С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Под прага на бедността живеят 1.5 млн. българи

В същото време в страната се унищожават над 670 000 тона храни годишно, казва Цанка Миланова, изпълнителен директор на Българската хранителна банка

Автор: Ася Мандаджиева 18 септември 2015 , 3 коментара

България е в списъка на държавите с голямо разминаване между потребностите и достъпа до храна.

В света днес има достатъчно храна, за да се нахранят всички хора, но тя е неправилно разпределена. С тези думи започва разговорът ни с изпълнителния директор на Българската хранителна банка (БХБ) Цанка Миланова за националните особености на глобалната цел за постигане на продоволствена сигурност (всекидневен достъп на всички хора до достатъчно количество безопасна и питателна храна).

България е в списъка на държавите с голямо разминаване между потребностите и достъпа до храна. Страната ни е най-бедната в Европейския съюз - 49% от населението, 52% от децата и 61% от пенсионерите са застрашени от бедност и социално изключване. Тези нива са два пъти над средноевропейските, обяснява Миланова. Тя цитира данни от доклад на Икономическия институт към БАН за 2014 г., според който България е сред страните в ЕС с изключително високо равнище на материални лишения. През 2011 г. четирима на всеки 10 души търпят такива лишения, докато в ЕС това се отнася за едва един от 10 души.

Печалната статистика

"Под прага на бедността в България живеят 1.5 млн. българи, които разполагат с по-малко от 330 лв. на месец, сочат данните НСИ и Евростат. Разходите за храна са тези, които бедните хора силно редуцират, за да посрещат други важни нужди. Децата в България на възраст от 1 до 15 години (над един милион по официални данни на НСИ) се хранят най-зле сред европейските си връстници – 34.5% от българските деца нямат възможност да консумират поне веднъж дневно пресни плодове и зеленчуци, а всяко трето дете се лишава в дневния си порцион от месо, пиле или риба, защото семействата не могат да си го позволят. По този показател далеч зад България са страни като Словакия и Унгария, където едва 13% от децата нямат всекидневен достъп до месни храни", казва изпълнителният директор на БХБ . Тя посочва още, че статистиката е подобна и за възрастните. Малко над половината от българите (53.5%, или 3 895 892 души) не се хранят пълноценно, като не могат да си позволят да консумират месо, риба или еквивалентно количество белтъчини всеки втори ден (данните са от ежегодното европейско изследване на доходите и условията на живот EU Statistics on Income and Living Conditions (EU-SILC).

В същото време в България се унищожават над 670 000 тона храни годишно. "Тази храна би била достатъчна да се изхранят българите, живеещи под прага на бедност за период от една година", отбелязва Цанка Миланова. По думите й няма точна информация какво количество храна се изхвърля. Данните са приблизителни, тъй като се маскират от сивия сектор и лошите практики (например договорът с екарисаж не е гаранция, че храната стига дотам, за да бъде унищожена). Недобри практики според Миланова има и в търговските обекти - случва се храната да стои на регалите до последния възможен час, да се преопакова и продава отново. По думите й 80% от храната, която се унищожава поради свръхпроизводство, грешки в етикетирането, изтичане срока на годност и други, може да бъде оползотворена.

Минималните дарения на ембаргови продукти

Очакванията, че ембаргото, което затвори руския пазар за европейски плодове и зеленчуци, ще увеличи потока на дарения към социалната сфера, поне в случая с БХБ не се оправдават. "На европейско ниво бяха разработени мерки, които да подпомогнат производителите, попаднали в невъзможност да изнесат планираните си продукти в Русия, да ги дарят за благотворителност. Българската наредба по съответния регламент обаче имаше някои недостатъци", отбелязва Миланова. Тя определя като неприемлива мярката нереализираните количества да бъдат предоставени като храна за животни, както и случаите на унищожаване на плодове и зеленчуци на полето. Макар и законни, тези практики според нея са изключително неподходящи от социална гледна точка. Производителите например предпочитат да предоставят излишните си количества плодове и зеленчуци за храна за животни, защото процедурата е много по-лесна и бърза, макар че получават по-малка компенсация. Не се налага обаче да отиват на полето, да мерят площи, количества, да получават удостоверения за безопасност на храната, обяснява Цанка Миланова. Това е и една от причините за почти двете години действие на мерките за компенсиране на земеделските производители хранителната банка да е получила само едно дарение по линия на европейските мерки – 13 т чушки от "Сладък пипер". "На практика през миналата година мярката нямаше успех и квотата от 3000 т не бе оползотворена", казва Миланова.

Ролята на държавата

за ограничаване на бедността Миланова вижда в създаването на условия за разумното оползотворяване на наличните ресурси. "Отпускат се европейски средства, с които храната, предназначена за подпомагане на хората в неравностойно положение, се купува, вместо да се предвиди и възможност с част от тези средства да се работи за намаляване разхищението на храна", отбелязва тя.

