През последните години в Европа все по-често се срещат модели на взаимоотношения между общности от потребители и местни производители, които да произвеждат и доставят храна.
Този подход има своето начало през 80-те години на ХХ век, като паралелно се заражда в Япония, Франция и САЩ. Първите групи потребители, които прибягват до продуктите на местни фермери са майки на малки деца, които се съмняват в продуктите от глобализирания пазар на храни и предпочитат да познават производителя и земеделските практики, които прилага, за да са сигурни в качествените характеристики на храната за своите бебета и малки деца.
В следващите години т.нар. Community-Supported Agriculture (CSA) добива по-голяма популярност, заради по-масовото включване на потребители от зеленото движение. Броят на такъв тип групи в САЩ, Европа и Канада значително нараства. Мотивите вече не са само доверието и качествата на храната, но и намаленият въглероден отпечатък от транспорта и поощряването на местната икономика и малки екологични земеделски производители, за сметка на мултинационални концерни.
Днес в Европа има хиляди такива групи. Те имат сходни мотиви, принципи и правила, а от 2015 г. съществува и определение, което дава основната за идентификация.
Защо са тези основни принципи, кои са водещите държави в момента и къде се намира България на тази карта на Европа?
На тези въпроси ще отговори презентацията в конференцията "Фермерските храни - как да съкратим пътя им от производителя до потребителя"

