За киселото мляко, йогурта и имитациите

Липсва ясна диференциация между продуктите, наименувани в наредбата.

Фотограф: Георги Кожухаров

Новият проект за Наредба за специфичните изисквания към млечните продукти (наричан по-долу за краткост "Новият проект") повтаря някои от спецификите на предходния проект. Например:

- Представлява опит да се въведат в националното законодателство разпоредбите на приложения 12, 13 (за млякото) и 15 (за мазнините за мазане) към РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и за специфични разпоредби за някои земеделски продукти ("Общ регламент за ООП" или "Регламента");

- Допълва списъка на наименования на млечните продукти, определен в приложение 12 към Регламента с липсващите там, но характерни за България кашкавал, извара, айран и цедено мляко (съгласно т. IV от Приложение XII на Регламента);

- Новият проект въвежда също така, като нови наименования на млечни продукти, наименованията "кисело мляко" и "плодови и/или ароматизирани, и/или концентрирани млечнокисели продукти" и прави опит да отличи именуваните по този начин продукти от млечния продукт "йогурт".

- В допълнение, законодателят отново прави опит да въведе понятието "имитиращи продукти, съдържащи в състава си мляко". В контекста на определените с Новия проект специфични изисквания при етикетирането на имитиращите продукти, съдържащи в състава си мляко е въведена и широко дискутираната в България забрана за производителите да произвеждат млечни продукти и имитиращи продукти, съдържащи в състава си мляко, на територията на едно и също предприятие, по едно и също време.

Кое предизвиква притеснения

Кои от изброените характеристики на Новия проект предизвикват притеснения. Както и предходният проект за наредба, Новият проект възпроизвежда почти изцяло разпоредбите на приложения 12, 13 и 15 на директно приложимия Общ регламент за ООП. Това е нарушение на забраната за цитиране т.е. за повторно въвеждане в националното законодателство на директно приложими норми на европейското право, обявявана многократно в съдебната практика на Съда на ЕС (EuGH, Castells v. Spain, 24.04.1992, Appl. No. 11798/85, para. 43.).

Няма ясно диференциране между продуктите "кисело мляко", "плодови и/или ароматизирани, и/или концентрирани млечнокисели продукти" и "йогурт". Съгласно дефинираните в Новия проект определения:

- "Наименованието "кисело мляко" се използва за млечен продукт, претърпял млечнокисела ферментация. За закваска се използват култури на Lactobacillus delbrueckii subsp. bulgaricus и Streptococcus thermophilus, в общо количество в крайния продукт не по-малко от 107 cfu/g. (чл. 10);

-Наименованието "йогурт" се използва за млечен продукт, претърпял млечнокисела ферментация с микрофлора на кисело мляко и други млечнокисели микроорганизми, в общо количество в крайния продукт не по-малко от 107 cfu/g (чл. 18);

- Наименованието "плодов и/или ароматизиран, и/или концентриран млечнокисел продукт" се използва за млечен продукт, претърпял млечнокисела ферментация с микрофлора на кисело мляко и други млечнокисели микроорганизми (чл. 23).

Как би могло да се тълкува

Тълкувайки текста на трите определения, бихме могли да направим следните изводи:

- "Кисело мляко" може да бъде наричан само млечен продукт, претърпял млечнокисела ферментация с Lactobacillus delbrueckii subsp. bulgaricus и Streptococcus thermophilus, чието общо количество в крайния продукт е не по-малко от 107 cfu/g;

Ако обаче млечния продукт е претърпял млечнокисела ферментация в резултат на закваска с Lactobacillus delbrueckii subsp. Bulgaricus; Streptococcus thermophilus, плюс друга млечнокисела микрофлора, например Bifidus и общото количество на млечнокиселите организми в крайния продукт е не по-малко от 107 cfu/g, то тогава този продукт ще се нарича "йогурт";

Ако обаче същия млечен продукт е претърпял млечнокисела ферментация в резултат на закваска с Lactobacillus delbrueckii subsp. Bulgaricus, Streptococcus thermophilus, плюс друга млечнокисела микрофлора, например Bifidus и общото количество на млечнокиселите организми в крайния продукт е например по-малко от 107 cfu/g, то тогава този продукт вероятно ще се нарича "плодов и/или ароматизиран, и/или концентриран млечнокисел продукт";

С други думи, от текстовете на Новия проект следва, че единствената разлика между "кисело мляко" и "йогурт" не е наличието или липсата на захар, билки, подправки, сгъстители или други допустими добавки в състава на продукта, а вида на микроорганизмите, използвани за млечнокиселата ферментация.

По същия начин излиза, че разликата между "йогурт" и "плодов и/или ароматизиран, и/или концентриран млечнокисел продукт" не е наличието или липсата на плодове и/или плодови концентрати в продукта, а … количеството на млечнокиселите микроорганизми в крайния продукт.

