Абдула и хилядата якета
Наричат го "Полето на чудесата". Това е най-големият черен пазар в Европа, разпрострял се край украинския град Одеса. Тук може да бъде намерено всичко - почтено подправено, пише Щефен Доберт от в. "Цайт" в статия, преведена от БТА.
Абдула първо се подсмихва, след това се засмива истински. Пием кафе от картонени чашки в закусвалня на ъгъла. "Дадено", казва той на развален английски. Заедно с приятеля му Юсуф, който седи до него, те са убедени, че току-що са сключили с нас наистина добра сделка - 1000 якета adidas, половината черни, другата половина - сини. Приблизително по 125 броя от размерите S, M, L и XL. Всяко яке - със същия дизайн като оригинала. Така сме се разбрали. Якето за мостра, което купихме от магазин на adidas за 69,95 евро, е на масата до нас.
Поръчаните фалшиви стоки ще бъдат превозени от Украйна до Германия с автобуси, уточнява Абдула. По стотина якета в автобус ще бъдат внесени контрабанда в ЕС през полската граница и след това ще бъдат доставени в Берлин. Цена на бройка - 10 долара. Транспортни разходи - 3 долара на яке. "Познаваме някои хора на границата. Сделката е сигурна", уверява Абдула.
Базарът е толкова голям, че може да бъде видян дори от Космоса.
Абдула и Юсуф работят тук шест дни седмично на най-големия черен пазар в Европа, познат под името "7-ми километър". Абдула разказва, че името се дължи на това, че през 1989 година, след разпадането на СССР, пазарът възникнал на седмия километър от шосето, свързващо Одеса с Овидиопол. Според Юсуф, защото наредените един до друг щандове се простират на над 7 километра. Търговците имат и много други имена за това място. Някои го наричат "толчок" - руската дума за "тласък". Друго, може би най-хубавото име, е "Полето на чудесата".
Почти два месеца правя разследване на "Полето на чудесата" под фалшиво име заедно с моя украинска колега от Одеса, която ми помага в преговорите и превода. Представям се като Мартин - собственик на малък магазин за спортни стоки в Берлин. Колегата ми в очите на Абдула и Юсуф също не е журналистка, а моя стара позната, която ми помага в покупката на стоки и познава добре украинската сенчеста икономика.
От пристанището в центъра на Одеса до "Полето на чудесата" се стига за около половин час. Отдалеч складовата база прилича на огромен увеселителен парк. Над шосето с четири ленти виси транспарант, приветстващ пристигащите, табели упътват клиентите към паркинги с големина на футболни игрища. Базарът се простира на площ от над 750 000 квадратни метра.
Украинският черен пазар няма големи прилики с шикозните западни молове. Състои се основно от подредени и боядисани корабни контейнери, поставени по два един над друг. В долния се продава, в горния се складират новопристигналите стоки, които често са нелегални. Общо над 3000 контейнера изграждат търговско градче, в което работят хора от 32 националности.
Полицията не прави нищо срещу фалшификатите
"Полето на чудесата" има собствена пожарна, собствен вестник, хотел, множество ресторанти, кафенета, обменни бюра, собствено полицейско управление, осем паркинга, три медицински центъра и собствена канализационна система, простираща се под редиците контейнери. Всички контейнери са номерирани, главните улици между тях са наречени на цветове. На "Синята улица" предимно жени продават в сини контейнери дамско облекло - от бельо до кожени палта. На "Червената улица" мъже рекламират домакински стоки. Няколко метра по-нататък, до кожените изделия, се продават оръжия. Точно срещу полицейския пост жена продава фирмени надписи, които да си пришиете у дома - Nike, adidas, Vogue и Jack&Jones. Има и компютри на Apple, които не са произведени от Apple, чанти на Versace, писалки Montblanc, очила Gucci, пуловери Hilfiger, гофретници, пръстени, настолни игри, хамаци, MP3 плейъри, барбита, кучета, телефони, маси, обувки, разклонители, манекени и изобщо всичко, което се произвежда евтино в Азия или направо в Украйна и може да се продава другаде. "Полето на чудесата" е толкова голямо, че лесно можеш да се загубиш.
Първата ни среща с Абдула и Юсуф е случайна. Познати на Абдула чули, минавайки край щанд, обслужван от азиатски търговци, как питаме за голямо количество якета на adidas. На следващия ъгъл в лабиринта от щандове се заприказвахме свободно.
"Меркел е супер", каза служител на Абдула. Германските магистрали били страхотни. А той би могъл да ни помогне. Така тръгнаха нещата.
След това се срещахме общо пет пъти с Абдула и Юсуф. Първо те бяха скептични, разпитаха ни за оборота на магазина ни и любопитно погледаха в чантите ни. На втората среща ни поканиха на кафе. Размихме си номерата. В този момент едно фалшиво яке на adidas все още щеше да ни струва 35 долара.
