Сивият дял в бранш "Парфюмерия и козметика" е между 11-25%
Според преобладаващата част (42,2%) от работодателите в бранш "Парфюмерия и козметика" сивият дял в бранша е в интервала 11-25%. Други 19,5% от работодателите в бранша пък са на мнение, че сивите дейности в бранша са около една трета. Това отчита проучване на Асоциацията на индустриалния капитал, отразяващо оценките и мненията за обхвата и проявленията на неформалната икономика в бранш "Парфюмерия и козметика".
При браншовото изследване прави силно впечатление своебразното "бягство" на 47,2% от работодателите от даването на оценка на относителния дял на сивите практики. На практика, всеки втори работодател от бранша е избрал отговора "не мога да преценя" и не е посочил конкретни оценки за сивия дял в бранша.
Според оценките на работодателите от бранша най-честият "носител" на сивото в бранша са малките, особено гаражните козметични фирми. Типично за тяхната дейност е използването на нерегламентиран труд, производството на продукти-менте, нарушенията на данъчното законодателство.
Данните от изследването за бранш "Парфюмерия и козметика" показват, че традиционните сиви практики в бранша се изразяват в закупуване на суровини и материали от сиви производители, неиздаване на фактури или други платежни документи, укриване на реалните обороти, плащане на по-ниски данъци, неиздаване на надлежно изискуемите от закона платежни документи или фактуриране под реалната цена на реализираните стоки и услуги, контрабанден внос без да се начисляват мита и ДДС, недеклариран износ или износ със занижени продажни цени и укриване на реални продажби и обороти.
Последните две години в бранша се наблюдават някои нови сиви практики. Най-сериозни вреди нанасят опитите на една част от малките фирми в бранша да си "спестят" задължителните регистрации по регламента "РИЧ" с цел избягване на допълнителни такси за регистрация на продукти и по този начин ще бъдат по-конкурентни в сравнение с големи производители.
Според работодателите от бранша, един от най-сериозните проблеми в бранша възникват по повод наемането на сезонни работници. Тяхното наемане е във връзка с кампаниите по брането на розовия цвят – кампаниите траят две-три седмици, но са необходими сравнително много сезонни работници. Практиката сблъсква работодателите със сериозен проблем, имащ едновременно и социални, и икономически последствия. Сезонно наеманите работници са предимно безработни роми, повечето от които са регистрирани в бюрата по труда и получават съответните социални помощи, поради което самите те поставят условие да бъдат наемани "срещу кеш", без договори. И така работодателят е поставен пред дилемата или да наеме нужния брой работници, като спази тяхното условия да работят без договор, или да наеме само тези, които са съгласни да сключат договор. Когато кампанията чука на вратата и реколтата от розов цвят е поставена под въпрос, работодателят бързо взема решение как да постъпи – дали да бъде изряден пред трудовото законодателство и да претърпи икономически щети или да поеме риска от някоя друга глоба, но да прибере реколтата.
В очите на работодателите факторите за сиви практики в бранша са по-скоро външно привнесени и са свързани с неясната, непоследователна и противоречива политика на държавата за стимулиране на бизнеса, в това число за подкрепа на новопрохождащите. Ранжирането на факторите за възникване и съществуване на сиви практики в бранша изглежда по следния начин:
- Липсата на държавна политика за защита на българските производители е посочена от 49,9 % от работодателите от бранша като фактор номер едно за наличието на сиви практики в бранша;
- Според 47,9 % от работодателите от бранша вторият по сила фактор е корупцията. Корупцията сред чиновниците отключва цяла верига от нерегламентирани практики, в която се въвличат и работодателите;
- Неефективността на разследващите органи, според 34,5 % от работодателите, е "покана" към нелоялните фирми да поемат рисковете от работа в сивото пространство;
- Неефективността на разследващите органи (34,5 %), неефективността на съдебната система (28,8 %) и прилагането на двойни стандарти спрямо фирмите в бранша (23,3 %).
Според работодателите от бранша силен ефект за намаляване на сивите практики (като цяло в икономиката на страната) биха имали строгите и прозрачни за обществеността наказания за нарушителите на закона (57,9 %), въвеждане на драстично по-високи парични санкции за нарушителите (34,7 %), прилагането на законите в еднаква степен за всички икономически играчи (54,2 %), намаляването на броя на разрешителните и лицензионни режими (32,7 %), засилване на контрола от страна на администрацията (44,5 %) и повишаване ефективността на съдебната власт (59,7 %). Но успоредно с това, работодателите от бранш "Парфюмерия и козметика" предлагат да се помисли за стимули за изрядните работодатели (40,9 %) и стимули за работодателите, спазващи европейските изисквания за екологосъобразно производство (41,1 %).
.