ИПИ: Данък "храни" е несъстоятелен

Малко изневиделица у нас се популяризира идеята с данъци и квази-данъци да се моделира потреблението на храни и напитки. Тази кампания започна самият министър на здравеопазването. Подобно решение обаче е толкова противоречиво, че десетки години в нито една приложила го страна не може категорично да се каже дали от него има полза.

Основната аргументация на правителството

По точно обратния начин българските защитници на идеята на министър Москов да въведе "данък вредни храни" четат констатациите от анализа на международния опит. В единствения официален правителствен документ по този повод се казва:

"Сравнителни анализи на ефективността на различните стратегии за подобряване на храненето на населението обобщено показват, че задължителното реформулиране на храните е по-ефективно от доброволното, а законодателните и фискални мерки са по-рентабилни от информационните стратегии, но поставят много повече политически предизвикателства."

В изказванията на министъра прозират и чисто фискални идеи. Но те са предмет на друг анализ. В очакване на по-подробни разчети могат да бъдат направени само някои общи разчети и да бъдат описани общите последици.

Три философско-икономически проблема

Един от проблемите на тези аргументи е, че данъчното регулиране на поведението е възможно най-неудачното. При елементарна икономическа грамотност би било първоначално ясно защо това е така. Тук работата е във влиянието на заместителите върху еластичността на търсенето. Относително голям брой близки по качества заместители на дадена стока или услуга води до относително голям коефициент на ценова еластичност и, обратното, относително малък брой заместители резултира в нисък коефициент на еластичност на цените. Понеже храните имат относително лесни за намиране заместители, влиянието на ценовото регулиране чрез данъци (например акциз), за да бъде успешно, трябва да обхване много или всички храни. Но това би означало не само облагане на предполагаемо "нездравословните" – министърът ги нарича "вредни" – храни, но на повечето храни. Затова и предпочитам да говоря за "данък храни". Но когато биват наложени данъци върху голяма подборка храни, общото им ценово равнище ще нарасне, съответно би се увеличила издръжката на живота, би намалял делът от дохода на домакинствата за нехранително потребление и за малоимотните домакинства би било невъзможно да намерят заместители и би трябвало съответно да намалят или влошат храненето си.

Вторият важен проблем с цените на храните (съответно затлъстяването и свързаните с него здравословни проблеми) е, че първопричината за поддържане на ниско ниво е всъщност самата правителствена политика за субсидиране на селското стопанство.

На трето място приравняването на самата идея за подлежащи на облагане храни с идея за стимулиране на здравословно поведение предполага хем вяра в правото на правителствата да се намесват в такава индивидуално-интимна сфера на избор като здравето, хем вяра в безпогрешност на заинтересованите "всезнаещи" по въпроса "учени" и "политици".

Неслучайно нарочни изследвания показват крайна неефективност на данъчното облагане за целите на борбата с такива явления като затлъстяването.

Всичко това обаче е предмет на друг анализ. Тук се спирам на основния аргумент на НЦОЗА – "положителния опит на други страни".

Предлаганият по-долу преглед показва опита по страни от ЕС, като изложението е разделено на страни-членки, които имат такъв данък и страни, които са отхвърлили подобно облагане. Освен това привеждам и кратък обзор на положението в САЩ и Мексико.

Страни от ЕС с данък върху храните

Дания
Това е страната в Европа с най-дълга история на данък "вредни храни". Веднага трябва да се каже обаче, че данъците върху определен вид храни и напитки бяха само една част от доста всеобхватни програми за промоциране и стимулиране на здравословен начин на живот. Страната отбеляза значителни успехи в тази област, като особено впечатляващи са резултатите в областта на мерките, намаляващи кардиоваскуларните заболявания.

Между 1985 и 2009 броят на смъртните случаи, причинени от кардиоваскуларни заболявания, намаляват с впечатляващите 70%. Няма друга страна от ЕС, която да отбележи подобно намаляване на смъртните случаи от сърдечносъдови заболявания. Няма точни обяснения на това развитие, но се предполага, че то се дължи на подобрения начин на живот.

