Как промените за търговските вериги в ЗЗК ще засегнат и други индустрии
Фотограф: Цветелина Ангелова
Народното събрание окончателно прие промените в Закона за защита на конкуренцията, с които цели урегулиране на отношенията между търговските вериги и техните доставчици. Резултатът е плод на близо четиригодишен законодателен труд и оживен обществен дебат как регулацията на ритейл сектора ще се отрази на българските производители и потребители. Темата безспорно е дискусионна и вероятно ще остане такава и след приемането на въпросните промени. Една от основните причини е, че рядко може да съществува универсално законодателно решение за динамични търговски отношения, каквито са тези в ритейл сектора. Друга причина е доказано слабата ефективност на такъв тип регулация, въведена в други страни (виж карето).
Внимание заслужават обаче и други два аспекта. Първо, макар предназначени за сектора на търговията с храни, тези промени всъщност ще засегнат и доста предприятия в други браншове. Второ, част от въведените правни институти исторически нямат почва в местния правен мир и абстрактните им формулировки рискуват да създават опасни прецеденти.
Какво в крайна сметка прие Народното събрание
Парламентът прие промени в Закона за защита на конкуренцията, с които, най-просто казано, се въведоха две групи правила – забраната за злоупотреба с по-силна позиция на договаряне във всяка сфера на българската икономика и забрана на определени договорки конкретно между производителите и търговците на храни.
Забраната на злоупотребата с по-силна позиция на договаряне
замени лансираната доскоро забрана на злоупотребата със сила на купувача. Последното понятие в голяма степен се припокриваше със злоупотребата с господстващо положение (който институт вече години съществува в българското право) и не добавяше регулаторна стойност. Какво означава обаче въвеждането на забраната за злоупотреба с по-силна позиция на договаряне за бизнеса?
Първо, на всяко предприятие с по-силна позиция на договаряне се забранява недобросъвестно поведение спрямо икономически по-слаби търговски партньори, с което може да увреди техните интереси и интересите на потребителите. Законовите промени не предвиждат тази забрана да се прилага само към търговските вериги или търговията с храна. Напротив, текстът е максимално абстрактен, което на практика позволява приложението му и спрямо всеки друг отрасъл на икономиката.
Дали едно предприятие има по-силна позиция на договаряне ще се определя във всеки отделен случай с оглед ролята и значимостта му на пазара и конкурентната среда. Няма въведен конкретен (цифров) измерител за това (например пазарен дял или оборот). Оценката ще се прави с оглед особеностите на конкретния пазар (брой участници, техните позиции, конкурентна динамика като цяло), пазарната позиция на предприятието и мащабите на неговата дейност. Водещо обаче ще бъде дали предприятието е ключов партньор на съконтрагента, т.е. безалтернативен канал за реализация на продукцията или източник на стоки/услуги за засегнатия съконтрагент. Такива може да се окажат например предприятия, развили широка мрежа от търговски обекти, притежаващи съществена инфраструктура или произвеждащи продукт без достатъчно адекватни заместители, и др.
За недобросъвестно поведение се приема всяко действие или бездействие, които "нямат обективно икономическо основание". Законът дава като примери за такова поведение необоснования отказ да се доставят или закупят стоки/услуги, дискриминация между съконтрагенти, необосновано прекратяване на търговски взаимоотношения. Но основното понятие разкрива вероятно доста по-широко значение – липса на чисто търговски смисъл или на разменна икономическа стойност в извършваното. Тепърва ще видим как текстът ще се привежда в действие. Ако не се изработят обективни критерии за определянето на дадено поведение за икономически неоснователно, абстрактността на понятието създава предпоставки за необосновани твърдения за нарушение. Всъщност те вероятно няма да са малко. През последните години отказът от доставка, дискриминация и необосновано прекратяване на търговски взаимоотношения са най-често разследваните от Комисията за защита на конкуренцията нарушения на антитръстовите правила.
Още на capital.bg
.