Мариана Милтенова: Директните контакти с търговците са шанс за производителите на плодове и зеленчуци
От руското ембарго губим много повече от обявените официално 22 млн. евро, казва секретарят на Националния съюз на градинарите в България
Мариана Милтенова е завършила Висшия институт по хранителна и вкусова промишленост (сега УХТ) в Пловдив със степен инженер – технолог. Има специалност по маркетинг и мениджмънт, придобита в Института по социално управление към МС. Специализирала е в Германия и Холандия. Работи в сектора на земеделието и храните повече от 25 години. Член е на Управителния съвет и организационен секретар на Националния съюз на градинарите в България (НСГБ). Има лични инвестиции в сектора от 2003 г. Притежава собствена черешова градина в района на Сливен. Ежегодно арендова земя с лозя и зърнени култури. Произвежда череши за прясна консумация и преработка, както и грозде от сортове каберне совиньон, мерло и рубин.
Повечето от членовете на нашата организация нямат възможност за директен контакт с търговските вериги, които имат големи изисквания, включително за обемите на доставки. Производителите нямат сигурност, че ще реализират продукцията си и не рискуват да произведат големи количества. Дори когато имат договори, споразуменията не винаги се изпълняват. Ако друг доставчик предложи по-ниска цена, търговецът "забравя", че вече е обвързан с договор.
Целта ни е с онлайн платформата да скъсим веригата на доставки. Предимствата са много – продукцията няма да се оскъпява, като преминава през няколко посредника. Разходите на производителите за транспортиране до тържищата без гаранция, че ще реализират сделка, отпадат. Плодовете и зеленчуците ще се предлагат в по-свежо състояние на потребителите, тъй като ще стигат по-бързо до търговските обекти.
Какъв е профилът на бранша, който представлявате?
Националният съюз на градинарите е създаден през 2003 г. с подкрепата на Германското дружество за техническо сътрудничество – GTZ, и обединява производители на плодове, зеленчуци, рози, десертно грозде. Членовете на организацията са около 200. В сектора няма много големи производители, както е в зърнопроизводството. Ние обединяваме стопанства със среден размер, които обработват от 50 до 100 дка, като през последните години производителите с над 250 - 300 дка се увеличават. Общо броят на фирмите за производство на плодове и зеленчуци е към 170 хил. в цялата страна.
Какви са проблемите в сектора?
Продължава тенденцията към спад в производството, като през последните 20 години при някои плодове и зеленучци то намалява около 10 пъти. Повече от седем години националната политика е ориентирана към стимулиране на вноса. Структурата на субсидирането – СЕПП след 2007 г., създава дисбаланс и спира развитието на сектор плодове и зеленчуци. Мога да дам пример с фирма, член на съюза, която обработваше 6000 дка зеленчуци. Поради конюнктурата, която се създаде с регламента на ЕС за директни плащания на площ след 2007 г., собственикът й пренасочи част от дейността си към зърнопроизводство, защото е по-рентабилно, с много по-малко работна ръка, по-малко разходи, гаранитрани приходи. В момента отглежда само около 600 дка зеленчуци.
Много други производители също се пренасочиха към по-лесните сектори, където относиленият дял на субсидията в продукцията е от порядъка на 25-28%, докато при зеленчуците тя е между 1-2%, а при плодовете 3-4%. Това доведе до намаляване на броя на стопанствата, които произвеждат плодове и зеленчуци и до увеличаване на вноса.
С какъв произход са плодовете и зеленчуците на пазара?
Традиционно реализираните в България продукти идват основно от съседните Турция, Гърция и Македония, като през последната година след въвеждането на ембаргото от Русия се наблюдава и по-голямо присъствие на полските зеленчуци. Страната ни е третият по обем експортен пазар за Турция.
Според официалната статистика вносните плодове и зеленчуци са около 2/3 от потребяваните в България. Според нас реализираната в страната чуждестранна продукция е значително по-голяма от местната. По наши изчисления около 15% от плодовете и зеленучците, които се консумират в България, са българско производство. Това е индикация какви са мащабите на вноса.
В цифри, по данни на НСИ, през миналата година вносът на зеленчуци е 253 хил. тона, което е най-високото ниво от три години насам при 225 хил. тона година по-рано. Сходна е и ситуацията при плодовете – внесени са 267 хил. тона при малко над 223 хил. тона за 2013 г.
Делът на българските плодове и зеленчуци, които се предлагат в търговските вериги, също ли е в тези граници?
Има производители, които през последните години работят добре с веригите. В някои от магазините има поставени дори отделни регали и означения за българска стока. За съжаление тази година има фирми, които по-успешно продават на търговски вериги в Румъния, не искам да споменавам имена, но имат представителства и в България. Румънците предлагат по-добри изкупни цени на нашите производители, а изискванията им не са така завишени, както тук.