Според Международната търговска камара продажбите на фалшиви стоки в света се равняват на 600 милиарда долара. Годишно властите конфискуват фалшиви продукти за милиони.
Аdidas отказва да даде оценка за размера на щетите, които понася заради плагиатите от Украйна. От една страна компанията се радва, че марката е толкова популярна, че се произвеждат копия, казва нейна говорителка. От друга страна обаче щетите върху реномето й са изключително големи, тъй като без да знаят клиентите купуват евтини фалшиви обувки или якета adidas.
"Най-добро качество. Като оригинални"
Част от системата на черния пазар в Одеса е, че никой не се чувства отговорен за фалшивите стоки. Операторът на пазара казва, че само осигурява необходимата инфраструктура и събира наем за място. Собствениците на контейнери като Абдула и Юсуф ги дават под наем на търговци, които пък назначават продавачи.
Полицаите не правят нищо срещу продажбата на ментета. Те се намесват само, когато търговците се карат помежду си или с клиенти. Иначе патрулират нагоре-надолу между контейнерите и контролират подозрително изглеждащи клиенти или посетители, които задават твърде много въпроси.
Виктор Миколайович разказва, че на "Полето на чудесата" всеки ден от цяла Украйна, от съседна Молдова или от Румъния идват над 100 000 клиенти. От началото на войната в разположения на 600 километра Донбас вече ги няма руските автобуси, докарващи в Одеса семейства и търговци. Въпреки това търговията на пазара, работещ всеки ден освен в петъците между 6 и 15 часа, върви все така добре.
56-годишният Миколайович е сред 60 000-те служители на пазара. Има лекари, управители, логистици и дори говорител, въпреки че любопитните репортери и фотографи не винаги са добре дошли сред търговците. Самият Миколайович работи в адмистрацията и отговаря за маркетинга. В края на 80-те той все още пътувал като моряк по света и често посещавал Италия. Той купувал там каквото му хване окото - кафемашини, обувки или миксери. След това продавал стоките у дома на "Полето на чудесата". С разрастването на пазара и превръщането му в по-професионален Миколайович се прехвърля в администрацията. В офиса му има стенен часовник с логото на пазара, кафето си пие от чаша, която също рекламира "Полето на чудесата". На стената е закачена и снимка, с която той е особено горд - полето от контейнери, заснето от 30 метра височина. Пазарът е толкова голям, че се вижда и от Космоса, твърди мъжът.
В ранните години на капитализма в бившия Съветски съюз "Полето на чудесата" е търговска площ без каквито и да било правила. Сега обаче действа като професионално управлявана компания.
Пазарът се рекламира като търговски рай за търговци на едро и семейства, които не могат или не искат да отделят пари за скъпите маркови стоки. Ако се вярва на Миколайович, миналата година пазарът е платил на украинската държава данъци за 5.4 милиона евро. Миколайович твърди, че не знае нищо за фалшиви стоки, които да се продават на "Полето на чудесата". Веднага след това обаче се засмива и намига. Всеки, които познава този пазар, знае, че тук може да се купи всичко.
Абдула работи на "Полето на чудесата" от 19 години. Тогава той дошъл от Таджикистан в Украйна и си намерил работа на пазара. След няколко години се издигнал - от разопаковчик до редови продавач, а след това до собственик на контейнери. От няколко години негов приятел управлява незаконен шивашки цех в Миколаев - градче на около два часа от Одеса. Там, информира ни Абдула, ще бъдат ушити нашите 1000 фалшиви якета adidas. "Най-добро качество. Като оригинални", обещава той.
Посещение на нелегалния цех би било твърде опасно
При трета и четвъртата ни среща вече сме спечелили доверието на Абдула и Юсуф. Показвам снимки на предполагаемия магазин в Берлин на мобилния си телефон и разказвам, че малкият магазин върви добре, а онлайн магазинът - още по-добре. Якетата на adidas - "Superstars Originals" в черно и синьо ще бъдат най-добре продаваната ни стока.
Сега, при петата ни среща, след като сме скрепили сделката с ръкостискане, питам Абдула дали можем да посетим шивашкия цех. Той ме гледа скептично. Колегата ми, която живее и работи в Одеса, се намесва и казва, че ще обсъдим този въпрос следващия път. По-късно, когато оставаме сами, тя ме разубеждава - според нея такова посещение е твърде опасно.
След два дни се обаждаме на Абдула и Юсуф. Казваме им, че сделката няма да стане, тъй като рискът е твърде голям. Те са изненадани и ядосани. Абдула заявява, че сега трябва да търсят друг партньор в Германия, някой истински бизнесмен. А ние някой ден ще съжаляваме, че сме се отказали, предупреждава ни той.
.