Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация

Как киселото мляко няма да е българско

Автор: Мара Георгиева 11 септември 2017

Промени в закон ще премахнат националната регистрация като български наименования за произход на киселото мляко, сиренето, лютеницата и др.

България няма много продукти, с които да е световноизвестна. Сред шепата изключения е киселото мляко. Но промени в закон ще позволят всеки по света да ползва "българско" пред сходния си млечен продукт. Досега такъв проблем не съществуваше заради националния регистър на географските означения, което осигуряваше защита и в почти 30 държави, подписали международно споразумение в областта.

Сега заради еврорегламент - и по-скоро заради поет ангажимент при преговорите за присъединяване към ЕС, България трябва да премахне националната закрила за земеделски храни. Така 15 български продукта (виж карето) ще останат незащитени поне 2 години, колкото отнема европейската процедура за регистрация. И по-лошо - производителите ще изгубят правата си да обозначават "българско кисело мляко" или "лютеница" за държави от бивша Югославия, през Близкия изток, до Азия и Южна Америка.

Патентното ведомство предлага

Промените в Закона за марките и географските означения, които минаха обществено обсъждане, предвиждат да падне националната защита на наименования за произход и да остане само вписване в европейските регистри. Мотивът - евроизискване по регламент № 1151/2012 г. Съгласно неговите разпоредби държавите членки нямат право да предоставят национална закрила на географски означения на земеделски продукти и храни, уточни за "Капитал" Цветислава Лакова, директор на дирекция "Експертиза и опозиция на марките и географските означения" в Патентното ведомство.

Юристи обаче обясняват, че такова изискване там няма, а ангажиментът е приет в Договора за присъединяване към ЕС. От Патентното ведомство също индиректно признават, че проблемът е с по-стари корени. "От 1 януари 2007 г. до 1 януари 2008 г. е действал преходен период, в който българското законодателство е трябвало да бъде синхронизирано с европейския регламент. През 2016 г. е обсъждано поредно предложение за нов преходен период. Но с изрично писмо от 02.02.2017 г. ЕК уведомява българската страна, че нов преходен период е недопустим и би противоречал на цитирания регламент", се посочва в отговора до "Капитал".

Така излиза, че българската държава 10 години не е обяснила на производителите, че трябва да се задействат и да си направят европейска регистрация. А сега предложението е националната защита да падне веднага.

Право и средства на вятъра

Досега фирмите са извървели пътя по националния действащ ред (виж карето). "Ако предложените изменения влязат в сила, това означава отнемане на законно придобити права и загуба на вложени средства. Принудителното отнемане е без каквато и да било насрещна компенсация и без срок за реакция от страна на притежателите на права", коментира адвокат Милена Табакова, която е представител по индустриална собственост от 1993 г. Според нея "правно, икономически и житейски неприемливо е законодателят първо да предоставя определени права, след което да ги отнема самоволно, без дори да даде възможност на притежателите им да защитят интересите си в определен преходен период или чрез друг еквивалентен режим".

Без защита по света

Премахването на националните регистрации ще лиши българските производители от възможността да ползват системата за международна регистрация, създадена с Лисабонската спогодба за закрила на наименованията за произход, посочва още Табакова.

Целият текст е тук

Нехранителните стоки - с нови по-високи цени през ноември Поскъпват и три от четирите млечни категории в кошницата на тайния клиент
Намалява потреблението на зехтин и олио Зехтин се купува повече в модерната търговия, олио - в традиционната
"Македонската "Алди" влиза в България Хард дискаунтърът "КАМ Маркет" започва да открива магазини в София