Регистрация

Разни спорове, разни органи за алтернативното им решаване

Търговски въпроси може да бъдат решавани и от помирителни комисии. Какви и как?

Автор: Десислава Фесенко, Милеслава Богданова, Kinstellar 07 октомври 2015 , 1 коментар
Търговецът е в правото си да прецени дали предпочита съдебно или извънсъдебно разрешаване на спора.

Автор: Shutterstock

Законодателни промени от това лято въвеждат или доразвиват възможността за извънсъдебно разрешаване на търговски спорове. Органите са няколко, разглеждат различни типове спорове, процедурите и изходът от тях има своите особености. Търговецът е в правото си да прецени дали предпочита съдебно или извънсъдебно разрешаване на спора. 
Познатият съдебен път все повече губи привлекателност в контекста на динамиката на съвременните търговски отношения. Тенденцията не само в България, но и на ниво Европейски съюз е към алтернативно решаване чрез форма на така нареченото извънсъдебно споразумение. Извънсъдебното споразумение обаче невинаги задължава страните по абсолютен начин да изпълнят поетите ангажименти. Това прави съдебния ред за разрешаване на спорове все още актуален.

Спорове между потребители и търговци:
Помирителни комисии към КЗП

Помирителните комисии към Комисията за защита на потребителите (КЗП) разглеждат спорове между търговци и потребители по договори за продажба на стоки или предлагане на услуги. Те могат да разглеждат както спорове между търговец и потребител в България, така и спорове, при които едната страна се намира в друга държава - членка на Европейския съюз. Договорите може да са били сключени присъствено или онлайн. В зависимост от това в кой сектор е продажбата, спорът се разглежда от обща или секторна помирителна комисия.
В компетентността на общите помирителни комисии попадат всички спорове, за които няма секторни помирителни комисии. Предстои да бъдат създадени секторни помирителни комисии в секторите: енергетика, ВиК услуги, електронни съобщения и пощенски услуги, транспорт (с отделни комисии за железопътен, автомобилен, воден и въздушен), финансови услуги, застраховане и допълнително социално осигуряване. И в общите, и в секторните помирителни комисии ще бъдат представени интересите както на потребителите, така и на търговците. Това се постига, като в разглеждането на спора винаги се включва един представител на сдружение на потребителите (при секторните комисии – на КЗП), един представител на интересите на търговците (от сдружение на търговците, браншови организации или камара на търговците от съответния сектор) и председател.
Предвижда се общи помирителни комисии да има в населените места, където функционират териториалните отдели на КЗП (на практика по-големите областни градове). Това ще позволи те да разрешават спорове по местоживеенето на потребителя. Споровете пред секторните комисии ще се разглеждат в София.
Помирителното производство се развива по определени от КЗП правила, общи и за двата вида комисии. Образува се по искане на потребителя. Не се обръща внимание на анонимни сигнали. За да бъде разгледан спорът, потребителят първо трябва да се е обърнал директно към търговеца в опит да се постигне съгласие. Ако опитът е бил неуспешен, предложението на търговеца не удовлетворява потребителя или ако търговецът не се е произнесъл в 30-дневен срок от сигнала на потребителя, съответната обща или секторна комисия може да образува помирително производство. Участието в помирително производство само по себе си не е задължителна стъпка, ако някоя от страните по спора реши да поиска той да бъде разгледан от съда.
Помирителната комисия разглежда спора по същество без присъствието на страните, освен ако особени обстоятелства не налагат те да бъдат изслушани. Използването на услугите на адвокат (респективно юрисконсулт) не е задължително за никоя от страните. Въпрос на тяхна преценка е дали да потърсят професионална помощ, когато изготвят жалба или становище и представят доказателства. Такси за разглеждане на спора не се дължат; разноските за защита са за сметка на страната, която я ползва.
В срок до два месеца след като получи всички необходими документи и събере относимите доказателства, помирителната комисия изготвя писмено помирително предложение, което изпраща на страните. Всяка страна е свободна да приеме или да не приеме предложението в срока, който й е предоставен за размисъл. Приемането трябва да бъде писмено, изрично, безусловно и изцяло. То се изпраща до помирителната комисия, която уведомява другата страна. Резултатът се съобщава писмено на страните едва след като изтече целият срок за размисъл.
На постигнатото по този ред споразумение между потребителя и търговеца може да се придаде изпълнителна сила, ако те го представят на съд за одобрение. В противен случай изпълнението на поетите с него задължения зависи единствено от добрата воля на страните.

Спорове между производители и търговци на храни:
помирителна комисия и Национален консултативен съвет


