Структурата на износа на вино се подобрява
Огромната част от най-качественото вино се консумира на вътрешния пазар, макар цената му да е висока
Фотограф: Анелия Николова
В света на винарите няма спор кое е най-хубавото вино. Продаденото, разбира се. В този контекст за сектора в България могат да се обобщят няколко добри новини. Обемът на износа не расте в последните години, но структурата му се подобрява, а заедно с това нарастват и износните цени. Това до голяма степен се дължи на спада на руския пазар, където България традиционно изнася по-евтини вина, за сметка на ЕС и на развити пазари от трети страни, където цената за българските вина е много по-висока (виж карето).
Осезаемо се повишава и качеството на напитката. За това си има пазарно обяснение - в последните години с помощта на еврофондовете бяха направени много и сравнително скъпи инвестиции в предимно малки, бутикови изби, които естествено търсят място в нишата на качествените вина, предназначени за по-платежоспособни клиенти. Фактор за подобреното качество е и лозарството. За последните 10 години насажденията в страната са намалели наполовина, пропорционално по-малко е и произведеното вино. Но пък качеството на лозята и гроздето се е повишило значително. В резултат структурата на производството на "скъпи"/"евтини" вина също показва тенденция на нарастване на качествените вина, което повишава и общата цена.
Интересна обаче е една особеност на пазара – огромната част от качествените български вина се продават в страната, въпреки че средната цена от 10.40 лв. за литър, колкото показват данните за Пловдивския регион например, не е никак малка за не особено платежоспособния вътрешен пазар.
Вносът е малка част от пазара в България – между 5 и 10% в зависмост от годината (заради лошата реколта от 2014 година например вносът през 2015 г. е около 9% при 5% две години по-рано), като внасяме основно качествени и по-скъпи вина - най-много от Франция и Италия, следвани от Новия свят - Чили, Нова Зеландия, Аржентина. Така огромната част от консумацията, която в последните няколко години е около 100-110 млн. л годишно на обща стойност 210-230 млн. лв., е на българско вино.
Наблюденията на търговците са за смазваща доминация на наливно вино, bag-in-box и вина в по-ниския ценови клас. Данни за структурата на продажбите например за Пловдивския регион показват, че от над 4.6 млн. л вино, продадено на вътрешния пазар през 2014 г., едва 87.5 хил.л са качествено вино със защитено наименование за произход (ЗНП), или едва около 2% от общата консумация.
Данните показват още, че докато износът на вино без ЗНП формира около 20% от продажбите, а 80% са вътрешна консумация, то при качественото вино експортът е едва 6%.Така 94% от българското вино от средния и високия семент се консумират в страната. Тези данни са интересни, като се има предвид, че българският пазар далеч не е платежоспособен, а средната цена на това вино е около 4 пъти по висока от тази на трапезното - 10.40 лв./л. срещу 2.40 лв./л.
Още на capital.bg
.