Според Цанка Миланова държавата може да адаптира данъчния режим към интересите на дарителите. България е сред последните две-три държави, които нямат подходяща нормативна база, стимулираща даряването на храна. Опасенията, че освобождаването на даренията от данък ще е поредната схема за източване на ДДС, тя определя като неоснователни. По думите й както всяко друго заобикаляне на закона и това подлежи на контрол. При сега действащото облагане с пълната ДДС ставка за един производител е много по-евтино да заплати унищожаването на продукта в екарисаж, което ще му струва 19-20 ст. на килограм. "Тази цена не е обвързана със стойността на храната, което прави в пъти по-евтино унищожаването вместо даряването на продукта, затова за тригодишната си работа хранителната банка е получила не повече от тон сирене при над 800 т спасена храна, кашкавал никога не ни е предлаган, а месо е дарявано няколко пъти, след като лабораторни тестове са доказали, че продукт с изтекъл срок е годен за консумация", обяснява Миланова.

В подготвяните промени на закона за храните ще бъде дефиниран статутът на Българската хранителна банка, научаваме от изп. директор. Ще бъде определен редът, по който храна ще се дарява за хранителни нужди, съответно на какъв допълнителен регистрационен режим ще подлежат съответните организации, за да има спокойствие, че те са ясен субект на контрол . "Надяваме се, че когато бъде определено мястото на хранителната банка в цялата хранителна верига, това ще даде тласък на решаването и на въпроса с ДДС. И в момента имаме предложения, които не предвиждат нулева ставка на данъка и изключват възможности за злоупотреби", обяснява Миланова. БХБ предлага да се освободи от облагане даряването на храна, която е с много кратък оставащ срок на годност, по-малко от 30 дни, като допълнително се въведе праг на количествата, тоест дарената от един субект през годината храна да не надхвърля половин процент.

Страните, в които действа нулев данък, са сравнително малко, обясни Миланова. В Европа 15 държави имат промяна на ДДС ставките, когато става дума за храни с изтичащ срок на годност. Във Великобритания храната, която се ползва за благотворителни цели, е освободена от данък. В Италия не се начислява ДДС, когато храната е с изтичащ срок на годност или е бракувана заради технически грешки на опаковката. В Румъния е въведено ограничението до 0.3% от годишния оборот на дарителя да не се облага с ДДС.

"Социалният ефект трябва да е водещ. Когато произведена вече храна се унищожава, какво получава държавата – нищо. Бракуваните храни не се облагат с ДДС, а държавата губи и от това, че субсидира работата на екарисажите. Те получават субсидия в зависимост от това какъв обем храна са унищожили за година. Сметката е много проста и взирането в опасението как и дали може да се злоупотреби е губеща позиция, това е само хипотеза", категорична е Цанка Миланова.

През миналата година чрез хранителната банка 265 т храни са достигнали до 22 500 нуждаещи се хора. Около 3500 са тези, които всяка седмица получават храна по тази схема. Засега БХБ е единствената организация от този тип в България. Членовете й обаче вярват, че след като законът за храните регламентира статута на хранителните банки, ще възникнат още организации и хранителното банкиране ще обхване цялата страна.

Глад и затлъстяване – възможната комбинация

Задоволяването на енергийните нужди е само един от аспектите на проблема с глада. В случаите, в които храната е достатъчно като количество, ниското й качество става причина за нездравословно хранене. Това води до наднормено тегло и затлъстяване.

По данни на Българското ендокринологично дружество 34.93% от българите на повече или на 20 години страдат от затлъстяване, а от наднормено тегло – 38.95%. Всеки втори български мъж (45%) и всяка трета българска жена (32.4%) между 30 и 60 години са с наднормено тегло. Проблемът засяга и децата - 40% от тях (21.9% от момчетата и 17.7% от момичетата между 5 и 17 години) са с наднормено тегло или затлъстяване. Това води до влошено здраве и поставя децата в риск, предупреждават от дружеството.

България е на пето място в Европа по отношение на детското затлъстяване според констатациите, представени на Европейския конгрес по затлъстяване в Прага, провел се през май т.г. Докладът анализира данните, предоставени от 32 държави в 53-членния регион на Световната здравна организация в Европа. Броят на децата с наднормено тегло е най-висок в Ирландия, където процентът им е 23.1, следван от Албания с 22%, Грузия с 20%, България с 19.8% и Испания с 18.4%. Казахстан има най-нисък - 0.6%, следван от Литва с 5.1%, Чехия с 5.5%, и Таджикистан с 6%.

Според Световната здравна организация нивата на затлъстяване във всички възрасти в Европа ще се повишат през следващите 15 години. В случая на България експертите прогнозират, че 89% от населението ще бъдат с наднормено тегло до 2030.

Причините, които експертите поставят в основата на тази тенденция, са добре известни – некачествените храни и ниската двигателна активност. Социално-икономическият статус на родителите също се сочи за определящ фактор на поведението, което оказва влияние върху наднорменото тегло и затлъстяването в детска възраст. Това показват резултатите от изследването EPHE (EPODE for the Promotion of Health Equity). Децата в семейства, в които майката е с по-ниска степен на образование, консумират по-малко плодове и зеленчуци и прекарват повече време пред телевизора според данните.

Четири компании доминират пазара на концентриран алкохол Четири компании доминират пазара на концентриран алкохол, а спадът на местните продажби през 2017 г. донякъде се компенсира от силен износ
Николай Бекяров: През 2021 г. пазарът на сладолед спадна до 104 млн. лева Управителят на "Юниливър Айс Крийм България" посочва пред "Капитал", че цените вече са увеличени с 12-20%
"Лидл" купи терен за складова база в Божурище за над 25 млн. лв. Продавач на парцела от почти 200 декара е държавната компания "Индустриални зони", а сделката е от юли