Мирослава Дикова от Българско дружество за защита на птиците:
Трябват стриктни правила за фермерския пазар
Търсенето е много по-голямо от предлагането, което създава възможност и недотам коректни производители да се възползват от интереса към домашното и традиционното
Фотограф: Цветелина Белутова
Фермерските пазари стават все по-популярни в отговор на потребителското търсене на домашен тип продукти. Провеждането им трябва да става по ясни правила, за да се елиминират рисковете, и директните продажби трябва да излязат "на светло". Това изтъкна в презентацията си Мирослава Дикова от Българско дружество за защита на птиците на конференцията "Фермерските храни", организирана от сп. "Регал" и "Икономедиа". Тя представи опита на организацията в създаването и управлението на фермерския пазар в кв. "Борово" в София, който функционира от юни 2015 г. и се организира по проекта "За Балкана и хората", финансиран от Българско-швейцарската програма за сътрудничество.
Изпълнителите на проекта искат да покажат, че зоните от "Натура 2000" дават възможност за развитие на устойчив бизнес. "Когато купуваме продукти от малки производители, трябва да сме с ясното съзнание, че подпомагаме и развитието на биоразнообразието, опазването на водата и въздуха. Това е общото между птиците и сиренето", изтъкна Дикова в отговор на въпроса защо екологичната организация се е ангажирала с инициатива в сферата на директните продажби на фермерски продукти.
Експертът обясни, че голяма част от дейностите по проекта са свързани с подпомагането на планински ферми да затворят цикъла на производство и да получават достоен приход от своята дейност. Съдействието е главно в посока реализацията на продуктите, като фермерският пазар е един от основните механизми за среща на производители и потребители.
"Възниква въпросът
Защо да регулираме пазара
Защо са ни нужни правила. Може би едно от обясненията е, че България е югоизточна държава и доверието на потребителите е ниско. Освен това в рамките на нашата дейност установихме, че търсенето е много по-голямо от предлагането, което създава възможност и недотам коректни производители да се възползват от интереса към домашното и традиционното", посочи Мирослава Дикова.
По думите й регистрирането на производителите продължава да бъде проблем. Изпълнителите на проекта "За Балкана и хората", който стартира 2013 г., са очаквали, че осигурената помощ ще стимулира вълна от регистрации на фермери. Но се оказва, че процесът се спира от пречки от всякакъв характер - психологически, страх от водене на документация, от това да влезе агенция по храните във фермата.
Регистрацията, особено при животинските продукти, е изключително важна. Тя дава гаранция, че продуктът подлежи на контрол и на самоконтрол. Прясното мляко например се тества в лаборатория два пъти в месеца, готовият продукт – поне два пъти в годината, обясни експертът.
"Когато правим фермерски пазари, се натъкваме на редица проблеми, включително мястото на тяхното провеждане. В момента те се организират на общинските пазари, защото там има инфраструктура, течаща вода, щандове. За мен това не е най-доброто място, защото на тези пазари обикновено продават прекупвачи, а не производители", смята Дикова.
Според нея проблем е да се определи кой вид продукти могат да се приемат за фермерски. Има различни мнения по въпроса дали трябва да са само биологично произведени, или е достатъчно да са домашни. Тъй като няма национално или общинско законодателство, всяка организация, която прави фермерски пазари, въвежда свои правила.
"Опитът ни показва, че без договори и стриктен правилник няма как да се справим със задачата. Фермерските пазари не са нещо ново, провеждат се от хилядолетия. Но докато в Швейцария е достатъчно да си регистриран производител, за да продаваш на 200-годишния пазар в Берн само срещу платена такса, в България трябва да има контрол", заяви експертът.
Според Мирослава Дикова
Пазарът е културен феномен
Той е място за обмен – производителите предлагат директно на потребителите, които търсят местна свежа продукция, а цената е важна и за двете страни. Хората отиват да видят има ли нещо ново, да се запознаят с човека, който е произвел продуктите, да му зададат въпроси.
Тя подчерта колко важно е за производителите да пазят имиджа на фермерския пазар. Поради малкия брой участници всеки от тях може да повлияе върху реномето на целия пазар. Достатъчно е един да направи гаф и това рефлектира върху всички останали. Затова организаторите на пазара са въвели
Строги правила
Всеки участник, който иска да продава, трябва да е задължително регистриран като земеделски производител, да може да докаже, че той е произвел продукцията, да спазва хигиенните изисквания. Производителите, които продават на фермерския пазар, трябва да присъстват лично или ако се представят от някой друг, той да може да отговаря на въпроси за производството и качеството. Произходът на продуктите да се удостоверява със съответните документи и всеки да носи личната отговорност за това дали си плаща данъците.
Мирослава Дикова изрази неодобрението си към спонтанните пазари, при които прясното мляко се продава направо от багажника на колата. По думите й именно с инициативи като тази в кв. "Борово" директните продажби ще излязат от сивата икономика.
"Производителите сами искат да се организират по някакъв начин, за да има контрол върху продукцията, защото регистрацията не го гарантира. Постоянство в качеството не се получава винаги, а то е важно, за да не се компрометира пазарът. Затова трябва да се назначи мениджър на фермерския пазар, който да има правото да изключва недобросъвестните производители", обясни експертът.
По нейно мнение цената на продуктите трябва да е честна, тоест и производителят, и потребителят да са доволни. Храната да идва от близко разстояние, а не от хиляди километри, да се спазват изискванията, свързани с природосъобразното земеделие и животновъдство.
Според Мирослава Дикова образоването на самите потребители е съществена част от успешното развитие на директните продажби. Единствената форма на сертификация е за биологични продукти, всичко останало е по подразбиране, без ясна дефиниция, посочи тя.
.