Продажбите на бира леко се свиват до 420 млн. лв.

Топ 3 в сектора - "Каменица", "Загорка" и "Карлсберг" държат 91% от целия пазар в стойност

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Статията е част от специалното издание на "Капитал" "Регал 500". Всички текстове по темата може да откриете тук.

През 2017 г. компаниите в топ 9 от "Регал 500" отчитат лек спад (2.17%) на сумарните приходи от продажби (420.2 млн. лв.) в сравнение с 2016 г. (429.5 млн. лв.). Важно е да се отбележи, че тази класацията включва продажбите само на пиво от малц (без безалкохолно или нискоалкохолно пиво, както и без бирени миксове и сайдери, които влизат в други продуктови категории).

Няма промяна в подредбата на деветте пивоварни в сравнение с класацията за 2016. "Каменица" и "Загорка" отново отчитат лек спад на продажбите, а "Карлсберг България" за поредна година отбелязва ръст. "Карлсберг България" и "Бритос" отчитат ръст и на износа.

Топ 3

"Каменица" (1), "Загорка" (2) и "Карлсберг България" (3) отново са в топ 3 на подредбата. Сумарните приходи на трите дружества им отреждат общ пазарен дял 91% в стойност.

"Каменица" е собственост на международната компания Molson Coors Brewing Company. Според годишния доклад за дейността през 2017 г. компанията е вложила 12.2 млн. лв. в производството, развитието на брандовете и в служителите и възнамерява да запази този размер на инвестициите и през 2018 г.

"През 2017 г. "Каменица" продължи да инвестира в своите производствени мощности, като изгради нов склад за рекламни материали, закупи и инсталира нов тунелен пастьоризатор за кенове и три броя ферментационни танкове в пивоварната си в Хасково. Новите инвестиции имат директен ефект върху рентабилността на производството", коментират от дружеството.

През 2015 "Каменица" прехвърли производствените си дейности от Пловдив в базата си в Хасково, а миналата година продаде терена на бившата фабрика. Цената на сделката е около 13.4 млн. лв. (6.8 млн. евро). На част от земята "Каменица" изгражда мултифункционален комплекс с микропивоварна за крафт бира, музей, ресторант, парк за отдих и отворена амфитеатрална сцена. Инвестицията в "Пивоварница Каменица" е 2 млн. евро.

Портфолиото на компанията включва местните марки "Каменица", "Астика", "Бургаско", "Славена" и международните Staropramen, Stella Artois и Beck’s, които "Каменица" произвежда по лиценз. Компанията е вносител на белгийските Leffe Blonde, Leffe Brune, Hoegaarden, на най-известната мексиканска бира в света - Corona, и на Carling Cider от Великобритания. По данни на фирмата тя е лидер в суперпремиалния и премиалния сегмент в България с брандовете Stella Artois и Staropramen. Новост през 2017 г. е промяната на визията на марката "Каменица", която се върна към кирилицата.

"Загорка" е на второ място в тази класация, но компанията е с най-високи приходи в сектора, ако се броят и продажбите на бирени миксове, сайдери, безалкохолна бира и др. Според годишния доклад за дейността на дружеството, в което 98.86% от капитала е притежание на Heineken International, Нидерландия, през 2017 г. пазарният дял на "Загорка" спада в основния сегмент – марките "Ариана" и "Загорка", но продължава да расте в премиум сегмента с бранда Heineken (а също и при сайдера "Крадецът на ябълки", който се изнася в съседни държави и особено в Румъния). С инвестиционната програма за 2017 г. в размер на 12.4 млн. лв. се изграждат собствена станция за пречистване на отпадни води, нов амбалаж и нови търговски активи. Плановете за тази година включват още инвестиции в хладилни витрини и инсталации за наливна бира, както и за поддържане и модернизиране на пивоварната в Стара Загора. Портфолиото на компанията включва марките "Загорка", Heineken, "Ариана", Amstel, Stolichno, Desperados, Starobrno и сайдерите "Крадецът на ябълки" и Strongbow. Безалкохолните предложения са "Загорка Махх 0.0%", Heineken 0.0% и "Ариана Радлер 0.0%".

