Сивата икономика еволюира
Фотограф: Юлия Лазарова
Успехите на правителството в борбата срещу сивата икономика не са достатъчни и все още голям дял от националното производство създава доходи и печалби, които остават необложени. Това съобщи Център за изследване на демокрацията (ЦИД), който представи годишното си изследване за неформалната икономика.
Една от тенденциите е укриването на трудови отношения да еволюира и вместо фирмите да наемат хора без трудови договори и занижени доходи, те да подписват договори при по-високи доходи, но за половин работен ден, като в същото време заетостта е целодневна и дори се полага извънреден, неплатен труд.
Организацията изтъкна, че през 2011 и 2012 година са постигнати успехи в ограничаването на сивия сектор, но те далеч не са достатъчни, за да се приеме, че държавата провежда ефективна борба с него. За първи път центърът не представи оценка за това какъв дял заема неформалната икономика от брутния вътрешен продукт. Вместо това посочи нов модел за оценяване на сивия сектор по два специални индекса – указващи сивия корпоративен сектор и нерегламентираната стопанска дейност на физическите лица.
Замерванията на индекса се правят на двугодишни периоди, като последният обхваща 2011 и 2012 година. През този период сивата икономическа дейност е отбелязала най-ниските си стойности за последните 10 години. Това се потвърждава от наблюденията за скритата заетост, скритите обороти и изцяло недекларираното предприемачество на физическите лица.
В корпоративният сектор сивата част е на по-високо ниво от предкризисната 2007 г., но е под това от 2010 г.
Професор Пенчо Хубчев от фондация "Фридрих Еберт" (партньор на ЦИД) допълни, че през последните две години фирмите са проявили по-голяма дисциплина и поради интереса им европейските проекти, на които могат да бъдат изпълнители, или директни получатели на финансова помощ.
Друга констатация обаче е липсата на комплексна политика, която да насърчава коректното данъчно поведение от страна на частния сектор. Все още преобладават контролните действия и затягането на законодателството – такива са осигурителните ревизии, при които Националната агенция за приходите (НАП) може да начислява осигурителни задължения по аналог за реалните доходи в компании от същия бранш. Свързването на касовите апарати в търговските обекти с НАП обаче беше посочено като мярка с ограничен ефект.
.