Кажи ми какво ям
Някои законодателни изисквания към информацията върху етикетите на храните
Пречка или помощ
Законодателството изисква основната информация да се показва ясно върху лицевата страна на опаковката. Задължително се изписват:
" наименованието, под което продуктът се продава
" съставките на храната и количеството на определени съставки или категории съставки. Всички съставки се изброяват в низходящ ред по тегло (изключение – смеси от плодове или зеленчуци), включително и тези, за които е известно, че предизвикат реакции при алергични хора (например фъстъци, мляко, яйца, риба). Сред най-новите изисквания е, че наличието на алергени трябва да се посочва и върху неопакованите храни, както и върху храната, предлагана в ресторанти или заведения за обществено хранене. За съставки, които са описани чрез наименованието на продукта (например "доматена супа"), чрез картинки или думи (например "с ягоди") или които са съществени за описанието на хранителния продукт, трябва да се посочи и процентното съдържание. Информацията за енергийността, мазнините, въглехидратите, захарта и солта трябва да посочва тяхното съдържание на 100 мл/г (или на единица продукт) и процента им от препоръчваните дневни дози
" минимален срок на трайност ("годен до...") или обозначението "използвай преди", последвано от конкретна дата. "Годен до" се използва при храни, които се развалят бързо."Най-добър до" се използва за храни, които могат да се съхраняват по-дълго
" специални условия за съхранение и условия за употреба на храната
" нетно количество – в случай на предварително опаковани храни
" името или търговското наименование и адресът на производителя или на лицето, което опакова храната, или на продавача
" подробности за мястото на произхода или за мястото, от което идва храната, когато липсата на подобна информация може да заблуди потребителя
" при храни от внос се посочва държавата производител, а когато в друга държава храната е претърпяла преработка, която води до промяна в естеството й, като страна на произход се обявява страната, в която е извършена преработката
" маркировка, позволяваща идентифициране на партидата, към която принадлежи храната.
Хранителни и здравни претенции
Ако продуктът е с хранителни претенции (например, че доставя или не доставя енергия), задължително се обявяват енергийната стойност и съдържанието на хранителни вещества (например протеини, мазнини, фибри, натрий, витамини и минерали). В противен случай предоставянето на такава информация върху етикета е доброволно. Съществуват правила на ЕС, които гарантират, че всяко твърдение по отношение на здравословността или хранителната стойност, посочено върху опаковките, е достоверно и основано на научни факти. Затова твърдения от рода на "с ниска масленост" или "с високо съдържание на фибри" трябва да отговарят на хармонизирани определения, за да може да имат еднакво значение във всички държави на ЕС. Например "с високо съдържание на фибри" може да се използва единствено за продукти, които съдържат поне 6 g растителни влакна за 100 g продукт. Храни, съдържащи големи количества мазнини или захар, не могат да се обозначават с твърдението "съдържа витамин C". Твърдения по отношение на здравословността като "полезен за сърцето" се допускат единствено ако могат да бъдат научно доказани. Не е възможно да се постави положително твърдение за здравословността върху продукт, който съдържа прекалено много сол, мазнини или захар. Забранени са твърдения за предпазване или лечение на заболяване у хората. Не се разрешават твърдения, които се позовават на нивото или количеството на загуба на тегло, както и определени лекари.
Шрифтът – нормален за окото
Най-разпространеното оплакване на потребителите във връзка с етикетите на храните е, че не могат да намерят или прочетат написаното. Често най-важната информация е с прекалено дребен шрифт, закрита или изместена на заден план от рекламни надписи. Ето защо се изисква етикетът да е четлив, ясен и точен, а представянето на незадължителната информация да не отвлича вниманието от задължителната. Предстои в Европейския парламент да бъде внесен за разглеждане специален регламент, изискващ от производителите да пишат текста върху етикета с по-едър шрифт, съобщи неотдавна новият земеделски министър Мирослав Найденов. Евродепутатите обмислят също етикетите да посочват мястото, където е отгледан селскостопанският продукт.
.