През последните десетина години обаче, редица изследвания и факти показаха, че тези успехи не се дължат на прилаганите данъци върху някои храни и напитки. Облагането на подсладените безалкохолни напитки беше в сила в Дания повече от 80 години. Процентът на хората с наднормено тегло и висок Индекс на телесна маса (ИТМ), (Body Mass Index -BMI), продължава да расте. Процентът на датчаните, имащи ИТМ по-висок от 30, се увеличава от 9,5% през 2000 г. на 13,5% през 2010 година. В същото време, многобройни изследвания през последните няколко десетилетия не успяват да покажат пряка връзка между приемането на мазни храни и сърдечносъдовите заболявания. Нито едно мащабно проучване не доказва подобна връзка. Това, заедно с демонстрираните редица негативи, произтичащи от тези данъци, доведоха до решението на датското правителство да отмени всички подобни данъци през 2014 г.

Унгария
През 2011 година, с мотива за прекалена консумация на сол от населението и това, че две трети от възрастното население са със някаква форма на затлъстяване, унгарското правителство въведе така наречения "Продуктов данък за обществено здраве". Той си поставя за цел да повиши потреблението на алтернативни и значително по-здравословни продукти, както и производството на хранителни стоки с по-малко съдържание на мазнини, сол и захар. По план приходите от този данък следва да се вливат в бюджета на здравеопазването и да допълват заплащането на заетите в сферата на здравеопазването.

Данъкът засяга безалкохолни напитки, енергийните напитки, сладкарски изделия, шоколад, солени закуски, подсладени бири/алкохол, плодови сладка.

Първоначално обхватът на данъкът е по-голям, като включва и всички продукти на веригите за бързо хранене и продуктите на пекарните, но след решителни протести на производителите те са изключени от обхвата на данъка.

От януари 2012 г. данъкът влиза в сила в днешният си обхват. През 2013 година данъкът генерира около 61,5 млн. евро приходи. Проучване на общественото мнение показва, че повечето унгарци възприемат новия данък като средство за попълване на бюджета, а не като мярка за опазване на здравето им.

Производителите на безалкохолни и енергийни напитки отговорят на въведения данък, като бързо преминават към употреба на заместващи съставки в продуктите си, за да избегнат плащането му. Това заместване води, от една страна, до постоянно разширяване на списъка и, от друга, до допълнителни разходи, както за администрацията и проверяващите органи, така и за частния сектор - да "наваксва" актуализацията и търси нови заместители. Бизнесът заявява, че данъкът е причина за затваряне на работни места и дискриминира част от производителите.

В проучване на здравното министерство с помощта на СЗО се казва, че за 2013 г. продажбите на продуктите, засегнати от данъка, падат с 27%. Според 80% от участниците в проучването на общественото мнение намалената консумация се дължи на по-високата цена на засегнатите продукти, а 20% считат, че това се дължи на загриженост за здравето на населението.

Финландия
Това е страната с най-дълга история на данъци върху хранителни продукти. Тук данъкът върху храните с добавена захар и безалкохолните напитки е налаган от 1929 до 1999 година. През 2000 година обаче данъкът върху "сладките храни" отпада, а този върху безалкохолните напитки остава. Тогава от данъка са изключени храните, ползващи определени подсладители вместо захар. ЕК обаче отсъди, че това е дискриминация към други подсладители, невключени в промяната.

През 2010 г. е приет закон, който връща данъка "вредните сладки храни". Сега засегнати от новия данък са продукти като бонбоните, шоколада и сладоледа. Извън неговия обхват остават храни като бисквити, печени сладкиши, кисели млека, пудинги и желета, както и гранулираната захар.

С новия данък се цели увеличаване на бюджетните приходи. Поради многото изключения не се очаква благотворно въздействие върху здравето на хората. За този подход говори и увеличаването на този данък на два пъти след въвеждането му – през 2012 и 2014 г. Понастоящем работна група обсъжда възможностите за въвеждане на данък върху захарното съдържание на продуктите или върху количеството захар, съдържащо се в даден продукт или върху теглото на дадени продукти или пък нещо комбинирано.

И в двата случая обаче, въвеждането на новия данък би бил още по-голямо административно бреме и би довел до още по-високи разходи при въвеждането му. Най-новото във Финландия сега е решението данъкът върху безалкохолните напитки да се прилага върху всички напитки със съдържание повече от 0,5% захар. През 2011 г. от данък "сладки храни" постъпват в бюджета на Финландия €134 милиона – 35 милиона от безалкохолни напитки и над 100 милиона от сладки храни. През 2012 г. приходите от този данък нарастват до 197 млн. евро.

Засега няма анализи за това дали данъкът е въздействал върху хранителните навици на хората. Има неофициални данни, че се наблюдава намаление в продажбите и консумацията на безалкохолни напитки и храни с добавена захар. Във Финландия също така има опасения, че чрез този данък се дава предимство на някои производители спрямо други, което нарушава равнопоставената конкуренция.