За съжаление пропуснахме възможността по САПАРД да се изградят пазари на производителите, които да имат съоръжения за заготовка на продукцията, технологични линии за сортиране и калиброване, опаковане и съхранение в хладилни съоръжения т.н. Заради скандална корупционна схема преди години страната загуби около 50 млн. евро, предназначени за тази цел. В момента много малко производители имат условия да заготвят продукцията си така, както се изисква от търговските вериги – плодовете и зеленчуците да бъдат сортирани, охладени, пакетирани, етикетирани и кашонирани. За да си позволи едно стопанство такава база, трябва да инвестира значителни средства. Както навсякъде в Европа, така и в България търговските вериги изискват притежание на сертификати за качество, безопасност и проследимост на храните. Затова естествено са необходими съответни инвестиции.
Обемите не са проблем, както може да се види от електронната платформа gradinaria-bg.com. Има например оферти за продажба на 100 хил. килограма дини, 50 хил. кг картофи, сериозни количества, които могат да задоволят изискванията на веригите. Цените също са много добри, съизмерими са с това, което се предлага в магазините, а има място и за търговците.
Предлагате да бъде въведен критерий "свежест" на плодовете и зеленчуците в магазините. Как дефинирате този критерий?
Това означава, че до 24 часа след тяхното реколтиране, те трябва да бъдат предложени за продажба и за още 24 часа – да бъдат продадени. Така няма да се налага плодовете и зеленчуците да бъдат третирани с химикали, за да се съхранят по-дълго. Освен това по този начин искаме да насочим вниманието на потребителите към българските продукти, които те да изберат, защото са по-свежи и безопасни. Мечтаем да изградим ново отношение у българския потребител по модела на Норвегия. Там например вносните череши се продават добре до момента, когато на параза излязат норвежките. В страната се произвеждат само 912 т череши. Когато се появят в магазините обаче, може да са много по-дребни или по-кисели и скъпи, потребителите спират да купуват вносни, а само местни, това е въпрос на манталитет.
Критерият "Свежест" би имал по-скоро имиджов характер, не се борим да се регламентира законодателно. Не сме проучвали дали има подобни практики, но знам например, че на пазара в Париж могат да се продават само плодове и зеленчуци, поризведени на не повече от 100 км в радиус от френската столица.
Защо искате да се намали срокът за плащане от веригите от 15 на 5-7 дни?
Искаме по-кратък срок, защото имаме сериозни проблеми с работната ръка, по наша инициатива бяха въведени еднодневните трудови договори. Когато се прибира реколтата, в края на деня работниците очакват да получат парите си. Ако това не се случи, на другия ден може да не дойдат и реколтата остава неприбрана.
Как се отрази въведеното от Русия ембарго върху вноса на плодове и зеленчуци?
Данните, които МЗХ изнесе, че загубите от ембаргото за сектора са към 22 млн. евро, не са точни. Само в сектора на черешите износът към Русия достигаше 60-70%. Като държава от ЕС няма как продуктите ни да се освободят от мито. Сърбия, Турция, Македония например имат споразумения за безмитен внос в Русия. Затова нашата продукция се ескпортираше от търговци от Молдова, Украйна и Беларус, тоест като небългарска. Затова експортът бе много по-голям, отколкото се отчита по документи.
През 2013 г. съюзът започна реализацията на европейски проект "Промоция на пресни череши в трети страни" (Русия и Норвегия). Имахме сключен договор с най-голямата търговска верига в Русия на стойност 10 млн. евро, като бяхме договорили 70% авансово плащане. Дойде ембаргото обаче и всичко пропадна.
Какво може да даде нов старт на сектора?
Да се подкрепят производителите на практика. При стартирането на новата програма за развитие на селските райони много от проектите ни не са одобрени. Причината е, че критериите в ранкинга понякога са абсурдни. Например дават се 15 точки на стартиращо биологично производство. Изведнъж сертифициращите организации попаднаха под обсадата на кандидати за сертификати, които признават, че нямат намерение да развиват биологично земеделие, но искат да получат тези точки и да се класират. Това са така наречените изкуствено създадени условия. След като си обявил, че ще даваш по 15 т. за биопроизводство, следва тези, които са сключили договори със сертифициращи органи през тази година, да не ползват привилегията или да се точкуват с по-малко точки. Има още много примери. Плевенски регион е обявен за изостанал като Видин, Монтана и Враца, и проектите от там се ранкират с повече точки. А едни от най-големите земеделски фирми се намират именно в този район.
Когато се прави анализ на подпомагането на даден сектор, в европейската система за оценки има т.нар. мъртва помощ. Става дума за субсидиране на производители, които са в състояние сами да направят необходимите инвестиции, като някои от зърнопроизводителите. В ПРСР 2007-2014 г. преобладаваща част от средствата бяха усвоени от такива производители, а за малките стопанства, които нямат финансовата възможност сами да си купят техника без да им се помогне, средствата не стигат и те изчезват. Така се обезлюдяват селата и се унищожава сектор плодове и зеленчуци.
.