Секторни помирителни комисии ще решават извънсъдебно спорове между търговци и потребители
Секторни помирителни комисии към Комисията за защита на потребителите (КЗП) извънсъдебно ще решават спорове между търговци и потребители от началото на тази година. Това стана ясно по време на дискусия по темата, която се проведе днес.
Министерството на икономиката е изготвило пакет от нормативни актове в съответствие с европейските директиви, за да въведе медиацията като практика в България, като идеята е така да се повиши нивото на защита на потребителите и споровете да се решават бързо и ефективно с участието на всички заинтересовани страни, посочи зам.-министърът на икономиката Даниела Везиева. Тя обясни, че комисиите са специализирани в пет основни сектора - енергетика, водоснабдяване и канализация, телекомуникации, транспорт и финанси. Те ще решават спорове не само на национално, но и трансгранично ниво, като трансграничните спорове ще са основно от сферата на онлайн търговията.
Комисиите са крачка напред към успешното решаване на спорове между потребители и търговци. Те са независими, въпреки че ще са структури към КЗП, обясни председателят на Комисията за защита на потребителите Димитър Маргаритов. Той потвърди, че комисиите са конституирани, приет е правилникът за тяхната дейност, а следващата седмица ще бъдат нотифицирани и от Европейската комисия като органи за алтернативно решаване на спорове. Маргаритов посочи, че решаването на споровете, както и досега, ще е безплатно и ще трябва да става в рамките на 90 дни, в които да се намери приемливо и за двете страни решение. Секторните структури ще действат в цялата страна, но седалището им ще е в София. Паралелно с тях ще продължат да работят в 12 града и общите помирителни комисии, които ще бъдат тричленни – председател и представители на заинтересованите страни. Те ще разглеждат спорове, които не попадат в петте основни сектора.
"Преди спорът да се насочи към КЗП и към съответната секторна или обща помирителна комисия, потребителят задължително първо трябва да се е обърнал към търговеца. Дори търговецът да не пожелае да даде становище, производство ще бъде образувано", посочи Константин Арабаджиев, член на КЗП.
Делът на жалбите срещу дружествата, естествени монополисти, които получава омбудсманът Мая Манолова, традиционно е най-голям, близо 30% от сигналите през 2015 г. са срещу доставчици на обществени услуги. "Голяма част от гражданите, които се обръщат към мен, вече са минали през помирително производство по старите правила и то често е приключило безрезултатно. В преобладаващата част от случаите поради неявяването на търговеца производството е прекратено", изтъкна Манолова. Тя представи статистика за 2014 г., според която са образувани 507 помирителни производства като 205 от тях (36%) са прекратени на основание неучастие на търговеца. "Това е така поради доброволния характер на помирителното производство - много от търговците не отговарят на изпратените покани и председателят на помирителната комисия е длъжен да го прекрати", заяви омбудсманът. Тя цитира и друга статистика, според която решените случаи с постигнато споразумение са само 70 или 14% от всички. Изводът според нея е, че до сега съществуващото помирително производство е повече от неефективно. "Безспорно новият регламент е по-добър, защото страните в него са улеснени чрез онлайн подаването на документи, чрез отпадане на задължението да присъстват на заседанията на комисиите, чрез намаляване на срокове за решаване на спора в разумни граници", посочи Манолова.
"Ефективността на помирителното производство зависи от търговците, от доставчиците на обществени услуги, а участието им е доброволно", коментира Манолова и предложи, за да не останат потребителите излъгани и напразно да си губят времето, КЗП да инициира кампания, в която търговците, които попадат в обхвата на помирителните комисии, да декларират на сайта на регулаторния орган готовността си да участват.
.