Франция
През 2011 година френското правителство въвежда "данък безалкохолни напитки". Според обяснението целта е да се намали консумацията на захар от населението. Малко по-късно, от януари 2012 г., данъкът разширява действието си и върху безалкохолни напитки с подсладители. Той е 11 евроцента на 1,5 литра подсладени напитки. Плащат го производителите и вносителите на безалкохолни напитки със захар и подсладители.

Новият данък генерира приход от около 280 млн. евро на година. Още от първата година тежестта на данъка е пренесена върху цената на напитките, т.е. върху потребителите, но при плодовите напитки и овкусените води има варианти с поемане на тежестта от някои търговци и производители. Цената на засегнатите напитки се увеличава средно с 5%, което е два пъти повече от средното нарастване на цените на хранителните стоки в страната.

Все още няма изследване, което да покаже ефекта на въведения данък върху здравето на потребителите. Усеща се обаче намаление на продажбите на подсладени напитки, като от януари 2012 г.до май 2013 г. намалението е с над 3%.

Страни от ЕС, отхвърлили идеята

Ето няколко примера на държави от ЕС, които категорично до този момент отхвърлят идеята за подобен данък върху "нездравословните" храни.

Великобритания
Преди три години премиерът на Великобритания Дейвид Камерън заяви, че обмисля въвеждането на данък "вредни храни" по подобие на този в Дания, като заяви, че не иска да допусне населението да е толкова затлъстяло колкото е в САЩ, например. Идеята първоначално (2011-2012 г.) е приета с въодушевление, което лесно може да се проследи в пресата. През м.г. тя е изоставена.

Въвеждането на евентуален данък върху високото съдържание на захар, сол и мазнини в хранителните продукти се оказва не толкова еднопосочно решение, както изглежда през 2012 г. И не само заради провалилия се опит на Дания.

Днес на Острова подобен данък се разглежда като неприемлива стъпка, защото според експертите ефектите от него са много противоречиви. Данъкът би повлиял върху конкурентоспособността на фирмите в аграрния и хранителния сектор, особено върху дребния и среден бизнес. Наред с това направени анализи сочат, че евентуалният данък би могъл да намали потреблението, но не непременно това на продуктите, обхванати от него.

Според изследване, поръчано от Directorate-General for Enterprise and Industry, данъците върху храните постигат намаляване на потреблението на облаганите продукти, а потребителите вместо тях започват да купуват заместители, които не са обхванати от данъка или пък по-евтини видове от облаганите храни. По този начин не се намалява потреблението на "вредните" храни и на съставките, които данъкът цели да намали. В изследването се показва въздействието на данъка върху конкурентоспособността на аграрния и хранителен сектор. Доказва се, че новите данъци биха довели до повишаване на административните разходи, особено ако те се основават на дадени съставки в храните или са диференцирани съобразно тяхното количество и по този начин стават твърде сложни за контрол.

Евентуалните нови данъци върху храните ще имат негативно въздействие и върху печалбата, заетостта и инвестициите в сектора. Така конкурентоспособността на фирмите, засегнати от данък "вредни" храни, особено в рамките на ЕС, може да бъде пряко засегната.

Преминаването на потребителите към по-евтини продукти ще засегне по-качествената и съответно по-скъпа продукция. Преминаването на потребителите към продукти, които не са подложени на данъка, ще даде предимство на някои от производителите спрямо други.

В заключение изследването стига до извода, че данъците върху "вредни" храни и напитки водят до разнородни и невинаги положителни последици и преди да се пристъпи към въвеждането им са нужни много продължителни и задълбочени анализи. Въвеждането на такива данъци в Обединеното кралство не се предвижда в обозримо бъдеще.

Белгия
Няколко проучвания в страната от последните месеци (напр. Това на NutriNet-Santé от 18 май т.г. или това на Solidaris от юни 2015, както и изследване на University of Ghent от 2014) стигат до извода, че подобен вид данъци няма да решат проблемите със затлъстяването на населението.

В Белгия преобладава мнението, че данък върху подсладените безалкохолни напитки например, няма да даде резултат самостоятелно и наред с евентуалното му въвеждане трябва да бъдат реализирани още много други мерки, за да има резултат. Белгийското правителство и в частност министърът на здравеопазването Маги Де Блок заявиха ясно, че са против подобен данък, защото той не решава проблемите със затлъстяването. Много по-важно и успешно е да се доставя здравословна храна в училищата и да се създават условия за спорт и физическо натоварване.