Възможно ли е тогава един млечен продукт да бъде етикетиран като "плодов и/или ароматизиран, и/или концентриран млечнокисел продукт" при положение, че в състава му няма плодове и/или аромати? Теоретично да, защото Новият проект не държи сметка, какъв е съставът на този продукт и не изисква включването на плодове/аромати. Практически обаче, подобно етикетиране би въвеждало в заблуждение потребителя и би противоречало на разпоредбите на Закона за защита на потребителите.

Откъде идват затрудненията

Затруднението дискутираните три вида млечни продукти да бъдат ясно дефинирани и разграничени един от друг на база цитираните законови определения идва от това, че класификацията им е изкуствено създадена. Практиката, а и европейското законодателство, не правят разлика между продуктите "кисело мляко" и "йогурт". Напротив, в официалните преводи на множество актове на европейското законодателство понятието yogurt (йогурт), използвано в английските версии на актовете, е преведено в български варианти на същите норми като "кисело мляко". Липсата на ясна диференциация между обсъжданите три вида млечни продукта, би могло да доведе до неточно и непоследователно тълкуване и прилагане на въвежданите от Новия проект изисквания за етикетиране на млечните продукти от страна на контролните органи. Това от своя страна би могло да създаде предпоставки за административен произвол.

Понятието "имитиращи продукти, съдържащи в състава си мляко" е ново. Подобно понятие, а именно "продукт, имитиращ мляко или млечен продукт" е използвано в Решение на Комисията от 28 октомври 1988 г. за установяване на списък на продуктите, посочени във втората алинея на член 3, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1898/87 на Съвета (88/566/ЕИО). Особеното в случая е, че Регламент (ЕИО) № 1898/87, на чието основание е издадено решението, е отменен с влизането в сила на Общия регламент за ООП. Освен това, приетият с решението списък касае само изрично включените в него продукти като кокосово мляко, кокосова сметана, бадемово мляко, какаово масло, алкохолни продукти, включващи в състава си сметана и прочее продукти от подобно естество, чието наименование би могло да доведе потребителя до заблуда.

Неяснотата около имитиращите продукти

Новият проект продължава да е неясен относно смисъла, който законодателят ще влага в понятието "имитиращи продукти, съдържащи в състава си мляко". Съгласно текста на § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Новия проект "Имитиращи продукти, съдържащи в състава си мляко" са продукти, които съдържат в състава си мляко и мазнини, и/или протеини от немлечен произход." Същевременно, съгласно чл. 24, ал. 2 от Новия проект употребата на желатин с технологична цел, макар и само в йогурт и плодови и/или ароматизирани, и/или концентрирани млечнокисели продукти, е допустима. Предвид цитираното противоречие между нормите на Новия проект, възниква въпросът, как е необходимо да бъде етикетиран един продукт, в чийто състав е обявено наличието на желатин - като "йогурт" или като "имитиращ продукт, съдържащ в състава си мляко" и на кой от двата цитирани текста, би се позовавал контролният орган в опита си да установи константна практика.

Понятието "имитиращ продукт, съдържащ в състава си мляко" придобива особено значение в контекста на чл. 31, ал.ал. 4-6 от Новия проект, в които е стипулирана забрана за производителите на мляко и млечни продукти и производителите, които разфасоват и преопаковат мляко и млечни продукти, да разфасоват и преопаковат имитиращи продукти, съдържащи в състава си мляко на територията на едно предприятие по едно и също време. Промяната на типа производство и преминаване от производството, разфасоването и преопаковането на мляко и млечни продукти към производство, разфасоване и преопаковане на имитиращи продукти, съдържащи в състава си мляко и обратно, е възможна само при спазване на уведомителен режим - производителите са длъжни да уведомяват съответната Областна дирекция за безопасност на храните най - малко един работен ден преди промяната.

Противоречия с европейската практика

Въвеждането на:
- изисквания за етикетирането на определени храни като "имитиращи продукти, съдържащи в състава си мляко";
- забрана за производство на мляко и млечни продукти и имитиращи продукти, съдържащи в състава си мляко, на територията на едно предприятие по едно и също време;
- изискване за нотификационен режим при промяната на типа производство и преминаване от производството, разфасоването и преопаковането на мляко и млечни продукти към производство, разфасоване и преопаковане на имитиращи продукти, съдържащи в състава си мляко и
- задължението преводът на наименованията на продукти, произведени извън територията на Република България и предлагани на българския пазар, да бъде съобразен с разпоредбите на Новия проект,

създават пречки на свободното движение на стоки в условията на единен пазар и противоречи на практиката на Европейския съд по член 34 от Договора за функционирането на Европейския съюз (чл. 28 от Договора за създаване на Европейска общност от 07.02.1992г.).

• Facebook
• Twitter
• Email