Потенциалът за развитие на месодайното говедовъдство в България е висок
Каузата "Хубаво и качествено телешко месо на трапезата на българина" ще събере много нейни радетели от сферата на производството, на първия по рода си форум (30 септември - 2 октомври в района на Ямбол), посветен на месодайното говедовъдство - СТЕКСПО - тенденциите в месодайното говедовъдство на живо. Инициативата за неговото организиране е на Асоциацията за развъждане на месодайните породи говеда в България (АРМПГБ). Целта е да бъдат привлечени настоящи и бъдещи инвеститори в сектора на месодайното говедовъдство, които да могат да се запознаят на живо с тенденциите в сектора, съвременните начини за развъждане, хранене и отглеждане, ветеринарните и хигиенните изисквания. Публикуваме от БТА пълния текст на интервюто с Андрей Чалъков.
Какъв е потенциалът за развитие на месодайното говедовъдство у нас?
- Висок, но за съжаление в България все още нямаме традиции и база за отглеждане на месодайни породи говеда. Страната ни традиционно има повече опит в развитието на овцевъдството. В момента обаче има отлив от него и намаляване на поголовието, като едновременно с това става все по-интересно отглеждането на месодайни крави. Преди те са отглеждали предимно експериментално. Във високопланинските и предпланинските райони приоритетно са се гледали овце.
Защо сега нещата се обръщат?
- Обръщат се, защото телешкото се търси повече в сравнение с преди, в международен план. С отварянето на границите у нас също културата на консумация (спрямо свинското месо) се променя, т. нар. стек култура все повече се развива, ресторантите все повече обръщат внимание на телешкото.
В България проблемът е, че именно поради липсата на традиции реално все още нямаме технология за производство на стекове. От една страна - не го иска пазарът, а от друга, не е във фокуса на самите месопреработватели.
На този фон какъв е шансът и в българските ресторанти да се предлага качествено телешко месо?
- Телешко месо и в момента се предлага, но технологично то не е същото телешко, като това, което се внася. На Запад се спазват стандарти - с нормално угоени животни, месото е зряло, по технология с получена вторична ензимна ферментация и съответно това постига този крехък вкус, добре познат ни от вносните стекове.
В България има шанс да се яде местно крехко телешко месо, защото отглеждаме същите крави, като на Запад. Естествено трябва да се подобрят някои аспекти на отглеждането и храненето, но нещата доста са се променили, бих казал от 10 години насам. Фермерите отглеждат все по-прецизно животните си, подобряват пасищата. Нещата се развиват в позитивна посока и до края на програмния период - 2020 година, България ще има същото телешко, със същото качество и отговарящо на всички стандарти, каквото се предлага от вносителите.
На какво още се опира оптимизмът ви? Включва ли той развитие на развъдните програми?
- В развъдните програми основната цел е да се селектират по-добрите животни и те да се използват за разплод. Този генетичен прогрес по принцип ще се случи, но той става бавно. Най-краткосрочния период за резултати от тази развъдна дейност е поне пет години, а за да се затвърди постигнатото поне осем години.
А защо сме оптимисти? Защото в България в момента все повече се оптимизира ползването на земеделските земи, хората ползват пасища, а в труднодостъпните райони единственият начин да си докарат доходи е отглеждането на пасищни животни - било то овце или крави.
Вашите фермери, членовете на асоциацията, със затворен цикъл на производство ли са?
- Не. Много малко фермери могат да си го позволят. Това е може би една от заблудите за реалностите в Българи, че всеки може да покрие процеса, а това е доста трудно да се направи. Представете си една преработвателна мощност какво е - първо огромна инвестиция и второ експертност, все допълнителни разходи.