Според някои среди в Белгия данък върху "вредните" храни би имал смисъл, само ако с въвеждането му се намали ДДС на здравословните храни, плодовете и зеленчуците. В противен случай данък "вредни" храни ще засегне белгийците с по-скромни финансови възможности без да им предложи здравословни алтернативи.

Разбираемо организациите на производителите и на бизнеса са категорично против подобен данък, като заявяват, че той би бил преди всичко фискален експеримент без доказани положителни въздействия върху здравето на потребителите. Обратно, данъкът би довел до загуба на работни места и до фаворизиране на едни продукти в сравнение с други.

В Белгия и организациите на потребителите се обявиха категорично срещу подобен данък, като се позовават на евентуални негативни социални последици. Ясно е, че подобен данък ще удари най-силно по-бедните граждани на страната, като ще намали още повече покупателните им възможности.

Всичко това позволява на анализаторите да заключат: Данък "вредни" храни и напитки няма да бъде въведен в Белгия в обозримо време. За да стане това, трябва ясно да се демонстрира неговата ефективност чрез мащабни проучвания, за каквито все още няма планове.

Естония
Според естонското правителство, обществото в страната не е готово да приеме нов данък за храните, съдържащи повече сол, захар или мазнини.

Изследване на Eesti Paevaleht през 2014 показва, че хората започват да се отнасят все по-сериозно към хранителните си навици и водят все по-здравословен начин на живот, като не е нужно това да се стимулира с данъци. Въвеждането на подобен данък би довело до промяна в цените не само на облаганите продукти, но и на много други, свързани с тях, считат от социалното министерство.

Министърът на здравеопазването на Естония е убеден, че основна цел на кабинета трябва да бъде стимулирането на здравословен начин на живот и висока физическа активност, а не облагането на населението с нови данъци.

Германия
Тук нито управляващите, нито бизнесът са готови да приемат данъци върху безалкохолните напитки и "вредните" храни. Наскоро говорителят на германското федерално министерство по Земеделие и храни написа в DieWelt: "Трябва да бъде забранено да се използват наказателни данъци върху храна и напитки, защото по този начин се генерира политически контрол върху потреблението и се стига до опекунство на потребителите." Наказателни данъци върху храни, считани за "вредни", не могат да доведат до промяна в навиците на потребителите. От немското Министерство на земеделието и храните припомнят, че датското правителство е изоставило този вид данъци след като е станало ясно, че "те не могат да променят хранителните навици на хората".

Според широко цитирано изследване на Зилке Тийле, икономист в Департамента по икономика на храните в университета на град Кил, ефектите върху здравето от прилагането на данък "вредни" храни в Германия не са ясни. В изследването, озаглавено "Данък тлъстини – политическа мярка за намаляване на теглото: случаят Германия", се анализира въздействието от заместването на едни храни с други при евентуалното въвеждане на данък върху храни, съдържащи наситени мазнини, върху еластичността на цените на храните. Там ясно се доказва, че при домакинствата с по-ниски доходи намаленото потребление на въглехидрати и мазнини не е голямо.

В същото време поради паралелното намаляване на консумацията на редица хранителни вещества, цялостният ефект върху здравето остава неясен. Заедно с това точно домакинствата с по-ниски доходи ще понесат най-големите финансови загуби от подобен данък. Резултатът показва, че ако се въведе данък "вредни" храни в Германия ще се стигне до промяна в структурата на закупуваните храни. Това може да доведе не само до намаляване на количеството енергия, приемано от храната, но и да се намали количеството хранителни вещества, важни за организма, като витамин D и калций, помагащи на човек да се бори с остеопорозата.

Специално при германците, от определена възраст хората имат недостиг на витамин D и също така приемат по-малко калций от нужното. Тези изводи, подкрепени с изследване на Германското дружество на диабетиците, карат немското правителство да е много внимателно, когато разглежда ефектите от облагане на "вредните" храни.

Евентуалното въвеждане на данъци върху някои храни и напитки ще има освен здравни последици също така и последици върху благосъстоянието на хората. Еластичността на цените показва, че в много по-голяма степен подобна стъпка ще засегне домакинствата с ниски доходи. Това ще предизвика промени в техните решения какво да се потребява.

В Германия обществото не е склонно да приеме наказателен данък като цяло, защото този данък ще наказва не само хората със затлъстяване, но и тези, които нямат нужда от подобни грижи и сами могат да регулират теглото си.

