Теоретично е безспорно, че обединението на малките пазарни играчи увеличава силата им. Сдружени, търговците придобиват по-голяма сила на купувача, производителите - на продавача, съответно със съпътстващите ползи. При раздробен пазар и силна международна конкуренция това би било един логичен път за оцеляване. На практика обаче пазарните обединения почит са "мисия невъзможна". Има много обяснения, но предъвкването им няма да ни заведе далеч. На RiD 2014 бихме искали да поговорим преди всичко за възможните работещи модели за подобни съюзи - на база и на международния, и на досегашния български опит. Дали биха успели вертикални обединения между производители, дистрибутири и търговци? Дали на този етап най-добрият вариант е един голям да е в ролята на ракета-носител, а малките играчи да се прикрепят към него. Искаме да говорим и за възможните начини да се преодолеят съществуващите пречки. Ако имате идеи по тази тема, моля, пишете тук или ни кажете - 02-46-15-158.

Въпрос отново за българската следа. Известна черта на нас българите като народо-психология е ниското ни самочувствие. Има една адекватна на темата поговорка, която подчертава тази личностна характеристика:

"Всеки българин - войвода;
Двама българи - чета;
Трима българи - чета с предател."

Има ли чисто български причини, които да затрудняват обединителните процеси?

Вярвам също, че в този панел, ще бъде даден и отговор на въпроса кое обединяване сработва по-добре - това от горе на долу, където има водещ модератор, който вкарва в матрицата си по-малки играчи, или това от долу на горе, където малки независими играчи се самоорганизират.

Трети въпрос: Сливанията/поглъщанията няма ли да са следващата стъпка след изграждането на обединения на франчайз принцип? В световната практика франчайзингът не е толкова популярен за търговските вериги за хранителни стоки, за разлика от преобладаващото доминиране на няколко водещи мултинационални холдингови компании.