Интелектуалната собственост е един от важните активи на всеки бизнес. Според различни данни тя представлява сериозен процент от стойността на всяка компания, а за публично търгуваните компании този процент е над 80. Патентите, авторските права, марките, дизайните и търговските тайни са формите, в които се предоставя определена закрила за всеки интелектуален продукт. Ноу-хау или полезното знание, което една компания притежава, може да бъде запазено като търговска тайна или да бъде защитено с патент. Посланието, което бизнесът отправя към потребители и партньори чрез слогани, кампании, начин на представяне на информацията в сайт или други форми на комуникация, доколкото са оригинални, са обект на авторскоправна защита. Репутацията се обвързва с дадено име или друг отличаващ знак, чрез който продуктите на едно лице се разграничават от продуктите на други лица. Брандовете се защитават като търговски марки, а външният вид на продуктите - като дизайни. Полезното конкурентно знание, посланието, иновациите и репутацията са основата на всеки бизнес, независимо дали произвежда вафли, изготвя софтуерни продукти или търгува с автомобили.

Различни причини и обстоятелства обаче често изместват фокуса на компаниите и анализът и изготвянето на правилна стратегия за защита и управление на интелектуалната собственост или не се случват, или закъсняват.

Цялото време и внимание на новостартиращите компании обикновено са погълнати от задачи като: разработването на продукта, правилното таргетиране и достигането до клиентите, развитието на бранд, продажбите и осигуряването на финансиране за развитие и растеж, изграждането на екип и структурирането на компанията. Несигурността дали идеята ще бъде успешно реализирана, липсата на финансов и времеви ресурс често изместват от приоритетните задачи въпроса за интелектуалната собственост, която компанията създава и ползва.

Старите и добре утвърдени компании, фокусирани върху продажбите, също често пренебрегват интелектуалната си собственост и отлагат момента да я категоризират и защитят. Все още често се смята, че регистрацията на търговска марка, дизайн, патент или защита на метод, ноу-хау или друга ценна информация е ненужно или че може да се осъществи на по-късен етап.

Ненавременното идентифициране и неправилното третиране на интелектуалната собственост може да доведе до много, и то сериозни проблеми. Например:

Вашето "ново" скоро няма да е ново

Ако сте пропуснали момента да защитите вашата иновация, бизнес модел или технология, рискувате да ги загубите като предимство спрямо конкурентите. Те ще са станали общодостъпни и всеки ще може да ги използва.

Да предположим, че сте създали уникален робот на поточна линия, показали сте ги на изложение, но не сте подали заявка за патент навреме. След две години те вече масово се произвеждат и продават от различни компании, а вие нямате полезен ход. Дори да сте създали прекрасен продукт, ако не го защитили с патент или като търговска тайна, той става свободно достъпен. Може да бъде внедрен в производството или произвеждан от конкурентите ви на пазара.

Вашето "ново" може да ви бъде отмъкнато

Марката, под която предлагате продуктите си, също има риск да бъде загубена, ако не бъде защитена навреме. Според българския Закон за марките и географските означения (ЗМГО), правото върху марка принадлежи на първия заявител (чл. 10, ал. 1 от ЗМГО). Тоест, ако ваш конкурент заяви преди вас марка, може да ви забрани да я използвате дори и ако вие сте преди него на пазара. ЗМГО предвижда закрила на правото върху по-ранно използвана нерегистрирана марка, но защитата на това право налага специални процедури (опозиция или заличаване), които ще ви костват време и пари.

От друга страна, може да се окаже, че нарушавате чужди права:

Вашето "ново" всъщност е на някой друг

Ако дейността ви включва технология, име или дизайн, които са монополно право на друг, използването им без разрешение е в нарушение. Използването на чужда интелектуална собственост става след изрично разрешение и обикновено след заплащане на лицензионна такса. В противен случай титулярът на правата може да ви забрани използването, както и да ви осъди за компенсации за претърпени вреди.

Да предположим, че произвеждате лампи, абажури, които сте видели на някаква витрина в списание и формата ви е харесала. Много е вероятно да се окаже, че производителят се е погрижил навреме за своите права, регистрирал е формата като дизайн, а вие, като я имитирате и наподобявате, нарушавате правата му.

Затова е важно да сте направили разбор на интелектуалните продукти, които ползвате – кои са оригинални ваши и кои принадлежат на някой друг и за използването им ви трябва разрешение. Дори и да решите, че ще използвате чужда интелектуална собственост без разрешение, е важно да сте наясно с рисковете, за да не бъдете неприятно изненадани по-късно.

В същото време интелектуалната собственост е нематериален актив на фирмата. Това означава, че той може да бъде отдаван под лицензия, продаван, секюритизиран или използван като особен залог. Освен това е индикатор за нисък риск и потенциал на компанията, който дава предимство при кандидатстване за финансиране или намиране на инвеститор. Идентифицирането, правилното категоризиране и подходящата стратегия за управление на интелектуалната собственост по-скоро подпомагат бизнеса ви. На тях трябва да се гледа повече като на инвестиция, отколкото като на разход.