През 2017 г. "Карлсберг България" (3) достига 31.6% пазарен дял в обем, съобщават от компанията, като цитират данни на агенция Nielsen. За сравнение – през 2016 г. делът й е бил 26.8%. "Пиринско" продължава да бъде пазарен лидер в последните две години, достигайки 19.8% дял в обем. "Шуменско" също върви нагоре и достига 10% пазарен дял в обем през 2017 г., отчитат от дружеството. Според доклада за дейността на компанията през 2017 г. тя е инвестирала 13.6 млн. лв. През май миналата година дружеството откри модерна пречиствателна станция в пивоварната си в Благоевград. Инвестицията бе за 5 млн. лв. Дружеството има подобни планове и за пивоварната в Шумен и планира 19 млн. лв. инвестиции за тази година. "По правило инвестираме в няколко посоки – в развитие на пазара, в нови продукти и в обновяването на двете пивоварни в Благоевград и Шумен, за да поддържаме технологичното ниво, което е нужно за производство на качествена бира", обобщава Денис Шерстенников, изпълнителен директор на "Карлсберг България".

Продуктовото портфолио на "Карлсберг България" включва българските марки "Шуменско" и "Пиринско", международните Carlsberg и Tuborg, чешката Budweiser Budvar, немската пшеничена Erdinger, белгийската крафт бира Grimbergen, испанската San Migel Fresca, италианската Angelo Poretti, американската Brooklyn Lager. През миналата година дружеството предложи нова марка - House of beer, под чиято шапка са обединени световни бири от Super Premium сегмента на категорията.

Българските пивоварни

"Болярка ВТ" запазва четвъртата си позиция в секторната класация на "Регал". Акционери в компанията са "Брюъри инвестмънт" (56%), "Мел инвест холдинг" (24%), Ивайло Серьожев Тодоров (20%). Дружеството отчита спад в продажбите на пиво. Основната марка е "Болярка" (светло, тъмно, непастьоризирано, жива бира), в портфолиото са също "Балканско", "Диана", лицензната Kaltenberg Pils, вносната Warsteiner Premium, King's, Schweik. Дружеството притежава лиценз за международен автомобилен превоз и част от общите приходи се дължат на транспортни услуги, но и там бележи спад през 2017 г., става ясно от годишния доклад.

"Бритос" (5) е регистрирана като "малка пивоварна", която започна производство през юни 2012 г. във Велико Търново. Едноличен собственик на капитала е Габриела Григорова Петрова - дъщеря на Григор Петров Григоров, един от най-големите търговци на зърно в България чрез компанията си "Агроком". Първоначалната инвестиция е 20 млн. лв., но допълнително в годините са вложени около 7 млн. лв. в още съдове за ферментация, модерни линии за бутилиране на стъкло, кен и пластмасови бутилки. Пивоварната е изградена на площ 13 дка, а годишният й производствен капацитет е 20 млн. литра при напълно автоматизиран процес. Качеството на произвежданата бира се наблюдава от Берлинския институт по пивото, който следи дали "Бритос" спазва оригиналната си рецепта и дали материалите отговарят на германските стандарти за качество. Продуктовата линия включва "Бритос" в РЕТ разфасовки от 0.6, един и два литра, в кен опаковки от половин литър, в кег от 30 и 50 литра, "Бритос опушена" в стъклени бутилки за еднократна употреба, както и светло пиво в РЕТ и кен. Заетите в компанията са 36.