Националният консултативен съвет за по-добро функциониране на веригата на предлагане на храни е орган, който предстои да бъде създаден към министъра на земеделието. Съветът ще дава становище и препоръки по проблеми на пласирането на храни, ще взима отношение по законопроекти и прилагането на закони в тази връзка. Очаква се Националният консултативен съвет да подпомага сътрудничеството между браншовите организации на производители и търговци.
Съветът ще функционира под председателството на министъра на земеделието и храните. Членове на Националния консултативен съвет ще бъдат експерти от всички звена на веригата за производство и търговия с храни - представители на Министерството на икономиката, Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, професионалните организации на производителите на храни и браншовите организации на търговците на храни. Очаква се до края на октомври 2015 г. да бъде приет правилник за дейността на съвета, който допълнително да структурира дейността му, включително и да разпише какви работни групи ще го подпомагат в дейността му.
Националният консултативен съвет ще работи в по-голяма степен по политики и сближаването на позициите на браншови организации. Бъдеща помирителна комисия към министъра на земеделието обаче ще разрешава извънсъдебно конкретни спорове между производители и търговци на храни. Тези спорове може да касаят търговски условия, неспазване на добрите практики или прилагането на нелоялни търговски практики.
В комисията ще могат да участват представители на сдружения на производители, както и на браншови организации на търговци, които са членове на Националния консултативен съвет. Председателят ще бъде определян от министъра на земеделието и храните, а членовете се очаква да бъдат експерти юристи и икономисти.
Очаква се до края на октомври правилата за работа на комисията да бъдат разписани в правилник за дейността й. Макар да не урежда изцяло процедурата за разглеждане на спорове, Законът за храните и сега загатва как ще се развива тя.
Ясно е например, че помирителното производство ще бъде безплатно за страните по спора. То ще се образува на основата на писмено възражение от производител или търговец по възникващ спор. Анонимни сигнали няма да бъдат разглеждани. Помирителната комисия ще разглежда споровете в състав от председател и двама членове. Всяка страна ще избере по един от тези двама членове. Спорът ще се гледа от комисията на открити заседания в присъствието на страните. При необходимост от тях ще бъдат искани допълнителни документи, информация или доказателства, както и ще има възможността да се назначава вещо лице за оценка на специфични обстоятелства около спора.
Помирителното производство ще има изцяло доброволен характер. То ще приключва с писмено споразумение, предложено от помирителната комисия, ако спорещите страни го одобрят. Изпълнението на задълженията, поети със споразумението, ще зависи от желанието на страните. Не се предвижда то да има същата сила по отношение на изпълнението, както едно съдебно решение. Това означава, че спорът може да не се окаже окончателно разрешен даже и при сключено споразумение. Възможно е вече приключил спор да бъде преразгледан както от самата помирителна комисия (при спазване на определени изисквания), така и от компетентния съд.

Спорове за нарушения на формите на търговска комуникация:
Национален съвет за саморегулация


От разглежданите органи единствено Националният съвет за саморегулация (НСС) не е под държавна опека. Той е учреден като сдружение с нестопанска цел с основната задача да следи за спазването на правилата на професионално поведение в рекламата и търговските комуникации. В НСС членуват предимно представители на рекламната индустрия, които имат обща визия за лоялната конкуренция и защитата на потребителите.
НСС не е създаден, за да разглежда спорове между потребители и търговци. Той обаче лесно може да попадне в тази ситуация, ако потребител подаде сигнал, свързан с начина, по който даден търговец комуникира рекламната си кампания – например, ако потребителят смята, че посланията и образите в нея са с подвеждащо съдържание.
Жалби до НСС може да подава всеки, който има данни за нарушение, свързано със съдържанието на реклами и други форми на търговска комуникация. Регистрирането на жалба е безплатно. Когато има такава, НСС се свързва с лицето, срещу което е сигналът, и му дава срок за писмено становище. Няма изискване въпросното становище да е изготвено от юрист или пък юрист да участва в решаването на спора.
Възможно е и съветът по саморегулация да се самосезира.
Без значение дали по жалба или след самосезиране НСС заседава на първа инстанция чрез Етичната си комисия в 13-членен състав. Жалбата се разглежда на две инстанции при строго установени правила. Страните не участват в заседанията. Ако се налага, може да бъдат призовани и изслушани. Ден след като вземе решение, НСС ги уведомява за него. Няма механизъм за принудително изпълнение на решенията, постановени от Националния съвет по саморегулация. Очаква се страните да се съобразят с тях доброволно в духа на добрите бизнес практики и с оглед последствията за репутацията си от едно производство пред НСС.
Всички решения се публикуват на уебсайта на НСС. Така твърдените и установените нарушения стават публични, което несъмнено може да засегне репутацията на даден търговец. Затова и търговците, разследвани като нарушители, подхождат сериозно към своята защита, макар НСС да няма възможност да санкционира реално. В историята на НСС има жалби, свързани с две от най-големите хранителни вериги в страната. Разследваните дружества са използвали всички допустими средства за защита. В едното производство спорът дори е обжалван и решен от втора инстанция.

Десислава Фесенко има над 12 години опит в консултирането в областта на конкурентното право и право на ЕС, както и в областта на дигиталните технологии и регулираните индустрии. Милеслава Богданова специализира в областта на конкурентно право, защита на потребителя и дигитални технологии.Kinstellar е водеща независима адвокатска кантора в Централна и Източна Европа и Централна Азия. За въпроси и коментари към Десислава Фесенко - [email protected]












Четири компании доминират пазара на концентриран алкохол Четири компании доминират пазара на концентриран алкохол, а спадът на местните продажби през 2017 г. донякъде се компенсира от силен износ
Николай Бекяров: През 2021 г. пазарът на сладолед спадна до 104 млн. лева Управителят на "Юниливър Айс Крийм България" посочва пред "Капитал", че цените вече са увеличени с 12-20%
Големите вериги имат приходи от 16 млрд. лв., или 1/3 от оборота в търговията на дребно Изследването на ИПИ показва огромни скокове в бизнеса през 2022 г., когато и инфлацията растеше. Във веригите работят над 53 хил. души