Фокусът ще е върху успешно управление на взаимодействието с потребителите

Очакванията ми за тенденциите в България са по отношение на потребителите и на начините за успешно управление на взаимодействието с тях през 2016. В България (по статистика на Gemius за 2014 г.) 83% от населението ползва интернет като канал. Проучване по методика на IAB (водеща световна агенция за онлайн маркетинг и реклама) от същата година в целия регион на Югоизточна Европа, в т.ч. и България, дава детайлна картина кой какво прави онлайн. В България са интервюирани над 6 хиляди души, което прави проучването много мащабно. Най-интересните данни накратко са, че потребителите са много по-често онлайн, отколкото пред телевизора, като прекарват средно по над 3.5 часа на ден в интернет. Докато гледат телевизия, 86% ползват и свързано с интернет устройство, а 30% проверяват онлайн продукти или услуги, които са видели в телевизионна реклама. От интервюираните 80% са търсили онлайн продукт, който след това са купили офлайн или онлайн.

Успешни подходи за управление на взаимодействието с потребителите, които ще бъдат актуални през следващата година, на първо място са свързани с необходимостта да се направи много ясна онлайн потребителска пътека. Това означава потребителите лесно да разберат какво трябва да направят. И онлайн пътеката им да бъде максимално дълга, така че с поведението си те да покажат какъв тип клиенти са – потенциални или текущи, heavy users или просто от време на време и т.н. След което комуникацията с тях може да се надгражда, като във всеки момент се проследява дали е ефективна.

Това активно управление вече се случва по света – можете да се убедите, като посетите сайтовете в Канада, Франция, Великобритания или Германия на някои от големите мултинационални компании, присъстващи в България. Там ще видите, че са направени ясни пътеки, по които се разбира дали за пръв път посещавате сайта на компанията или бранда, дали ползвате конкретни продукти, дали търсите нещо ново.

Все по-успешен през 2016 г. ще е подходът за развитието на хъбове за дигитална интеракция с компанията или бранда. Това могат да бъдат сайт, микросайт, youtube канал, мобилно приложение. Създаването и развитието на тези хъбове позволява по-висока възвращаемост на маркетинг инвестицията. Ремаркетингът е друг метод, свързан с посещението на един сайт, на конкретна страница в него или гледането на конкретен клип. Важно е да знаем кога е посетен сайтът – по време на телевизионна реклама или на промоция в търговската мрежа. Всеки от тези сигнали трябва да се използва и потребителите да бъдат ремаркетирани. По света разходите за подобен тип реклама растат най-бързо.

С демократизирането на онлайн средата потребителите търсят все по-активно информация онлайн. И дават сигнали на всички рекламни платформи от какво се вълнуват и какво биха купили. Затова един от ключовите трендове ще бъде brand protection – идентифициране на ключови конкретни потребители, думи, моменти, за които компаниите ще направят допълнителна инвестиция в реклама тип ремаркетинг или оптимизация за търсещите машини.

Категорична тенденция през 2016 г. ще е ръстът на електронната търговия, като това включва както онлайн заявки, така и онлайн продажби.

Сегментите, които според мен ще получат най-голямо развитие през 2016 г., са здравословният тренд, който ще порасне както заради тенденциите, така и заради критичното натрупване, а и като начин за таргетиране на потребители с добри доходи, и като потенциал за по-висок марж. Ще има ръст на нишови продукти, за които дигиталният маркетинг открива нови възможности за достигане до аудитории, които биха били много скъпи за достигане с ATL или BTL.

Ръстът ще обхване и mass lifestyle прoдуктите – това са продукти, които позволяват на потребителите да покажат своя стил, да направят своя "cool" момент, но с масово достъпни продукти. Ще се развиват динамично и сектори или услуги, за които дигиталната екосистема позволява по-ефективен маркетинг и по-таргетирана оферта.