Още две години агония на млечния пазар
Фермите за мляко в България са получили още две години отсрочка - до края на 2013 година, за да покрият хигиенните изисквания на ЕС. Ако и този път не успеят да го направят, ще бъдат затворени, тъй като няма да могат да търгуват с мляко нито на общоевропейския, нито на вътрешния пазар.
Това съобщи вчера министърът на земеделието Мирослав Найденов. Новината щеше да е по-скоро скучна, ако не ставаше дума за над 72 хиляди ферми, които не отговарят на изискванията, или около 95% от всички в България. Те произвеждат малко над половината от общото количество прясно мляко в страната.
Проблемът е сериозен, защото огромна част от тях – дребни фермери предимно в планинските региони, нямат никакъв шанс да покрият европейските изисквания, колкото и отсрочки да им се дават. А това е третата такава от 2007 г насам.
Проблемът рефлектира и върху преработвателния сектор, и върху крайната продукция на млечни продукти и намалява конкурентоспособността на пазара. Затова и участниците в него са недоволни от решението и с право го наричат "удължаване на агонията".
От друга страна обаче, без тази отсрочка България ще се сблъска с остър социално-икономически проблем с незабавен ефект. Той обаче така или иначе е неизбежен, а реална алтернатива липсва.
Далеч от Европа
В Европейския съюз има строги изисквания за качеството на млякото и на санитарните условия за неговото производство, на които българските млекопроизводители масово не отговарят. Една нищожна част от тях успяват да покрият изискванията през предприсъединителния период, но с приемането ни в ЕС през 2007 г. проблемът продължава да стои остро.
Налага се да се направи отсрочка – до края на 2009 година. След това още една – до края на 2011 г. Сега и трета - до края на 2013 г., но 95% от фермите все още са далеч от изискванията.
Помощ отвън
Към момента единственият шанс на фермерите е мярка 121 за модернизиране на стопанствата по Програмата за развитие на селските региони (ПРСР), която може да покрие около 75% от разходите. За една малка ферма от 4 крави например те са между 25 и 30 хил. лв. по данни на министерството на земеделието.
"Проблемът е, че за огромна част от фермерите това е непосилно. Става дума за хора с по 5-10 крави в селски райони, повечето планински, които нямат нито знания как да кандидатстват, нито пък могат да намерят останалата част от сумата – банките трудно отпускат кредити на големите фермери, какво остава за малките", обяснява Диляна Славова, председател на Националната асоциация на млекопреработвателите.
Според нея решението на Еврокомисията е било правилно и целяло да се избегне огромният социален проблем, който би възникнал при закриването на тези ферми.
Без шанс
Да, но той е неизбежен. "Няма шанс за огромна част от тези фермери да покрият изискванията", казва Атанас Къцов, животновъд от село Съединение, Пловдивско. По думите му държавата е трябвало отдавна да намери друго решение за проблема, вместо да го отлага.
"Да, обаче всичко е предизборен популизъм, мандатно мислене", казва той. Мнението му се споделя и от по-големите млекопроизводители, както и от преработвателите. "Това е просто удължаване на агонията", казва Пламен Пенчев, собственик на две кравеферми в Поповица. "Изрядните производители, които са рискували с банкови кредити, за да модернизират производството си, се чувстват изиграни", казва той.
Ефект по веригата
Нискокачествената продукция ощетява и преработвателния сектор и го прави по-неконкурентоспособен. "Млякото с по-ниско качество не може да се изнася в ЕС. То остава изцяло на вътрешния пазар. Не е учудващо тогава, че в родното производство има много некачествени продукти на ниски цени", каза и Димитър Зоров, собственик на "Пършевица".
По думите му при недостиг на качествено мляко компаниите, които залагат на качествена продукция, прибягват до внос на сурово мляко, например от Унгария, и на други продукти – концентрати и т.н. "По-високите транспортни разходи обаче оскъпяват продуктите. И не е чудно, че немският кашкавал в магазина е по-евтин от българския със същото качество. Кой от двата ще избере потребителят", попита риторично той.
Какво може да се направи?
Както производителите, така и преработвателите посочват държавата като отговорна за проблема. "Едно от предложенията, които държавата пренебрегна преди години, беше да се създаде държавен гаранционен фонд, за да се избегнат непосилните за много фермери банкови кредити при кандидатстване с проекти по ПРСР", каза Атанас Къцов.
"Ясно е, че малките фермери не могат да оцелеят на пазара на мляко. Трябваше да им се помогне да се преориентират – например към месодайно животновъдство. Инерцията продължава и сега", смята и Пламен Пенчев. Според него с това удължаване на сроковете в момента правителството се е погрижило за "гласоподавателите", но не и за "хората и икономиката".
"Можеше например в селата да се организират и изградят центрове за общо доене. Ясно е, че сами тези хора не могат да инвестират", каза и Диляна Славова.
Перспективи
Що се отнася до преработвателния бизнес, дори срокът за хигиенните изисквания да бъде удължен още веднъж, скоро проблемът с липсата на качествена суровина ще се реши от само себе си. През 2016 г. квотите за мляко в ЕС ще отпаднат и тогава вероятно ще ни залее евтино и качествено мляко от ЕС. За компаниите това е добре дошло. Проблемът ще остане за тези стотици хиляди малки фермери, които ще бъдат лишени от начин за прехрана. Тогава обаче правителството може да е друго.
.