Там са по-склонни да приемат различни вноски за здравно осигуряване, като те са по-високи при хората с наднормено тегло и затлъстелите.

Немски експерти изтъкват, че мазнините сами по себе си не са нездравословни и са необходими за усвояването от организма на мастно-разтворимите витамини, като А, D, E и К. В този смисъл не е ясно кой от многото ефекти върху здравето ще преобладава под въздействието на данъка, водещ до промени в храненето.

Немското правителство дава да се разбере, че преди да предложи данък "вредни" храни трябва да разполага със задълбочени икономически анализи, както и с такива, свързани с храненето и заместването на едни храни с други.

Страни извън ЕС

САЩ
Идеите за данъчно облагане срещу затлъстяване датира в САЩ от началото на 1940-те години, когато е предложена нещо като глоба за всеки паунд тегло, определено като наднормено. По очевидни причини до такова драстично облагане не се стига. Но през последните десетина години дебатът в САЩ как да се намали епидемията от затлъстяване е изключително ожесточен. Проблемът наистина е сериозен, защото две трети от възрастното население на страната и една трета от децата имат наднормено тегло или по-тежкия вариант - затлъстяване. Правят се ограничени опити и с въвеждане на данъци върху "вредната" храна и напитки, но само на щатско или дори по-ниско регионално равнище. Двадесетина са днес щатските и регионални управления, въвели или водещи битка да въведат данък върху подсладените безалкохолни напитки.

В отделни общини в САЩ има различни инициативи, които не се осланят на регулирането, забраните и данъците и които се опитват да подобрят начина на живот чрез инвестиции в градска среда и образователни начинания. Интересен е примерът на Оклахома Сити. Там общинските власти пропагандират цел градът да отслабне с около 500 това човешко тегло. Оклахома Сити въвежда програма за отслабване, която се основава на принципа на състезанието, като обхваща и обществени организации, фирми и училища (програмата е наречена "Градът преминава на диета"), насърчава промени на градската среда, като комбинира с образователни и насочени към здравето програми (например "приятно за разходка", "walkability" – за хора и местности) и се опитва да създаде градска среда за млади, образовани, квалифицирани хора, които са ключови за икономическия растеж.

От началото на 2015 г. в Калифорния действа "данък тлъстини" ("Fat Tax"). Новият данък засяга храни като масло, мляко, сирене, пица, бонбони, готова храна, ако в тях има повече от 2,3% наситени мазнини. Засега е още рано да се оцени ефектът от новия данък, но според критици, по-високата цена на редица продукти, обложени с данъка, в сравнение със сродните продавани в съседните щати Невада и Аризона вече води до създаването на "черен пазар".

Град Ню Йорк също води "война" срещи мазнините, като ресторантите са задължени да информират за калориите в предлаганите менюта. Доскорошният кмет на Ню Йорк Майк Блумбърг въведе забрана за големите порции газирани подсладени напитки в ресторантите, но тя не издържа в съда. Сега неговият приемник Бил де Блазио заявява, че ще продължи да се бори за проекта на Блумбърг.

Противниците на данъчното облагане на "вредните" храни казват, че прилагането им няма ефект, както и публикуваните калории в менюто не променят хранителните навици на клиентите.

За разлика от цигарите, данъкът върху които беше повишен още в началото на първия президентски мандат на Обама с 62% и това доведе до намаляване на пушачите с над 3 млн. души за 5-6 години, промяната на хранителните навици на американците е доста по-трудна работа. За това говори и почти провалилата се програма за снабдяване на училищата със здравословна храна и забрана в тях на храните с високо съдържание на захар, сол и мазнини. Децата масово престанаха да се хранят в училищата.

Според много американци дори да се въведе някакъв вид данък върху безалкохолните напитки и "вредните" храни е много съмнително какво ще стане със събраните пари. За пример се дава фактът, че само 5% от парите, събрани от по-високите данъци върху цигарите и тютюневите изделия след 1998 г., са отишли за програми за отказване на пушенето.

В американското общество битува силно недоверие, че с данъци могат да се променят хранителните навици на хората. В проучване, направено от медийната компания CBS още през януари 2010 г., се показва, че срещу облагането с данък на подсладените безалкохолни напитки и считаните за "вредни" храни са 60% от хората, а 72% от американците не вярват, че данъкът реално ще помогне в борбата със затлъстяването.

Източник: Институт по пазарна икономика

• Facebook
• Twitter
• Email