Ренесансът на лимеца
Житната култура намери своето място на пазара след залитания между пренебрежението и маркетингова сензация
Хляб от лимец
Фотограф: Надежда Чипева
През последните петнайсет години лимецът - древен сорт житно растение, често наричан храната на траките, преживя истински ренесанс в България. От слабо популярна зърнена култура, отглеждана на площ по-малко от декар в Източните Родопи, едрозърнестият лимец стана супермодерен заради ниското съдържание на глутен, а посевите се увеличиха на 80 - 100 хил. декара. Заради хищния маркетинг на търговците и злоупотребата с понятията като "здравословно", "органично" и "безглутеново" цената на лимеца на дребно по едно време достигна 20 лв. за килограм, а потребителите с право се усъмниха заслужава ли си. От около година-две обаче пазарът се балансира, а качествен лимец българско производство вече може да се купи на цени от 4-5 лв. за килограм във всеки по-добре зареден магазин.
Специфичната протеинова структура на лимеца е съхранила растението и неговите качества непроменени в рамките на хиляди години. Той е непретенциозен, не се влияе от климатичните условия - дали годината е суха или дъждовна, може да вирее на високи надморски височини и на почти всякакви почви. Не се нуждае от наторяване и пръскане с хербициди и на практика не се влияе от тях. Лимецът има 12 пъти повече цинк, магнезий и манган от обикновената пшеница, казва пред "Капитал" д-р Емил Елмазов, председател на Съюза на билкарите.
Глутенът в лимеца е сравнително мек, добре балансиран и лесно усвоим от човека. Образуващата алергии форма на глиадин (един от протеините, образуващи глутена) в лимеца е два пъти по-малко от тази в червената твърда пщеница, казва още д-р Елмазов. Хора, страдащи от различни форми на непоносимост към пшеница и глутен, съобщават за драстично подобрение след консумация на продукти с лимец.
Въпреки лечебните си качества тази житна култура не е особени атрактивна за зърнопроизводителите и хлебопекарите. Добивите са ниски - от един декар земя излизат до 80 до 220 кг лимец, докато добивът от пшеница е 500 - 600 кг. От тези 200 кг лимец се изхвърлят поне една трета люспи, тъй като след вършеене лимецът остава с шушулката върху зърното като ориза, овеса, ечемика и др. Машините за лющене на зърно са скъпи и едва няколко фирми в България имат такива, разказва още д-р Елмазов. Благодарение на "модата" с продуктите от лимец и високата добавена стойност обаче зърнопроизводителите, включително големи фирми от бранша като "БГ Агро", се насочиха към отглеждането на древната култура.
Още на capital.bg
.