Затова моето виждане е повече към специализация - отглеждане на определен тип породи, до някаква възраст с някаква определена цел. Тя може да бъде комерсиална - отглеждаш животните до 9 месеца и ги продаваш, след което ги взима друг фермер, доугоява ги и ги дава на кланица. Другата специализация е отглеждането на племенни животни, защото, за да постигнеш добра растежна способност, ти трябва и генетичен потенциал. Постигайки го и създавайки животни с по-добра усвояемост на фуражите и по-добра растежоспособност, ти постигаш тип генетика, която позволява на нашите фермери да бъдат ефективни.
Какво е качеството на телешкото месо, което се предлага на българския пазар в момента. Често говеждо месо се етикетира като телешко и това е заблуждаващо и не е редно?
- Този проблем е по-скоро към преработвателите. Възрастта на едно животно до достигане в кланица е 20 - 24 месеца. В този смисъл една от функциите на нашата асоциация е именно проследяване и гарантиране на произхода на тези животни, така че като краен консуматор да сте наясно, че то е отгледано от наши членове при подходящите условия. Що се отнася до качеството,
за това трябва да се обърнете към месопреработвателните компании, защото те внасят месото.
Как стои въпросът с контрола върху месото с български произход?
- По данни на статистиката в България средногодишната консумация на телешко месо е едва 1 кг на глава от населението. Това е твърде малко, но това е реалният пазар и нуждата от качествено телешко по тази причина е в сектора хотели и ресторанти.
Когато нашата фермерска и преработвателна дейност организират работата си така, че да дават редовност на доставката - определен брой телета за определено време и да отговарят на едни минимални качества, тогава ще има повече яснота качествено месо ли ядем, или не. Защото няма и изследвания по този въпрос. Истината е, че всичко, което влиза отвън е строго сертифицирано - внася се и високо качество и по-нискокачествени меса. До голяма степен това е въпрос, който търпи развитие и е наша цел - да отговорим на пазарните очаквания.
А как да познаем предлаганото ни месо дали е от младо теле, само по цената ли и каква трябва да е тя?
- Средната изкупна цена е от 8 лв. до 16 лв. на килограм. Елитното телешко може да стигне до 40 лв/кг, но то със сигурност не е българско. Основните производители са Испания, Холандия, Бразилия.
Говорите за необходимост от регулиране на месния пазар по отношение на телешкото месо, какво точно означава това?
- Регулирането е необходимо на пазара на животни, в случая от говедовъдството и по-точно от суровината за производство на месо. Агростатистиката сочи, че делът на сивия сектор в говедовъдството и по-точно месодайното е 60 процента. Трябва да уточним, че има разлика между пазар за живи животни за клане и пазар за месо.
Специално в говедовъдството ние имаме проблем в регистрацията на мъжките телета, които са основна суровина за телешко и говеждо месо. Основната суровина за производство на телешко месо в България са млечните ферми в момента. Тези два типа месо очевидно се различават, а нашата функция е да докажем разликата в качеството и вкуса на това месо. В млечните ферми има съществени проблеми с проследяемостта, с транспорта на животни и проследяване на техния произход. Затова "неслучайно се случват" и тези епидемии.
Как стои въпросът с износа на телешко месо от България?
- С близо 1 300 000 ха пасища в България и минимум до 700 хил. майки потенциалът ни за производство на телешко месо у нас е наистина голям. При положение, че консумираме едва 1 кг годишно е добре това да бъде експортна стока. Един от най-големите пазари в Европа е Турция и представете си ние нямаме в момента реална форма по обективни и субективни причини да изнесем животни за там. В момента в Турция върви държавен търг за доставка на 100 хиляди телета, които се отглеждат там, но България официално до този момент не е изнесла нито едно теле.
Причините са комплексни - на държавата по отношение на ветеринарната сигурност и на бизнеса, който не се организира достатъчно.
Какви са очакванията Ви от предстоящия форум, посветен на месодайното говедовъдство - СТЕКСПО?
- Очакваме фермерите да си тръгнат доволни от информацията, която ще им предоставим и в дългосрочен план да използват тази информация, както и технологията. Целта е да станат по-добри и по-ефективни фермери.
.