правителството продължава да изплаща държавни средства на тютюнопроизводителите с очевидно политически мотиви, макар че тази практика отдавна трябваше да приключи.
Крачка напред бе и по-доброто присъствие на агроминистерството в интернет. Все още обаче това е ведомството с огромен брой административни режими за бизнеса и трудна комуникация с фирмите. Това води до абсурдни случаи като този, в който 80 микрофирми за озеленяване получиха финансиране по европроекти, но трябваше да го връщат заради липсата на документ, който не им е изискан от администрацията при кандидатстването.
В крайна сметка добрите стъпки, които ведомството направи, сякаш се губят сред сериозните грешки, които прерастват в публични скандали. Не помага и образът на самия министър, който отявлено залага на популизъм и PR похвати. Не особено умело при това, защото често накрая ефектът от тях се оказва негативен.
.