"Кауфланд": Разделното събиране намалява разходите за отпадъци
"Студът може да топли" е основната идея на отоплително-охладителната инсталация, която е внедрена в 13-те най-нови магазина на компанията
Разделно събиране на отпадъци в "Кауфланд България"
Фотограф: Архив
"Основен проблем пред разделното събиране на отпадъци са навиците и отговорността на хората, казва Евелин Маринов", ръководител на направление "Снабдяване" в "Кауфланд България"
"Стремим се на всяко място, на което има възможност, да ставаме зелени", казва Петър Станчев, ръководител на направление "Строителство и оборудване" в "Кауфланд България"
Той определя компанията като една от водещите в страната в разделното събиране на отпадъци.
Процесът започва от самото начало
Още с разопаковането на стоката за продажба служителите разделно отделят отпадъците - основно хартия и фолио, в специални колички. Така се избягва вторичното разделяне в специализираните контейнери и се пестят време и ресурси. Във всеки филиал има и преса, която допълнително балира пластмасовото фолио и така оптимизира транспорта му. "В складовото помещение към всеки магазин са разположени 20-кубиков контейнер за битови отпадъци, 20-кубиков пресконтейнер за хартия и 35-кубиков за метал, пластмаса и дърво. Отделно имаме контейнер за стъкло, за излязло от употреба електрическо и електронно оборудване, за батерии, за отработили масла, лампи и други отпадъци, които генерираме", казва Евелин Маринов. На входа на новите магазини за целите на потребителите са поставени контейнери за изгорели крушки, за малки електроуреди, за хартия и за пластмаса.
Отработилата мазнина от топлите точки в магазините се съхранява и предава на фирма, производител на биогориво. Водата от щандовете на обслужване минава през мазниноуловители, които помагат да стига по-чиста до пречиствателните станции.
За 2014 г. "Кауфланд България" е предало 7253 т хартиени и картонени опаковки, 785 т пластмасови, 36 т електрическо и електронно оборудване.
Биоотпадъците в софийските магазини се събират разделно и се предават в завода в Долни Богров още от януари 2014 г., откогато датира и заповедта на кмета на София. "Бихме искали в това отношение да излезем и извън столицата, но там все още липсват заводи преработватели", добавя Маринов.
Субективният фактор
Основен проблем пред разделното събиране на отпадъци според Евелин Маринов са навиците и отговорността на хората. "Стремим се служителите ни да осъзнаят значението и ползата от разделното събиране за нас като фирма, за тях самите и за бъдните поколения", казва той. От няколко години към LIN (Learning in Net) – програмата за служителите на "Кауфланд", има и отделен обучителен модул за разделното събиране на отпадъци.
На всеки от филиалите на "Кауфланд" е поставена годишна квота за събиране на различните отпадъци, които генерира компанията - твърди битови, едрогабаритни, хартия, пластмаса. Във фирмата има на щат еколог и мениджър по управление на разходите, в чиито отговорности е да проверяват доколко отговорно разделно се събират отпадъците и доколко ефективно се пести енергия. В специална таблица се нанасят т.нар. зелени филиали, изпълнили квотата, и червените, които срещат проблеми в това отношение. Процесите в двата вида магазини се сравняват и положителният опит се разпространява в останалите филиали. "Най-честата причина един филиал да е червен се оказват хората – когато не са достатъчно обучени, не са вътрешно отговорни и контролът върху тях не е на нужното ниво", отбелязва Маринов.
Финансовият стимул
Заради процесите за разделно събиране значително са намалени месечните обеми твърди битови отпадъци, изхвърляни от компанията. Маринов казва, че му е трудно да бъде по-конкретен, защото някои от депата нямат кантари, други теглят в тонове, а трети - в кубически метри. Лимитите на филиалите са свързани с оборотите и с броя генерирани опаковки. За малките филиали лимитът е един, за големите - друг. Това се докладва на ръководството и всеки от филиалите се стреми да минимизира битовите отпадъци. "Ако видят, че са под лимита, искат да го намалим, тъй като той е свързан с разходи, които им се начисляват – транспорт, депониране, за местни такси. Тоест имаме троен финансов стимул да минимизираме генерирането на битови отпадъци. Защото колкото повече оптимизираме отпадъците, толкова по-малко ще плащаме."
Студът може да топли
"Студът може да топли" е основната идея на отоплително-охладителната инсталация от нов тип, която е внедрена в 13-те най-нови филиала на "Кауфланд България", казва Петър Станчев, ръководител направление "Строителство и оборудване" в компанията.
При тази инсталация отпадната топлина, която се генерира от хладилните инсталации в супермаркетите, се използва, за да се затопля вода до 38 градуса през зимата. Това става, като хладилният агент – в случая въглероден диоксид, постъпва в специален топлоомбенник и отдава температура на вода. После чрез подово-тръбна инсталация с тази вода се отопляват хипермаркетите на веригата. През лятото по сходен механизъм водата се охлажда до 12 градуса. В този случай обаче въглеродният диоксид се използва като носител на енергия за охлаждане. Тъй като при този тип инсталация топлината/студът идва от пода нагоре, без да има завъртане на въздушни маси, затоплянето/охлаждането става много по-плавно, отколкото с климатик, казва Петър Станчев.
Този тип охладителна инсталация е създадена в Германия специално за нуждите на "Кауфланд". Софийският магазин в Слатина, в който беше въведена от февруари 2012 г., е един от първите два, в които тя е тествана (другият е в Германия). Производителите на хладилната инсталация, с които работи ритейлърът, адаптират стандартното си оборудване, за да отговаря на ноу-хауто на "Кауфланд" в този сегмент.
Инвестицията в една нова инсталация от този тип е с около 30% по-висока от тази в традиционната. Тя обаче има два основни плюса - консумацията на електроенергия намалява с 20-35% и не се използват фосилни горива – нефт, газ, въглища. Тоест се пестят разходи и не се замърсяват околната среда, обяснява Станчев. Допълнително предимство на тази инсталация е, че тя работи само с въглероден диоксид, който, макар и да е по-скъп от фреона, е по-щадящ за озоновия слой на планетата. Хипермаркетите с подобна инсталация получават клас В по енергийна ефективност, което е много висок показател, тъй като с клас А са т.нар. пасивни сгради - сгради с напълно възобновяеми енергийни източници, които са съвсем малко в България и в света, обяснява мениджърът.
Зелените детайли
"Изобщо стремим се на всяко място, на което има възможност, да ставаме зелени", казва Петър Станчев. От близо година в магазините на "Кауфланд" се използва LED осветление. С такова са последните шест хипермаркета и има план за обновяване на по-старите. Разходите за осветителната LED инсталация са с около 25 - 30% по-високи от стандартните, но животът на осветителните тела е значително по-дълъг и води до икономии на електроенергия. По-старите филиали на веригата, които не са с новата отоплително-охладителна система, основно се отопляват на газ. Това намалява разходите с около 30-40% в сравнение с отоплението с дизелово гориво, като по този начин се избягва вредното влияние върху околната среда. Само три от филиалите не са газифицирани - в Силистра, Видин и Враца, а някои от по-старите в Пловдив и Варна са и на централно отопление.
От средата на миналата година и централата на "Кауфланд", и магазините ползват само рециклирана хартия. Един тон от нея спасява 13 дървета. Принтерите печатат двустранно, за да пестят хартия. Дори кошчетата до тях са от рециклирана хартия, казва Евелин Маринов. И добавя: "Понякога тези малки стъпки са много важни в генерален план, защото помагат да се формира екологично мислене у служителите и екологичната политика на самата фирма."
.