Производителите очакват с 25-30% по-нисък добив на праскови в страната
В района на Сливен се отглеждат близо 70 на сто от прасковените насаждения в Югоизточна България. От тях 70 на сто са десертни сортове, а 30 процента - компотни.
Заради неблагоприятните метеорологични условия се очаква по-едър плод, но с по-лошо качество, допълни Петров. Топлата зима изтегли цъфтежа по-рано, на много места е имало повреди от ранни пролетни слани, а в Северна България - Тутракан, Сливо поле, Силистра, е имало измръзвания на цветните пъпки. В Сливенския регион са били избегнати сланите, но вреда на реколтата са нанесли градушките, каза председателят на Сдружение "Българска праскова".
Ситуацията с по-ниския добив е сходна и при производителите в Италия и Гърция, отбеляза Коста Петров. Там също очакват 25-30 процента по-ниски добиви, заради неблагоприятните условия. По думите му, износът през тази година ще бъде проблемен, заради лошото качество. Традиционно българските праскови ще се изнасят в Румъния.
Заради градушките близо 50 на сто от прасковите за пряка консумация ще бъдат използвани за сокове, посочи Петров. Той определи това като трагично положение за производителите.
Прогнозните изкупни цени за компотните праскови, (за компоти и сладка), са около 55-60 ст. на кг без ДДС, според Коста Петров. Част от тях ще бъдат насочени към фабриките в Сливен, Пловдив, Петрич, а друга част - към Гърция. Цените на прасковите, които ще се използват за сокове, вероятно ще бъдат около 15-20 ст за кг. без ДДС. Плодовете за пряка консумация се очаква да се изкупуват между 40-80 ст. за кг.
В момента се събират ранните сортове праскови, но те не се изкупуват дори и за сокове, каза Петров. Вероятно те ще отидат за храна на животни и производство на ракия.
Кампанията по прибирането на по-късните сортове ще започне около 29 юли.
На въпрос какво е необходимо на българските овощари, за да бъдат конкуретноспособни, Петров отговори, че на първо място са необходими нови сортове. Това са пазарноориентирани сортове, които са с по-хубав външен вид, с по-стегнат плод, по-лесен за машинно обработване, с по-малко киселинност и по-голяма захарност, обясни Петров.
Сред сортовете, които отглеждаме са "Редхейвън", "Глоухейвън", "Кардинал", а новите, които навлизат са от серията "Роял" - "Роял глори", "Роял маджестик", "Роял суит" и др. Като нов и предпочитан сорт Петров посочи прасковите тип плоски или т. нар. понички, които имат много по-голяма захарност, малка киселинност и са по-ароматни. Около 200 декара насаждения има от този сорт в България.
На второ място е технологията, посочи той, трябва да се въведе капково напояване с торене, което е истинска революция в овощарството. Трябва да се въведат т. нар. гъсти насаждения с механизирана резитба и бране, с платформа, да се намали максимално ръчния труд. Така, по думите на Коста Петров, ще се повиши и качеството, и добивът, който в момента достига до тон и половина - два от декар. В другите страни - производители на праскови, добивът достигал над четири тона.
На 28 юли в сливенското село Гавраилово за поредна година ще се състои традиционният празник "Златна праскова". Ще има кръгла маса за проблемите в овощарството, демонстрации на овощаро-лозарска техника, лекции на специалисти по растителна защита и други.
.