Гуидо Адриансенс: Честните производители са много щастливи от нашите продуктови тестове
За да работят сравнителните тестове на потребителските организации, трябва съдебната система да не е корумпирана, казва изпълнителният директор на Международната организация за потребителски изследвания и тестове
Гуидо Адриансенс има диплома по клинична химия и магистърска степен по биомедицински науки. След кратка кариера във фармацевтичната индустрия и сферата на лабораторните изследвания на хранителни продукти той се ориентира към света на потребителите. Работил е дълги години за белгийски, испански, италиански и португалски организации на потребителите в областта на здравеопазването, околната среда и тестването на продукти.
От 1999 г. Гуидо Адриансенс е главен изпълнителен директор на на Международната организация за потребителски изследвания и тестове (ICRT - International Consumer Research and Testing), базирана в Лондон и Брюксел. Той е също директор и ковчежник на Euro NCAP (програма за оценка и тестване на нови автомобили) от 2001 г. Съосновател е на Latin NCAP (вариант на същата програма за тестване на автомобили за региона на Латинска Америка) и доверено лице на Global NCAP.
- Потребителите имат нужда от сравнима информация, за да могат да направят информиран избор. Производителите акцентират върху аспектите, в които са добри, но в същото време може да са по-малко добри в други аспекти. Затова е нужно да се даде поглед върху всички аспекти на продукта. Тестовете на потребителските организации са напълно независими и представят всички важни за потребителите страни.
Как може да се управлява рискът тези тестове да бъдат опорочени и да бъдат използвани за нечестни цели? Колко голям е той?
- Потребителските тестове се провеждат от независими лаборатории, сертифицирани по ISO, с доказана история. Имената им се пазят в тайна, за да се избегне възможността за какъвто и да било натиск от страна на производителите. Идентичността на пробите също не се разкрива, а някои от моделите се тестват по два пъти, в две различни лаборатории. Дори още по важно е, че купуваме продуктите анонимно от пазара. На отделните етапи участват различни хора – при селекцията, закупуването, тестването, оценката и публикуването на резултатите.
С какво според вас коректно проведените продуктови тестове от потребителски организации могат да са от помощ за самите производители?
- Честните производителите са много щастливи с нашите тестове, защото излагат на показ необосновани претенции на други по-малко честни производители. Често самите доставчици ни информират за подвеждащи твърдения на нелоялни конкуренти. Нашите тестове също така дават на производителите наистина независима оценка на позицията им на пазара. Всъщност по-често получаваме оплаквания, че тестовете ни не са достатъчно силни, отколкото, че са прекалено строги.
По какви критерии се подбират категориите, които да бъдат тествани?
- Потребителските организации определят чрез проучвания продуктите, които техните членове и нечленове биха искали да видят тествани. Интересът към провеждане на нови сравнителни тестове може да дойде и вследствие на новости в законодателство в някои области. Разбира се, ако получим информация от достоверни източници за наличие на проблеми в някоя конкретна продуктова категория, също ще я включим в плановете си.
Кои стоки заслужават особено внимателно наблюдение от страна на защитниците на правата на потребителите според вашия опит? В ниския или високия ценови сегмент?
- Всяка продуктова категория, при която цените се понижават, е уязвима – под натиска на пазара производителите може да прибягнат към по-малко етични решения, за да останат конкурентни. Това обаче не означава, че скъпите продукти не могат да бъдат с ниско качество, както стана явно от скорошните тестове на гурме мазнини, проведени от германската Stiftung Warentest. Това най-често се дължи на недостатъчен административен контрол. Измами може да има във всяка продуктова категория.
Бихте ли описали най-общо основните черти на успешната методология за тестване на стокова категория според вашия опит?
- При всеки сравнителен тест се проверява следното: безопасност, експлоатационни характеристики, издържливост, удобство при употреба, аспекти от гледна точка на опазването на околната среда и, ако става въпрос за храни, вкус, или органолептични качества. Понякога проверяваме и корпоративната отговорност на компанията производител.