"Ломско пиво" (6) е акционерно дружество, наследник на основаната от чешките братя Милотин и Хозман през 1894 г. пивоварна в Лом. Тя е раздържавена през 1997 г., когато мажоритарен собственик става приватизационният фонд "Екоинвест" - Козлодуй, преобразуван по-късно в търговско дружество "Екоинвест холдинг". През 2017 г. "Ломско пиво" е вписано като публично акционерно дружество, в което 49.96% от капитала са притежание на "Би Джи Ай проджектс", 13.37% - на "БГ Томи", 5% - на Дорета Димитрова Симеонова, 31.67% - на други физически и юридически лица. Според доклада за дейността на компанията максималният й производствен капацитет е около 200 хил. хектолитра годишно при непрекъснат режим на работа. Пивоварната произвежда 13 продукта под марките "Алмус", "Мизия", "Дунавско", Gredberg, Robeer, "Шопско пиво". Около 50% от продукцията се продава в региона на Лом, Монтана, Видин, Враца и Плевен. Фирмата работи и с веригите "Кауфланд", "Т маркет" и "Коме", за които произвежда и под техни собствени марки. През миналата година пивоварната започна работа и с "Билла" (с "Ломско лукс" и "Алмус") и с македонската "КАМ 2014" (с "Мизия" и "Дунавско"). През 2017 г. дружеството произвежда и марките "Витошко лале", EVERYDAY, "Братя Прошекови", "Брънч" и "Шипка".

"Леденика България 1964" (7) е учредена през 2006 г., но пивоварният завод "Леденика" в Мездра е построен през 1964 г. Той е придобит от "Леденика България 1964" поетапно през 2013 г. чрез публичен търг и преговори с банката кредитор (след покупка на дълга на "Баранко спорт център" - София, към Първа инвестиционна банка). Към 31 декември 2013 г. едноличен собственик е "БГ Брю", която се влива през 2014 в "Литекс комерс" - настоящият собственик на пивоварната. След реконструкция и модернизация основната дейност е възстановена през 2014 г. с производството на марките "Леденика" и "Варна", а по късно и "ММ". Според доклада за дейността на дружеството през 2017 г. то отчита загуба 2.7 млн. лв., както и натрупани загуби от предходни години 12.2 млн. лв. Компанията има просрочени задължения към финансови институции, но ръководството й очаква, че до четири години тя ще може да генерира печалба. Негативните резултати се дължат както на сериозната конкуренция, така и на обстоятелството, че марката "Леденика" беше извън полезрението на пазара и потребителите повече от три години, отчитат от фирмата. Едноличният собственик смята, че предприятието е действащо и ще остане действащо и няма планове и намерения за преустановяване на дейността, пише още в доклада. Заетите в компанията в края на 2017 са 95. Основните й клиенти са дистрибутори, както и веригите "Кауфланд" и "Билла".

Крафт производители

Съдружници в "Доровски инвест" (8) са Ивелин Страхилов Доровски, Румен Георгиев Детелинов, Деян Росенов Иванов, "Александреа инвест груп". Компанията е едноличен собственик на "Гларус крафт трейдинг" – производител на крафт бирата Glarus, а също и на марките Signature, Vergina, Orbit. Според главния пивовар на "Гларус крафт трейдинг" Деян Иванов, цитиран от "Дневник", Glarus е "първата българска крафт бира, успяла да достигне до по-широка аудитория". Причина за това е, че дружеството е инвестирало в по-големи инсталации, с по-голям обем, което му позволява доста по-изгодна за крафт цена и прави бирата по-общодостъпна. "Ние сме единствената микропивоварна, която може да захрани с продукция модерната търговия, просто имаме капацитет. Освен това с по-ниските цени бяхме допуснати в повече заведения, което е трудно за по-малките производители на крафт бира", отчитат от фирмата. Дружеството отбелязва също, че е инвестирало много пари в поддръжка на качеството - лабораторни уреди и най-нова техника, което му позволява "технологично да е по-напред от други микропивоварни и да прави продукт с едни и същи качества в продължителен период от време, а не всяка варка да е различна от предишната".

