Надлъгване на едро
Във или извън тържищата - особена разлика няма
Автор: Надежда Чипева
Когато комисията по стоковите борси тръгне на проверка, тържищата опустяват. Новината се разпространява за минути, търговците затварят складовете и изчезват. Връщат се чак когато инспекторите са си отишли.
Причината да реагират така е, че по собствените им обяснения няма проверка на държавната комисия, приключила без акт. Така е от години и това е причината много търговци да се изнесат в собствени или наети бази извън официално работещите борси и тържища. Това не поставя тези търговци извън закона – дейността им, както и на останалите, се следи от агенцията за храните, данъчни, общини... Единствената разлика е, че, работейки извън тържищата, те остават извън паралелния контрол на ресорната комисия.
Така поне беше до началото на юни, когато със законови промени бе регламентирано, че търговия на едро с храни и цветя може да се извършва само на стокови борси, тържища и пазари на производители (виж карето). В резултат няколкостотин малки фирми бяха изправени пред избора коренно да променят начина си на работа или да попаднат отново под контрола на комисията. А последното означава допълнителна административната и финансова тежест за бизнеса противно на всички обещания на управляващите за обратното.
Резултатът едва ли ще е повече прозрачност в търговията с храни, както бяха мотивирани промените в закона. По-скоро поредното надлъгване на бизнеса с държавата. И с голяма степен на сигурност може да смятаме, че ще се намерят вратички от новия регламент.
В името на контрола
В началото на декември изтече 6-месечният срок търговците на едро извън тържищата да заработят по новите правила. Вариантите бяха два – да преместят базите си в съществуващите тържища или да ги регистрират като такива в Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. По разкази на търговци още през октомври те са били посетени от представители на комисията, които са ги предупредили, че ако не спазят закона, обектите им ще бъдат запечатани.
Данните на самата комисия показват, че до крайния срок – 6 декември, са получени 21 нови молби за регистрация на тържища при 64 действащи до момента. Това обаче няма да е общата бройка, тъй като към същата дата са получени и 134 запитвания от търговци за новите правила на работа и много от тях също се очаква да минат под неин надзор. Така, поне на хартия, Комисията по стоковите борси и тържищата ще получи пълен контрол върху търговията с храни на едро. Подобни са сметките и на нейното ръководство.
"От 1300 регистрирани търговци по закона за храните в момента близо 1000 оперират в тържищата. Около 17% обаче още се изплъзват от нашия контрол", обясни председателят на комисията Едуард Стойчев. Причината е, че нейните инспектори могат да изискват документи за проверка само от фирмите в тържищата, но не и от складовете извън тях.
"Така тези, на които им изнасяше, излизаха от тържищата и после се надсмиваха на коректните търговци", продължава Едуард Стойчев. По думите му едрите проблеми са продажбите без фактура, дъмпинговите цени, укриването на данъци и т.н. Все прегрешения, които той приписва на търговците извън тържищата и борсите. И в крайна сметка ги посочва като причини за промените в закона, които разширяват периметъра на комисията.
За всички тези нарушения обаче има специализиран контрол. Така че логичен е въпросът защо са необходими проверки, успоредни с тези на данъчните, агенцията по храните и общините. Според Едуард Стойчев тези институции следят само частично дейността на търговците – всеки в своята сфера, докато проверките на комисията са комплексни.
"Ние извършваме цялостен контрол върху определена територия – тържищата и борсите. Гледаме всичко – дали сградата и организацията на дейността покриват изискванията, има ли асфалт, паркоместа, тоалетни, стоката има ли сертификати за безопасност...", изброява той.
Засегнатите обаче са на друго мнение – паралелният контрол води и до паралелни санкции, в повечето случаи в пъти над тези, които налагат специализираните органи.
От другата страна
Повечето търговци не искат да се споменават имената им, за да не бъдат нарочени от проверяващите. Но разказват историите си. Като тази на собственик на склад в Сливен, който преди година напуснал тържището заради непосилните глоби. Парадоксът е, че санкциите по Закона за стоковите борси и тържищата варират от 3500 лв. до 12 500 лв., докато за същите нарушения в специализираните закони те са в пъти по-ниски.
На въпросния търговец преместването му струвало 20 000 лв., тъй като се наложило да оборудва наново офис, хладилни камери и складови площи, да прокара комуникации и да осигури места за паркиране... Смяната на адреса довела и до временен отлив на клиенти.
Сега той трябва да напусне базата си или да я регистрира като тържище, което ще му струва още 5-6 хил. лв. (само таксата за регистрацията е 3000 лв.). Всичко това – във време на криза, когато по оценки на фирмите в бранша оборотите им са намалели три-четири пъти. За повечето от тях е неприемлив и вариантът да се обединят в общо тържище, тъй като обикновено между обектите няма териториална връзка.
По-сериозният проблем се оказва контролът на Комисията по стоковите борси и тържищата. "Няма проверка на тази комисия без акт", коментира търговец от страната, който също държи да остане анонимен. По думите му неговите складове редовно се проверяват от агенцията по храните и останалите контролни органи, но пред тях е изряден.
