Производители настояват кабинетът да преразгледа схемата за обвързаното плащане на приоритетни земеделски сектори
Това, което го отличава от другите производства, не само в земеделието, е, че производителите на плодове и зеленчуци навсякъде по света са зависими от фактори, които много динамично се променят - студ през зимата, слана през пролетта, проливни дъждове, градушки, непосредствено преди събиране на реколтата.
Следващият много важен фактор, чието значение се увеличава всяка следваща година, е работната ръка. В нашия сектор не може да има никакво производство без ръчния човешки труд, посочва Гроздева.
Непосредствено преди събирането на каквато и да е реколта на плодове и зеленчуци в България започва едно наддаване между производителите - кой ще се пребори за наличните 10 или 20 работника в селото или на 90 км от производството. Хората просто ги няма - те са или в Испания, или в Гърция, или в Италия и не можем да им се сърдим, защото там им плащат 2-3 пъти повече. Пари, които ние не можем да осигурим, заради факта, че продаваме на пазар с много нисък стандарт на населението сравнено със страните от Западна Европа, коментира експертът.
Освен това по думите й, когато градушка унищожи реколтата, не можем да получим обезщетения, защото това трудно се доказва. Застрахователи и институции се надпреварват да те уверяват, че има как да реализираш съсипаната си реколта, само дето никой не ти казва как точно това да стане, за разлика от Австрия, където обезщетенията са на 100 процента, коментира Гроздева.
Заради градушката и сланите като цяло реколта тази година в България няма, категорична е Димитричка Търпанова от Добруджанския институт.
Според данни от оперативния анализ на земеделското министерство обаче прибрали сме 118 процента повече праскови т. г. или 1904 тона до началото на юли спрямо същия период на миналата година, посочи тя. Кайсиите са с 5 на сто повече като достигат 9607 тона, значително повече са и произведените малини - 47 на сто, както и маслодайната роза - 45 на сто.
Ръст от 3 на сто е отчетен и при ябълките, а при вишните - със 17,5 на сто.
По-голямото производство се дължи предимно на повече реколтирани площи към момента и по-голям добив от декар. От МЗХ отчитат само по-малък добив на череши - 22,4 на сто. Няма изменение единствено при крушите, сочат данните.
Справките на МЗХ за високи добиви категорично не отговарят на действителните, защото не се отчита пропадналата продукция, казва Димитричка Търпанова. "За черешите всички знаете каква беше ситуацията, ранните сортове на кайсията - почти не родиха като средно добивите бяха едва 50 - 60 процента от очакваната. От праскови почти няма продукция.
От министерството докладват за 9 хиляди тона събрани праскови, при среден добив от 667 кг от декар, но той е на база самореколтираните 15 хиляди декара, а не от общо засетите площи от 28 хиляди дка, обясни Търпанова. Градушката и сланите, можем да кажем, унищожиха почти цялата реколта от български плодове, заключи тя.
Огромен проблем за бранша е и обвързаното с производството подпомагане, което обаче не важи за плодовете, зеленчуците и картофите. Този процес е актуален до края на месеца (31 юли), когато приключва предоговарянето. Ако кабинетът не преразгледа схемата за обвързано плащане до този срок очаквайте България да бъде засята с тикви и индустриални количества черупкови плодове, което няма да бъде правилното развитие за България, коментира експертът.
Миналата година, първата от новия програмен период, ставката на обвързаното плащане за декар беше 220 лв/дка. За съжаление тя е еднаква за трудоемките - лук , пипер, домати, краставици и моркови, чиито производители кандидатстват наравно с тези на дини и тикви. Това стана причина тази година по Добруджа и навсякъде в България да има засети по 2-3 и 5 хиляди декара с тикви, посочи Търпанова.
Затова настояваме 50 на сто от бюджета, предвиден за плодове и зеленчуци, да бъде фиксиран за производството на плодове. Защото мащабите, с които се разраства производството на зеленчуци у нас ще доведе до 3-4 години отрасълът да се свие още повече спрямо останалото подпомагане, категоричен е и Слави Трифонов, председател на Националния съюз на градинарите в България (НСГБ). От сектора настояват от този бюджет да бъде отделено и оранжерийното производство.
Искането за преразпределение на специфичното подпомагане за земеделските производители обединява овощари и градинари от цялата страна. От НСГБ ще настояват пред земеделското министерство за половината от обвързаната подкрепа, която годишно е 103 млн. евро, или за 52 млн. евро за сектор плодове и зеленчуци и 52 млн. евро за сектор животновъдство.
За двата сектора - плодове и зеленчуци, да се отпускат по равно - 26 млн. евро, настояват производителите. Противното би било много неравностойно разпределение и противопоставяне на уж еднакво приоритетни производства, коментира Слави Трифонов.
От бранша поискаха още нулева ДДС ставка за производителите на плодове. Причината за искането е фактът, че пазарът у нас е залят с вносна продукция, която не се облага с данък и нанася загуби за българските градинари и овощари.
По данни на официалната агростатистика към момента през първите четири месеца на тази година вносът на пресни зеленчуци от чужбина се увеличава с почти 14 на сто спрямо същия период на 2015 г. и възлиза на близо 100 хил. тона. Внесените пресни плодове са с почти 5 на сто, или 83.5 хил. тона.
Най-голямо е нарастването на обемите на вносните домати, краставици, моркови, пиперки и зеле - с между 13 и 51 процента. С 22 на сто са по-малко внесените картофи - 22 процента, а на праз праз и други лукови зеленчуци - с 30 на сто.