Имаме да наваксваме с "био"-то в България
На търговията с биопродукти трябва да се гледа като на търговия с обикновени хранителни стоки, казва Любомир Ноков, председател на УС на Асоциацията на биотърговците в България
Любомир Ноков е председател на управителния съвет на наскоро създадената Асоциация на биотърговците в България, в която влизат 21 компании. Също така е и съдружник и управител на „Био България“ ООД, позната със собствената марка за биохрани harmonica, както и съдружник във веригата специализирани магазини „Биомаг“.
Фотограф: Цветелина Ангелова
Пазарът на биохрани в България е съвсем млад и все още е с много малък мащаб. Секторът е по-скоро кооперативен, отколкото конкурентен. Асоциацията е опит да се запази духът на кооперативност, за да можем с общи усилия да работим за популяризирането на био идеята, което е една от основните ни цели.
Част от членовете са едновременно и вносители, и търговци на дребно, и производители. Това етап на развитието ли е?
Това показва, че все още мащабът на пазара е малък, в ранен етап на развитие и тепърва много от търговците ще откриват своята специализация. Не вярвам вносителите, които доставят стока само за своите търговски обекти, без да развиват дистрибуция, да продължат по същия начин. Няма дългосрочна бизнес логика зад това. На търговията с биопродукти трябва да се гледа, както и на търговията с обикновени хранителни стоки. Мащабът на продажбите винаги осигурява конкурентно предимство. Но много от вносителите все още тестват, за да усетят кои ще са най-успешните продукти. Предполагам, че тогава ще се специализират, защото да се поддържа голямо портфолио на такъв малък пазар е доста скъпо начинание.
Как си обяснявате, че пазарът на биопродукти расте въпреки кризата?
Биопродуктите в световен план преминават добре през кризата. Не запазват огромния си годишен ръст от предните години, но продъжават да имат ръст. Този ръст е свързан с много фактори, не само икономически. Например осъзнаването на вредите от индустриалното земеделие и на ползите от здравословното хранене. В България биото се случи, както много неща, с няколко години закъснение и сега имаме да наваксваме. Така че, тръгвайки от нулата, е лесно да се поддържа растеж и през по-трудните времена.
Дали ръстът на този пазар може да бъде запазен на база на вносни продукти (каквито, струва ми се, го формират предимно сега), или, за да се разгърне, е нужно и сериозно национално производство на сертифицирани биопродукти?
В момента в България има много био земеделски производители, които на края на сезона продават цялата си продукция за износ. Когато се появят търговци и преработватели, които са готови да инвестират в сертифицирано производство тук и които имат опит и умения да организират дистрибуция и маркетинг за продуктите си, което да им позволи по-голям мащаб, тогава можем да очакваме и по-конкурентни цени. Но най-вероятно цените на суровините ще са общи за целия регион и ще се определят от търсенето и предлагането, тъй като няма логика някой производител на биояйца да иска да ги продава по-евтино на българския пазар, ако може да получи по-добра цена в някоя съседна държава.
Това, което наблюдаваме, е, че производители на биохрани подценяват работата и инвестицията в дистрибуция и маркетинг и нямат успех в опитите си на българския пазар. Не е достатъчно един продукт да е био, той трябва да е и качествен и да е добре търгуван, за да има шанс на пазара.
Какво би могла да направи държавата?
В България има интерес към биоземеделието, но за съжаление няма ясна политика на подкрепа от страна на държавата въпреки факта, че биологичното земеделие е приоритет на ниво Европейски съюз. Най-малкото, което биха могли да правят държавните органи, е да осигурят защита от нелоялни конкуренти, които, без да имат правото на това, пишат "био" на продуктите си. По този начин потребителите ще са по-уверени, когато избират биопродуктите.
Доколко търсенето на биопродукти може да стане масово? Или те ще останат нишова категория във високия ценови сегмент?
Процентът на потребление на биопродукти като дял от общото потребление на храни в най-развитите биопазари, е между 10% и 15%. Това означава, че ние не можем да очакваме такива нива през следващите няколко години. Бих казал, че успех за търговците ще е, ако този дял достигне 2% в следващите 2-3 години. Дългосрочно съм убеден, че биопродуктите ще имат все по-голям дял поради много тенденции, които стимулират търсенето: осъзнаване на проблемите на околната среда и осъзнаване на връзката между храненето и здравето. Тези тенденции ще доведат до увеличаване на търсенето и политическата подкрепа за биоземеделието.
Какво бихте казали на потребител, който е уверен, че ябълките на баба му са био и без да са сертифицирани?
Това са различни неща. Био е система, чиято основна цел е опазване на биоразнообразието, почвите, водите и по този начин и здравето на обществото. То е една динамична система, регламентирана от закона, която се променя, за да се адаптира към нови изисквания. Бабите на село не могат да дадат такива гаранции, а и повечето от тях са зависими от съветите и цените в селската аграрна аптека. Според мен чистотата на бабините ябълки е мит.
Колко са по-скъпи сертифицираните биопродукти в сравнение с аналогичните на пазара? Нивата в България нормални ли са от ваша гледна точка?
Цените на продуктите се определят по един прост начин - търсене и предлагане. Има категории продукти, при които търсенето е много по-голямо от предлагането и затова те са доста по-скъпи от конвенционалните. Например яйцата. При тях разликата средно в Европа е към 220%. Общо биоземеделието изисква повече инвестиции и затова предлага по-скъпа продукция. Мащабът на пазара също е от голямо значение, защото от него зависи дали един разход се дели на 100 или на 1000 продукта. В България има една особеност, която прави биопродуктите по-скъпи от конвенционалните, и тя е, че качеството на конвенционалните е много ниско, тъй като всички производители търсят възможно най-ниската цена, с много компромиси откъм законност, съдържание, качество и здравословност на продукцията си. Оттам идва и по-голямата разлика.
Каква според вас е ролята на веригите за биопазара?
Тъй като в България все още отсъства реална алтернатива на веригите за продажби на биохрани, основна част от търговията с био минава през тях. Тази година видяхме да отварят много нови специализирани биомагазини. Когато те станат повече, голяма част от продажбите ще минават и през тях. В момента ние зареждаме 6 или 7 специализирани магазина в София, а в Солун има над 50. Въпреки това почти 10% от продажбите ни в момента минават през биомагазините.
Какви проблеми на пазара биха се решили с отварянето на повече специализирани биомагазини и обединяването им във вериги?
Силната позиция на веригите им дава възможност да поставят тежки условия на търговците. Много от малките вносители на био продукти така и не успяват да отговорят на тези условия и въобще не работят с веригите. Биомагазините са реален шанс за такива малки вносители и производители да стигнат до клиентите. Друг проблем е, че веригите все още не зареждат пълната гама от биопродукти, която се внася и произвежда в България. За много потребители биомагазините са мястото с по-голям асортимент. В тях клиентите получават и повече информация за продуктите и отговори на въпросите си.
Недостатъчната информираност за естеството на биопродуктите или покупателната способност е по-големият проблем пред продажбите им?
Изборът на чиста и здравословна храна е по-скоро въпрос на приоритет и разбиране, отколкото на покупателна способност. Разбира се, има групи, които наистина не могат да си позволят. Има обаче и хора с възможности, които въпреки това са убедени, че храната им трябва да е евтина. Това е въпрос на информираност и това, което обединява потребителите на био, е по-скоро образованието, а не покупателните възможности.
Въпросите зададе Боряна Бъчварова
.