Какви са основните и най-чести рискове, на които пазарът подлага потребителите?
- Най-директните рискове са от опасни продукти (например от електрически шок при уредите или здравословен риск при храните). В повечето страни властите са доста добри в засичането на тези проблеми. Най-често дългосрочните рискове са тези, които ни притесняват: неприродосъобразност, акумулирана консумация на токсични съставки, прекомерна употреба на сол, захар и мазнини, употреба на недостатъчно тествани съставки.
Какви според вас са пазарните и регулаторните предпоставки за успешното функциониране на система за потребителско тестване на пазара?
- За да може една независима потребителска организация да публикува сравнителни тестове, трябва съдебната система да е свободна от корупция. Тя трябва да гарантира свобода на печата и да позволява на всяка организация, изпълнила критериите на ISO Ръководство 46, да публикува тестове.
Смятате ли, че е необходима финансова подкрепа от държавата, за да функционира успешно една организация за потребителско проучване и тестване на пазара?
- В Западна Европа, Канада и САЩ основните потребителски организации, развили се през 60-те години на миналия век, не получават и не искат да получават никакви правителствени субсидии. Тяхната финансова независимост се базира на членство. Това означава, че достатъчно потребители дават принос с членския си внос (месечна сума от около 5 до 10 долара), така че организацията да може да работи без външни източници на финансиране. Това е идеалната ситуация.
По очевидни причини в Латинска Америка, Азия и Източна Европа дейността на финансово независимите потребителски организации стартира доста по-късно и все още се намира във фаза на развитие. В тези страни правителствата би трябвало да ги подкрепят, така че те да станат самоиздържащи се колкото се може по-бързо. На практика това са средства за маркетинг, чрез които организациите да достигнат достатъчно голяма членска маса, а не просто пари за специфични проекти, както често се случва. Финансирането на единични проекти като ефект измества фокуса встрани от постигането на финансова независимост.
Има ли съществени различия в практиките и подходите към потребителското тестване на пазара в отделните страни в Европа? Кои са водещите модели?
- Тестването на потребителски стоки от членовете на ICRT е еднакво в цял свят. Организациите трябва да следват вътрешните правила и ISO Ръководство 46. Освен това повечето тестове се провеждат съвместно. За нечленове на ICRT не мога да гарантирам пълна независимост. Има стотици интернет сайтове за т.нар. независима информация, но те са изцяло неверифицируеми. Често те просто копират твърденията на производители от брошурите им или в най-добрия случай отразяват индивидуални мнения.
Във вашата дейност имиджът сред потребителите е ключов. Как се гради дългосрочна репутация за качеството и достоверността на тестовете?
- В нашата дейност доверието е наистина решаващо. Дори още повече – от съществена важност е самото усещане за достоверност. Ако присъства дори и най-слабото съмнение, ние излизаме от бизнеса. Точно затова нашите вътрешни правила и системи за контрол са изключително стриктни. Имаме непрекъснати равнопоставени ревюта, двойни проверки, сверяване на данни с производителите и много други начини за контрол.
Ако имате поглед върху ситуацията в България в момента, коя според Вас е посоката и какви са непосредствените стъпки за развитие на потребителското тестване в страната?
- Не познавам в дълбочина ситуацията в България, но със сигурност знам, че не можете да изградите добре функционираща самоиздържаща се потребителска организация с по-малко от 10 млн. евро, разпределени в период от десет години. Минималният брой членове за постигането на финансова независимост е около 80 хил. потребители. Така че най-добрият начин е през първите пет години организацията да се подкрепя финансово колкото се може повече. Алтернативно може да се мисли и за друг начин – да се създаде фонд, който чрез лихвите по средствата да финансира дейността на потребителските организации. Такава практика има в Германия. По този начин те могат по-лесно да вървят по пътя към независимост от правителството.