Какво се случва на пазара за нелегални цигари*
Ако слушате висши полицаи, митничари, изследователи да говорят за пазара за нелегални цигари, може да останете с впечатление, че гледате някой сутрешен блок, чиито редактор много внимава да не споменава търговски марки, за да не ги накаже Съветът за електронни медии. Когато говори по темата, министър-председателят Бойко Борисов например споменава за "един тип цигари".
Тази седмица директорът на агенция "Митници" ген. Ваньо Танов съобщи новина, която е публична тайна от половин година – по времето на кабинета "Орешарски", български производител на цигари е успял да завземе 70% от пазара за нелегални цигари, което е оборот от около 350 млн. лв.
Без да споменава конкретна марка, директорът на митниците препрати към проучвания на консултантска компания Nielsen, в които се посочва, че значителният дял от нелегалния пазар се държи от марки, свързани директно или косвено с компанията "Финансконсулт", която държи търговските марки на "Пещера".
Новината не беше отразена в нито един всекидневник, а беше спомената само в няколко интернет сайта. Медийната омерта около темата за цигарите не падна и тази седмица.
Според изследвания на Центъра за изследване на демокрацията става дума за нелегален пазар, чийто оборот е около 500 млн. лв. годишно, като от тях до 20 млн. лв. отиват за подкупи на държавни служители, а около 5 млн. лв. - за "медийно спонсорство" (неспоменаване).
След като МВР и митниците поставиха под обсада фабриките за цигари делът на произведените легално, но продавани нелегално цигари с марки, свързани директно или не с групата фирми около "Винпром Пещера", е паднал под 5%.
Един пазар с дълга история
България има дълга история в производството на цигари (доста преди Димитър Димов дори), но насочването на този ресурс за нелегални цели става през 70-те и 80-те години на миналия век, като част от превръщането на контрабандата в държавна политика.
Анализаторът от Центъра за изследване на демокрацията Тихомир Безлов разказва, че силните позиции на България на пазара на цигари в Източния блок не са помагали по никакъв начин на държавата да се увели създадения през 1972 г. стратегически валутен резерв. И с помощта на ДС, която успява да се сдобие с рецептурника на един от световните производители, Булгартабак успява да започне да произвежда цигари, които са конвертируеми и в държави от Близкия изток и конкурират големите марки.
Покрай възродителния процес през осемдесетте и недостига на тютюн, държавата прави връзки дори и с италианските кланове за да осигури суровина.
Ето защо, смята Безлов, след 10 ноември ресурсите за производство и контрабандните канали за цигари, както и контактите на чуждите пазари са завзети именно от хора, близки до ДС.
Още на capital.bg
*Оригинално заглавие - Пушенето е полезно за нечие здраве








