Земеделие на бъдещето
Какви са глобалните предизвикателства пред селското стопанство и как да се промени, за да им отговори
Основното предизвикателство, пред което е изправен земеделският сектор в бъдеще, е да изхрани нарастващото население на земята, но по начин, който отчита климатичните промени. Тоест важно вече е не само какво произвеждат селскостопанските обекти, а и как го правят, за да постигнат устойчивост. Намаляването на вредните емисии в това производство трябва да бъде основен приоритет. Такива са изводите от доклада на Холгер Крей, главен икономист на Световната банка по въпросите на селското стопанство. Крей представи вижданията си за промяната на сектора в рамките на конференция "Трансформация на земеделието", организирана от Световната банка и Министерството на земеделието и храните.
Нуждата от храна ще нарасне с 35% до 2030 г. заедно с увеличаващото се население на Земята. Този растеж ще трябва да е съпроводен от отговорно земеделие, което вероятно е единственият производствен сектор, който не намалява вредните емисии чрез внедряване на нови технологии, според Крей. Това налага и необходимостта все повече да се прилага подходът Climate Smart Agriculture - интелигентното използване на ограничените ресурси. Такъв подход е залегнал и в новите европейските политики, които вече ще обвързват субсидиите с грижата за биоразнообразието и климатичната устойчивост. Някои държави, като например Ирландия, вече са разработили механизми за мониторинг и въвеждане на мерки за устойчивост не само на фермите, но и по цялата верига след това. Програмата Origin Green на Ирландския съвет по храните е обхванала и оценила въглеродния отпечатък на над 7500 ферми за мляко и говеждо месо, а от 2015 г. ще започнат да се прилагат и във ферми за пилета и прасета.
"ЕС се утвърди като лидер в света по стойност на износа на храни, но без ръст в производството и с радикална промяна в структурата на стопанствата в последните години", обясни Дачиан Чолош, еврокомисар по земеделие и развитие на селските райони през 2010-2014 г. Чолош посочи в презентацията си, че доходите на земеделските производители в Европа все още остават в силна зависимост от преките плащания, което не е добра тенденция с оглед несигурността в бюджета за Обща селскостопанска политика заради самите ограничения в бюджета на ЕС. Европейският комисар обясни, че, за да отговори на глобалните предизвикателства, Европа трябва да търси увеличаване на производството и по-ефективно използване на ресурсите. А България има потенциал в тази посока и добри експортни позиции, тъй като произвежда повече, отколкото е вътрешната й консумация.
Още на capital.bg
.