Екоорганизации предупреждават за застрояване и на земеделски земи
Земеделските земи, които са защитени от конституцията, също ще могат да бъдат застроявани както и горите - без да е необходима промяна в предназначението на терените. За тази поправка, внесена между двете четения на промените в Закона за горите в пленарната зала, съобщиха от коалицията "За да остане природа в България". Промените бяха гласувани на второ четене в комисията по земеделие и гори в парламента и сега предстои окончателното им приемане.
Според бившия вече шеф на природен парк "Витоша" Тома Белев в последния вариант на закона са внесени "огромно количество нови текстове". Миналата сряда се разбра, че облекчението за строежи на ски съоръжения на лифтове и влекове в горите - без промяна на предназначението на терените, се предлага и за "открити съоръжения, обслужващи спортни, културни, както и религиозни нужди, включващи и необходимите леки второстепенни постройки на допълващото застрояване, свързани с тяхното функциониране". Според Белев в същата степен това се отнася и за земеделските земи.
Предложенията за разширяване на обсега на облекчението за строежите бяха внесени между двете гласувания в залата от председателя на комисията Десислава Танева и нейния заместник Емил Димитров - и двамата от ГЕРБ. От екоорганизацията посочиха, че те са включени в преходните и заключителни разпоредби на закона и ще позволят да се строят например голф игрища с прилежащите клубове и терените да продължават да се водят като земеделски земи.
За разлика от лифтовете и влековете допълненият текст не конкретизира
т.нар. съоръжения, обслужващи спортни, културни и религиозни нужди, и на практика почти всяко строителство може да бъде обяснено с тези "нужди". Обяснението, което депутатът Емил Димитров даде, е, че тъй като били критикувани, че преправят закона в полза само на ски съоръженията, допълнили и други видове съоръжения. "Не можем да мислим за интересите на отделни групи, трябва да мислим за интересите на цялото общество", коментира и Десислава Танева.
Организациите в коалицията "За да остане природа в България" смятат, че Европейската комисия ще предприеме нова процедура за санкции срещу България, ако промените в Закона за горите бъдат гласувани в сегашния им вид.
Сдружения се обединяват срещу поправките
Внесените изменения в Закона за горите обединиха екологичните организации и фирмите от дърводобивния и дървопреработвателния сектор, които на съвместна пресконференция в петък се обявиха остро против приемането им.
Фирмите от горския сектор за пореден път припомниха, че в поправките има и друг скандален текст, който на практика ще съсредоточи огромна власт в ръцете на държавните горски стопанства – възможността те едновременно да маркират дървета за сеч, да "самоконтролират" маркирането и заедно с това да извършват дърводобив, конкурирайки се с частните фирми, върху които упражняват контрол.
"Това е нелепо. Трябва да има разделение на дейностите, иначе е все едно полиция, прокуратура и съд да се слеят в едно", каза Димитър Джоков от коалицията "Да спасим горското предприемачество в България". От обединението обявиха още, че ще организират трети протест преди или по време на приемането на закона на второ четене в пленарната зала.
Фирмите от горския сектор са силно разочаровани и от работата на работната група, която трябва да изготви промени в предизвикалата скандал наредба за дърводобива и търговията с дървесина. Тя предвижда продажбата на 42% от добитата дървесина да става през стоковата борса, като дава конкурентни предимства и преференции за определени фирми.
След редица скандали и протести в сектора земеделският министър реши да отстъпи и сформира работна група за промени в наредбата на паритетен принцип. От коалицията между дърводобивния и дървопреработвателния сектор заявиха, че техните представители се оказали малцинство в работната група. Предложенията им били частично изслушвани, частично пренебрегнати, а на практика самите промени щели да бъдат изработени самостоятелно от експертите на министерството, а не съвместно с бизнеса, както им е обещал първоначално министър Мирослав Найденов.
.