Той и колегите му обаче дават примери за драстични санкции, налагани по Закона за стоковите борси и тържищата, като 3500 лв. за липсваща цена на стока. Аналогична била глобата и заради забавен документ по вина на местната пожарна служба. Собственик на склад за месни продукти във Варненско получил същата глоба заради променена опаковка. Санкцията била наложена, тъй като в сертификата за безопасност на продукта пишело, че е опакован в тарелка, но една от партидите пристигнала запечатана в найлонови пликове и придружена с обяснително писмо от производителя. То обаче не свършило работа пред проверяващите.
Обясненията на търговците за непрестанните санкции са свързани с текстове в закона, според които комисията се финансира с приходите от такси, глоби и имуществени санкции. Тоест тя има интерес да контролира максимален брой търговци и да глобява колкото може повече.
Отчетът за дейността на регулатора за 2010 г. показва сходна картина – приходите от дейността й са 409 хил. лв., формирани основно от глоби и имуществени санкции. Преизпълнението на планираните средства за годината е 152%.
Едуард Стойчев обаче отрече директна връзка между налаганите глоби и бюджета на комисията. "Тези текстове от закона са подвеждащи. Ние сме второстепенен бюджетен разпоредител и като такъв се издържаме с месечна субсидия от министерството на икономиката. Приходите от санкциите, които налагаме, постъпват в бюджета на министерството", обясни той.
Дори формално да е така обаче, логично е колкото повече приходи събира комисията, за толкова по-голяма годишна издръжка да претендира. Извън това са и средствата за допълнително материално стимулиране, които в подобни случаи също са процент от събраните глоби.
С известно закъснение
Макар и със закъснение брожението сред търговците на едро срещу новия режим на работа приема все по-организиран вид. От няколко региона вече са изпратени петиции до икономическата комисия в парламента, която бе водеща при гласуването на промените в Закона за стоковите борси и тържищата. Още между първо и второ четене в парламента срещу текстовете се обяви и Асоциацията на тържищата в България (АТБ), която директно обяви регулирането на този тип търговия със специален закон за анахронизъм.
От асоциацията припомниха, че законът за стоковите борси и тържищата бе приет през 1996 г., като първоначално целта бе да се въведе ред в търговията с храни на едро. Той обаче е изпълнил ролята си и необходимостта от него, както и от специален регулаторен орган отдавна е отпаднала. "В момента единствените, които имат полза от дейността на комисията за стоковите борси и тържищата, са нейните членове", заяви председателят на асоциацията Тодор Рабашус.
В отговор на това в парламента започна поредица от срещи със засегнатите от закона, чиято цел е да се намери приемливо за всички страни решение. За момента депутатите от ГЕРБ декларират готовност да намалят таксата за регистрация на тържища и дори да заменят това задължение с уведомителен режим.
"Така коректният бизнес няма да дава грешни пари за регистрация, а само ще декларира съществуването си пред комисията за стоковите борси и тържищата. И в този случай обаче търговците на едро остават под неин контрол", разясни депутатът от ГЕРБ Диан Червенкондев. Той оправда съществуването на комисията с мотива, че търговията на едро е комплексен процес и е редно органът, който го регистрира, да осъществява и контрол върху него.
Председателят на икономическата комисия Мартин Димитров се разграничи от промените в закона с обяснението, че депутатите от "Синята коалиция", включително и той самият, са гласували против тях. Според него уместната позиция на държавата е, ако не може да помогне, поне да не пречи на бизнеса. Решаващият глас обаче е на ГЕРБ, коментира Димитров.
Дори да се стигне до нови законови промени, те надали ще са от особена полза за търговците на едро. Сроковете за реорганизация на дейността им вече изтекоха и комисията по стоковите борси и тържищата има право да ги проверява, санкционира и да спира дейността им, ако са в нарушение. Тези, които вече са регистрирали базите си като тържища, пък са платили таксата от 3000 лв. и дори нейният размер да бъде намален, няма как да си получат разликата.
Резултатът е, че някои търговци временно затвориха, а други окончателно спряха дейност. Трети обмислят да започнат работа като кеш енд кери оператори, които се третират по различен начин (виж карето). Четвърти се позовават на регламентите на ЕС, които формално ги определят като търговци на дребно, т.е. извън обхвата на Закона за стоковите борси и тържищата... Надлъгване, в което губещи са всички. Дори някои да изглеждат победители.
Новите правила
С промените в закона с храни и цветя може да се търгува на едро само в рамките на стоковите борси, тържищата и пазарите за производители. Изключение се допуска единствено за магазини на самообслужване, където се продават хранителни и нехранителни стоки на едро и дребно (т.нар. cash&carry), както и за производители и вносители, които снабдяват преработвателни предприятия.
Разрешителният режим за стоковите тържища е заменен с регистрационен. Отпада и забраната операторът на тържището да е едновременно и един от търговците на него.
Стоково тържище може да се организира само върху парцел с влязъл в сила подробен устройствен план. Имотът трябва да е ограден с масивна ограда, да е с осигурен транспортен достъп и най-малко по едно паркомясто за товарни автомобили и по едно за леки автомобили за всеки търговски обект. Трябва да има и два портала за вход и изход.
Също така да е съобразено с нормите за продажба на съответните групи стоки, които се търгуват на него. Трябва да разполага със санитарни възли за персонала и посетителите.
Операторът на тържището е длъжен да организира контрола по безопасността на продаваните стоки, както и да следи за реда и охраната. Следи всички продавани стоки да са придружени с документи за произход и съответствие на качеството.
.