С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Промени в етикетирането на храните

Автор: Bioevibul.com 29 май 2008 , 7 коментара

В Държавен вестник бр.48 от 23 Май 2008 г. е публикувано Постановление № 105 от 17 май 2008 г. за изменение и допълнение на Наредбата за изискванията за етикетирането и представянето на храните, приета с постановление № 136 на МС от 2000 г. (дв, бр. 62 от 2000 г.)

По важните изменения се отнасят до следните текстове:

- Минимален срок на трайност или обозначението "използвай преди", трябва да бъде последвано от конкретна дата, когато храни от микробиологична гледна точка подлежат на бърза развала;".

- Да се изписва действителното обемно алкохолно съдържание за напитки, съдържащи повече от 1,2 % vol. алкохол;".

- Думата "овкусител" се заменя с "ароматизант".

- Термините "ароматичните продукти", "ароматичния продукт" и "ароматичен продукт" се заменят съответно с "ароматизантите", "ароматизанта" и "ароматизант", а думите "Наредба № 15 от 2002 г. за изискванията към използването на ароматичните продукти" се заменят с "Наредба № 15 от 2002 г. за изискванията към използване на ароматизанти в храните".

- При етикетирането на храни и хранителни съставки, които съдържат или са съставени от ГМО, или са произведени, или съдържат съставки, произведени от ГМО, се спазват и изискванията на чл. 12 и 13 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно генетично модифицираните храни и фуражи (ОВ, L 268 от 18.10.2003 г.)."

Направени са промени в списъка на съставките на храни, които могат да предизвикат неблагоприятни реакции при податливи индивиди, т.н алергени:

1. Зърнени храни, съдържащи глутен (например пшеница, ръж, ечемик, овес, шпелта (вид пшеница), камут (вид едра твърда пшеница) или техните хибридни сортове) и продукти от тях, с изключение на:

a) глюкозни сиропи на база пшеница, включително декстроза (1);

b) малтодекстрини на база пшеница (1);

c) глюкозни сиропи на база ечемик;

d) зърнени храни, използвани за направата на дестилати или етилов алкохол от земеделски произход за спиртни и други алкохолни напитки.

2. Ракообразни и продукти от тях.

3. Яйца и яйчни продукти.

4. Риба и рибни продукти с изключение на:

a) рибен желатин, използван като носител на витамини или каротеноидни препарати;

b) рибен желатин или рибен клей, използван като избистрящ агент в бира и вино.

5. Фъстъци и фъстъчени продукти.

6. Соя и соеви продукти с изключение на:

a) напълно пречистени соево масло и мазнина (И продукти от тях дотолкова, доколкото процесът, на който те са били подложени, не е повишил нивото им на алергенност, оценено от EFSA за съответния продукт, от който те произхождат.);

b) натурални смесени токофероли (E 306), натурален D-алфа токоферол, натурален D-алфа токоферол ацетат, натурален D-алфа токоферол сукцинат от соеви източници;

c) фитостероли, добити от растителни масла, и фитостеролни естери от соеви източници;

d) растителен станол естер, произведен от стероли на растителни масла от соеви източници.

7. Мляко и млечни продукти (включително лактоза) с изключение на:

a) суроватка, използвана за направата на дестилати или етилов алкохол от земеделски произход за спиртни и други алкохолни напитки;

b) лактитол.

8. Ядки, например бадеми (Amygdalus communis L.), лешници (Corylus avellana), орехи (Juglans regia), кашу (Anacardium occidentale), северноамерикански орех (Carya illinoiesis (Wangenh). K. Koch), бразилски орех (Bertholletia excelsa), шамфъстък (Pistacia vera), орех Макадамия и куинслендски орех (Macadamia ternifolia) и продукти от тях с изключение на ядки, използвани за направата на дестилати или етилов алкохол от земеделски произход за спиртни и други алкохолни напитки.

9. Целина и продукти от нея.

10. Синап и продукти от него.

11. Сусамово семе и продукти от него.

12. Серен диоксид и сулфити с концентрация над 10 mg/kg или 10 mg/l, изразени като SO.

13. Лупина и продукти от нея.

14. Мекотели и продукти от мекотели."

С наредбата се въвеждат разпоредбите на:

1. Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 март 2000 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно етикетирането, представянето и рекламата на храните (ОВ, L 109 от 6.05.2000 г.), последно изменена с Директива 2007/68/ЕО (ОВ, L 310 от 28.11.2007 г.);

2. Директива 87/250/ЕИО на Комисията от 15 април 1987 г. относно посочването на обемното съдържание на алкохол при етикетирането на алкохолни напитки, предназначени за крайна употреба (ОВ, L 113 от 30.04.1987 г.);

3. Директива 89/396/ЕИО на Съвета от 14 юни 1989 г. относно означенията или маркировките, идентифициращи партидата, към която принадлежи даден хранителен продукт (ОВ, L 186 от 30.06.1989 г.), последно изменена с Директива 92/11/ЕИО (ОВ, L 65 от 11.03.1992 г.);

4. Директива 1999/10/ЕО на Комисията от 8 март 1999 г. относно предвиждане на дерогации от разпоредбите на член 7 от Директива 79/112/EИО на Съвета по отношение на етикетирането на храни (ОВ, L 69 от 16.03.1999 г.);

5. Директива 2002/67/ЕО на Комисията от 18 юли 2002 г. относно етикетирането на храни, съдържащи хинин, и на храни, съдържащи кофеин (ОВ, L 191 от 19.07.2002 г.);

6. Директива 2006/107/ЕО на Съвета от 20 ноември 2006 г. за адаптиране на Директива 89/108/ЕИО за сближаване на законодателствата на държавите членки относно дълбоко замразените храни за консумация от човека (ОВ, L 363 от 20.12.2006 г.) и Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и Съвета за сближаване на законодателствата на държавите членки относно етикетирането, представянето и рекламата на храните по повод присъединяването на България и Румъния;

7. Директива 2008/5/ЕО на Комисията от 30 януари 2008 г. относно задължителното обозначаване върху етикета на някои храни на сведения, различни от тези, предвидени в Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ, L 27 от 31.01.2008 г.)."

Храните, които са пуснати на пазара или са етикетирани преди 31 май 2009 г. и не отговарят на изискванията по § 7 и 17, могат да се продават до изчерпването им. Постановлението влиза в сила от 31 май 2008 г.



Четири компании доминират пазара на концентриран алкохол Четири компании доминират пазара на концентриран алкохол, а спадът на местните продажби през 2017 г. донякъде се компенсира от силен износ
Николай Бекяров: Въпреки коронакризата пазарът на сладолед нарасна Националният бизнес мениджър на сладоледената дивизия в България на "Юниливър Южно-Централна Европа" пред "Капитал
"JYSK България" отчете 21.7% ръст на приходите до 71.8 млн. лв. Компанията планира да открие 5 нови магазина през 2021