Класацията завършва "Пивоварна 359" (9) – село Мрамор, София, която произвежда крафт бирата "Диво пиво". Едноличен собственик на капитала е Александър Александров Герджев. По данни на компанията "Диво пиво" е резултат от тригодишна разработка и е "първата българска крафт бира, която се бутилира официално". Началото на бизнеса е на 1 май 2014 г., пивото се продава в специализирани бирени магазини, в сайтове за бира в интернет, в заведения.

Поръчайте изданието »

На хартия или PDF

Димо Димов, генерален мениджър на "Каменица"

Биреният пазар се развива все по-динамично и два от сегментите, които очакваме да продължат да растат и занапред, са премиум и занаятчийските марки бири. От началото на 2018 г. до юли тази година премиум сегментът расте с 16% спрямо същия период на миналата година. Премиумизацията на пазара ще продължи да се увеличава, имайки предвид нарастващите изисквания и предпочитания на българските потребители. Един от най-бързо растящите сегменти в бирената категория у нас са и занаятчийските бири. Все още те заемат сравнително малък дял от пазара – под 1%, но по данни на AC Nielsen от началото на тази година до месец юли наблюдаваме ръст от 57% на пазара на занаятчийски марки (международни и български) спрямо същия период за миналата година. Интересното е, че се наблюдава още по-голям растеж в българските занаятчийски бири - 73% към юли от началото на годината спрямо същия период на 2017 г. Това не е просто свидетелство за нарасналото потребителско търсене на нови и различни вкусове, но и готовността и желанието на потребителите да опитват по-разнообразни, ръчно приготвени, дори със специално внимание към тях бирени предложения и преживявания. Българският потребител вече иска не само да бъде консуматор, а активен участник в процеса.

Елица Иванова, мениджър маркетинг на "Загорка"

Най-голямата промяна при нас за тази година е в марката ни "Загорка" и нейната комуникация - "Доброто тук". Това не е просто кампания, а нещо много повече - кауза, в която ние дълбоко вярваме - доброто е тук, в България. Това, което направихме със "Загорка", е да подчертаем българските пивоварни традиции. В производството й използваме 100% малц родно производство, тя е с нова визия, чрез която поставяме акцент върху българските корени на марката, с които се гордеем. Те се изразяват в новата бутилка, логото, което е на български език, наподобяващо един от първите графични знаци на марката, но вече с нов щрих. Върху бутилката като релефен елемент присъства и визията на митичния барс, символ на Стара Загора. Вярваме, че "Загорка" - "Доброто тук" е за хората, които пазят и предават българските традиции и дух, пречупвайки ги по свой начин, за да бъдат те актуални и днес, и утре.

Според Съюза на пивоварите

През 2017 г. в България са продадени общо 5.5 млн. хектолитра бира. Според регистрите на Агенция "Митници" с производство на бира се занимават 23 дружества – микро-, малки, средни и големи, съобщават от Съюза на пивоварите.

Членовете на браншовата организация - "Болярка - ВТ", "Бритос", "Загорка", "Каменица", "Карлсберг България", "Ломско пиво", които са най-големите пивоварни компании в страната, са реализирали общо 5.1 млн. хектолитра бира през миналата година. Това е с 50 820 хектолитра по-малко в сравнение с 2016 г. Трябва да се има предвид, че достигнатият през 2016 г. обем на производството на бира е бил най-високият от 2008 г. насам, уточняват от браншовия съюз.

"Износът на бира е символичен, той е предназначен най-вече за съседни държави и за страни, в които има по-голяма българска диаспора. През 2017 г. зад граница са заминали общо 130 хил. хектолитра пиво, което е 20 хил. хектолитра по-малко в сравнение с 2016 г.", съобщи Ивана Радомирова, изпълнителен директор на Съюза на пивоварите.

За поредна година намаляват и внесените количества бира, които за 2017 г. са 499 хил. хектолитра. "Това е с 5.5% по-малко в сравнение с 2016 г. Обяснението за тази тенденция е в насищането с вносни предложения, доставяни директно от търговските вериги, и в засилващото се доверие на потребителите към местните производители и марки и към тяхната политика на прозрачност", коментира Ивана Радомирова.
Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал