Бизнесът с прясно изцедени сокове става все по-популярен
Собственикът на веригата Fix-Mix, Борислав Кашчиев, е оптимист за развитието й в дългосрочен план
Фотограф: Надежда Чипева
При производството и доставката на бутилирани фрешове, Румен Рачев от "Мелето" все още няма нито един пряк конкурент
Фотограф: Цветелина Белутова
Допреди около 20 години компотът и нектарът бяха почти единствените познати плодови напитки сред българските потребители. После бързо навлязоха натуралните сокове, в чиито качества някои хора се съмняват. На пазара обаче се оформи нова ниша – прясно изцедените сокове, които са малко по-скъпи, но доказано по-качествени. Бизнесът с правенето на фреш вече не живее само в ресторантите и заведенията за бързо хранене, а се насочва към фабрично производство или на място в някои търговски вериги. И въпреки че търсенето на този продукт леко се е свило заради кризата, предприемачите са по-скоро оптимистично настроени, защото световната тенденция потребителите да се замислят за здравословното и да купуват храни без консерванти няма да подмине България.
Плодовете на кризата
Заведенията от веригата Fix-mix, в които се предлагат фрешове и здравословни храни, съществуват от около шест години. От шестте им обекта в София в момента функционират само три. Преди 2008 г. оборотът на Fix-mix е нараствал с 15-20% годишно. След началото на кризата обаче свиването е с 30%, казва Борислав Кашчиев, един от двамата собственици.
"Компенсираме това с много усилия. Съкратихме смените, но не и работните места. Затворихме първото ни заведение, което се намираше на бул. "Васил Левски" и беше близо до това на бул. "Патриарх Евтимий", свихме инвестициите за маркетинг и реклама", разказва той.
Служителите са стигали и до 40, но в момента са около 20, а възнагражденията им са малко по-високи от тези в повечето заведения за бързо хранене въпреки замразяването на заплатите. Кризата е довела и до предоговаряне на наемите и цените на някои продукти. Въпреки тази ситуация дългосрочната визия на собственика е за увеличаване на броя на обектите в София и предлагане на франчайз в по-големите градове на страната.
Преди да започне това начинание, Борислав Кашчиев е директор във финансова къща "Елана инвестмънт". Сега той управлява Fix-mix със съдружника си Росен Пашов.
Във всяко от заведенията първоначалната им инвестиция е между 30 и 60 хил. лв. Обектите имат еднакъв бизнес модел, разликата е единствено в това дали са с кухня или без кухня. "Най-голямото перо от инвестициите ни обикновено е за оборудване и реконструкция на помещенията. Всички машини са нови, италиански са и са купени през представителство в България", разказва Кашчиев.
Справка в търговския регистър показва, че дружеството "Фреш лайв" реализира приходи в размер на 357 хил. лв. през 2007 г., 473 хил. лв. през 2008 г. и 513 хил. през 2009 г. Не само темпът на растеж спира през последната година, намалява и печалбата. Такава през 2009 г. не е реализирана, а в предходните години е в размера на около 50 хил. лв.
По думите на Кашчиев 2/3 от оборота идва от прясно изцедените сокове, но сега идеята е да се засили повече храната. "Идеята от място, на което да пиеш фреш, прерасна в концепция за бързо хранене", коментира той. Тази промяна вече е явна, на място в заведенията се приготвят сандвичи, сладкиши и супи.
"Маржовете при соковете са много интересни в България, тоест не може да се продава с надценката, която заслужава и е логична. Давам и пример: ако една пица се продава в ресторанта за 6 лв., тя е със себестойност 1.2 лв. При фрешовете себестойността е 2 лв., а цената 4 лв.", обяснява Кашчиев.
В момента се предлагат около 40 прясно изцедени сока, а средната цена за 400 ml фреш е около 5 лв. и 12 лв. за 1l. Доставчиците, от които се пазаруват плодове и зеленчуци, са двама и са под постоянен контрол за качество. По думите на Кашчиев най-много се пият цитрусовите фрешове, а целта не е да се правят гурме продукти, по-скоро простички, вкусни и здравословни рецепти. "Търсим винаги качествените плодове за соковете и разнообразие на продуктите в кухнята. От една година имаме щанд, на които продаваме някои биопродукти. Сигурно сме единствените в София, които не са магазин или ресторант, които имат такъв щанд. С удоволствие бих опитал да се развиваме и в посока биофрешове, но един такъв трябва да струва 9 лв.", казва той.
Около 60% от редовните клиенти на Fix-mix са жени, като цяло идват хора с отношение към храната, която консумират. Може да се каже, че това са по-платежоспособните и по-млади потребители, между 25- и 40-годишни.
Кашчиев разкрива, че най-високите оперативни разходи са за зареждане на плодове, наеми и задължения към държавата – ДДС, осигуровки и т.н. Той е мотивиран да продължи развитието на Fix-mix. "Спокойно в София може да има 5-6 места, но е важно каква е макрорамката. Това показа случилото се покрай кризата", казва собственикът. От Варна, Пловдив и Бургас вече има запитвания за франчайз, но хората са вече по-предпазливи.
Скоро и в търговските вериги
Освен магазините "Пикадили" отскоро и веригата супермаркети ProMarket също влезе в нишата с приготвянето и продажбата на прясно изцедени сокове. "Планираме и работим върху този проект две години. Стартирахме го официално в началото на 2011 г. На практика това, което ни спираше досега, беше, че за да е ефективна работата, се изисква голям обем", обяснява собственикът Митко Самоковски. По думите му при фрешовете, портокалът е цар, затова са се насочили именно към производството на такъв сок. Основните доставки на портокал са от Гърция и Испания, но тази година реколтата в Испания е слаба. Така че в момента се ползва фрешов портокал основно внос от Гърция, откъдето идва и плодът за директна консумация.
В момента в няколко обекта от веригата ProMarket се тестват машини за изстискване на различни производители, за да се избере най-подходящата. Все още текат преговори за това с кои ще се работи в бъдеще. Оборудването за фреш е в голям ценови диапазон, от хиляда лв. до 20 хил. лв. "Тъй като става въпрос за професионални машини, е най-добре да се ползват тези във високия сегмент. Там инвестицията става голяма, затова водим от няколко месеца преговори с производителите. Скоро предстои да финализираме сделките с тях", казва Самоковски.
Цената, на която ще се продава литър фреш от портокал, ще зависи силно от сезона, но ще е в границите между 3 и 6 лв. "През лятото предвижваме директен внос на плодове от ЮАР. Вече имаме сключен предварителен договор", разкрива собственикът на ProMarket.
Още не може да се хване тенденцията при търсенето, нито е ясно какви количества фреш ще се реализират в бъдеще, но интерес от страна на потребителите не липсва. Видимо е, че хората се спират и проявяват любопитство към прясно изцедения сок. Дори това да е временен интерес, близката цена до тази на соковете в картонените кутии безспорно ще даде предимство на фреша. "Ние сме специализирани в свежите храни и особено в частта на плодовете и зеленчуците, така че, когато става въпрос за обеми, при нас са сериозни", казва Самоковски. Такива ще бъдат и тези при производството на фреш.
Фабрика за свежест
"Започнахме този бизнес, защото покрай приготвянето на фреш за седемте ни деца, установихме, че това си е почти едно малко производство", разказва Румен Рачев, собственик на "Мелето" ООД. Във фабрика близо до гр. Пловдив фирмата произвежда прясно изцедени сокове, в които няма консерванти, вода и захар. За всеки от 25-те вида сокове, които се правят, срокът на годност е до 7 дни.
Бизнесът е собственост на семейството и съществува от две години. Фабриката е механизирана, но технологията, по която се правят соковете, е по-особена, това позволява да са свежи по-дълго. "Не бих искал да коментирам размера на инвестицията, която направих. Сумите не са малки, особено когато сме направили всичко законно", казва Рачев.
Служителите в момента са 14 души, а всеки продукт, преди да мине през технолозите във фабриката, минава през семейната лаборатория.
"На този пазар все още няма конкуренция, защото той е много труден. Предизвикателство е, че продуктът е с много кратък срок на годност и производството му е по-трудоемко от това на плодови концентрати. Цените на прясно изцедените сокове са по-високи и заедно с краткия срок на годност това е предпоставка за търговците да не поемат риска да разпространяват соковете", обяснява Рачев. Той има сключен договор само с една голяма верига, която осигурява 50% от пазара, но продава на цени, близки до себестойността.
Другите клиенти на "Мелето" са биомагазини и заведения за здравословни храни, клиент е и болница "Токуда" в София. Голяма част от продажбите се извършват през сайта за доставка на фирмата. Те са в рамките на деня и се осъществяват със собствен хладилен транспорт. "Точно благодарение на тези поръчки бизнесът все още функционира", казва Рачев. В този сегмент вече има абонати, на които се доставя на преференциални цени.
Фрешовете са в разфасовки от 300 ml, 500 ml и 1l, а цената за 500 ml e 3 лв. По-скъпи са соковете от биосерията, нара и ананаса - 4 лв. "Най-скъпият ни фреш е този с екзотични плодове, сред които малко известните акай, кашу. Тези плодове ги внасям като замразени, а цената за 500 ml сок е 5 лв.", обяснява Рачев. По думите му надценката, която е сложил, е минимална - около 10-20%, а в повечето случаи производителите работят с надценка от 50-100%.
В бизнеса той се сблъсква с много скептици. "Понякога чувам, че натуралният ни продукт не е натурален. Има хора, които ме питат как продуктът може да издържи по 5-7 дни, но всъщност това при съхранение на температура от 4-5 градуса", подчертава той.
Заради удобството на търговците, които не искат да рискуват с краткия срок, сега "Мелето" започва да произвежда фреш, който е пастьоризиран. Продуктът е кръстен "The сок" по думите на Рачев е уникален за българския пазар. "Имам надежда, че по-големите вериги ще проявят интерес към него", казва той.
За бизнеса се подбират различни доставчици, най-много се купуват ябълки, които са суровина за повечето сокове. "Исках да създам био ябълкова градина, каквато няма в България, но бях изправен пред много проблеми", казва предприемачът. "Евросубсидиите не са за малкия и средния бизнес, колкото и да ни убеждават в това. Първо, за да направиш един проект, трябва да платиш на консултант поне 20-30 хил. лв. , това е гаранция, че проектът ти ще мине. После трябва да намериш някаква банка да те финансира, за да осъществиш плановете си, и чак някога далеч в бъдещето евентуално, ако всичко ти е наред, ще си получиш някаква част от парите. Аз имам много приятели, които правят малък или среден бизнес и са затънали в дългове точно защото са кандидатствали по някоя програма. Заради някакъв подпис някой чиновник решава, че не е спазена процедурата и всичко отива на кино", обяснява той.
Рачев вече има една приключила финансова година, но ако не е и бил другият му бизнес (печатница), нямало да излезе на плюс само със соковете. Справка в отчета на "Мелето" показва, че през 2009 г., която е и първата от съществуването на фирмата, тя е имала приходи от едва 5 хил. лв. и не е реализирала печалба.
Темпът на нарастване на търсенето е бавен, а почти всичко спечелено се реинвестира. "Сега имам намерение да купя нова линия, която да подмени сегашната", разказва Рачев. В момента заради малкия пазар фабриката работи на 1/3 от капацитета си, затова първата краткосрочна цел, която си е поставил е тя да заработи на пълни обороти.
Продуктът на Рачев изисква и по-специални маркетингови усилия, но малкото предприятие не може да си позволи рекламен бюджет извън този за печатни материали. Участието в изложения е ценно от гледна точка намиране на клиенти. Засега соковете са предназначени само за българския пазар, но не е изключено пастьоризираният "The сок" да потърси възможности за дебют и в чужбина.
.