Е-продажбите на пакетирани храни прохождат
Смело можем да кажем, че най-успешният засега български сайт за продажба на пакетирани храни и напитки действа на територията на Съединените американски щати. Създаден е през 2001 г. от българин за българската емигрантска общност в страната.
"Ключово за успеха е, че продуктът трябва да го няма по магазините", казва Калин Пенчев, създател и собственик на malincho.com. Той обяснява, че търговията им е плод на носталгия, на разстояния и на много доверие. "Причините да се развие бизнесът ни тук са в търсенето, в цената и в изключително доброто развитие на куриерските услуги в САЩ. (ползват UPS)"
Той е убеден, че храна се купува с очите. И макар да продава онлайн българска храна, ако като потребител има възможност за избор, не би купил онлайн. "Така че, ако в България хората могат да намерят даден продукт в местния супермаркет на нормална цена, едва ли ще си го купят", смята Пенчев.
Затова и предполага, че би било успешно, ако някой български производител с утвърдени позиции се откаже да работи с веригите и реши да продава само онлайн. Но на базата на американския си опит като цяло е скептичен доколко е-продажбите на храни могат да разцъфтят в България.
А по това време в България
Масовият дефицит на време, навлизането на технологиите в бита, спестовната стратегия на хранене вкъщи, а и проблемите със стоковите наличности в магазините обаче създават предпоставки за развитието на онлайн търговията с храни и в страната.
Така поне смятат собствениците на множеството независими сайтове в този сегмент, които се появиха в България през последните няколко години - enoti.bg и murzelivo.com, e-supermarket.bg, shop24.bg, babbetshop.com. Все още е единичен пример randi.bg – сайт за онлайн поръчки към независим софийски супермаркет. Има индикации, че и складове за търговия на едро мислят в тази посока.
Най-често предприемачите са доловили свободна ниша на база на личния си опит. Идеята за murzelivo.com например се е зародила, след като няколко души искали да поръчат храна онлайн, но офертите, които намерили в итернет, не предлагали нужданата бързина на доставка, разказва съсобственикът Кристиян Койнов. На Илияна Иванова й хрумнала идеята за e-supermarket.bg, когато трябвало да купи храна за бебето си при минус 20 градуса навън. Юлиана Иванова стартирала babbetshop.com, след като сама се е сблъскала с невъзможността да пазарува за вкъщи. А Красимир Малинов решил да създаде онлайн версия на физическия си магазин Randi, виждайки как възрастните хора се затрудняват да носят тежки покупки. По това време той искал и да разшири бизнеса си в съседните квартали.
Таргет групите
към които са се насочили електронните магазини, в резюме са заетите, хората без автомобили, възрастните и болните хора, майките с малки деца от София и околностите. Някои от сайтовете изпълняват и поръчки от хора от чужбина, които дистанционно пазаруват за възрастните си родители и роднини, които нямат възможност да излизат на пазар. Юлияна Иванова, babbetshop.com, посочва като таргет аудитория и хора, живели в чужбина, където подобно пазаруване се счита за нещо нормално. murzelivo.com обслужва Студентски град и кварталите около него и в тази връзка е насочен към студентите и младите хора, които нямат време за пазаруване. e-supermarket.bg обслужва различни фирми и техните офиси, както и компании, които продуцират различни предавания.
Броят на дневните поръчки най-често е около двадесетина. В студеното време се увеличават. Някои от сайтовете вече могат да се похвалят и с лоялна повтаряща се клиентела. Цаньо Цанев от enoti.bg добавя, че онлайн поръчките са подходящи за голямо пазаруване - на води, на бутилки.
Моделът
Собствениците най-често са ползвали като основа готови платформи за онлайн магазини и в по-редки случаи са създали свои. Като правило зареждат от вериги супер- и хипермаркети, от "Метро", от дистрибутори, от заведения, когато предлагат и готова храна. Все още никой не ползва склад - свой или под наем. Цветан Цонев от shop24.bg коментира, че това е съзнателен избор, защото поддържането на склад е сред основните трудности, свързани с онлайн продажбата на храни, наред с актуализирането на наличността в сайта, когато търговията е свързана с реален магазин. Други казват, че ще развият складове на по-късен етап.
Портфолиото варира от 2000 до 8000 супермаркетни стоки. Масов е стремежът то да бъде увеличено. Промоциите на онлайн магазина следват промоциите в реалните магазини, от които повечето собственици на сайтове се снабдяват със стоки. Но хората избягват да поръчват онлайн промоционални стоки, защото се опасяват, че са некачествени или с изтичащ срок на годност, каза Цветан Цонев от shop24.bg. А Кристиян Койнов от murzelivo.com уверява, че проблеми, свързани със срока на годност на стоките, няма, защото годността се следи от самия супермаркет, с който работи сайтът. Та нали успехът на такъв сайт се дължи на качеството на стоките, на бързината на доставките и качеството на обслужването като цяло, както и на интерфейса на самия сайт.
Предизвикателствата
Основната трудност според съсобственика на murzelivo.com е липсата на облекчения за онлайн търговците от страна на държавата. Освен това в масовия случай на този етап един такъв сайт не носи достатъчна печалба, така че екипът му от няколко души да не се налага да работи друго. Затова проблем пред развитието се явява и липсата на време и средства от страна на основателите. Регулациите също не са съвсем ясни. Първоначално убеждаването на хората, че стоките са същите като в магазина, и популяризирането на сайта са били основните проблеми и предизвикателства пред Юлияна Иванова, собственик на babbetshop.com.
Цветан Цонев каза, че в началото мислел, че едно такова начинание няма да изисква кой знае какви усилия, но впоследствие се е оказало, че поддържането на онлайн бизнес никак не е лесно. По думите на собственика сайтът все още не е напълно развит, защото рекламата в интернет изисква много средства. Положени са много усилия, за да може онлайн магазинът да излиза на предни позиции при търсене в Google.
Красимир Малинов от randi.bg срещнал трудности предимно с популяризирането на онлайн магазина, защото според него хората все още нямат доверие на такъв тип търговия. Той използвал Google AdWords, за да рекламира сайта. Отскоро го прави чрез геймификация - на фейсбук страницата на супермаркета се разиграва игра, свързана с онлайн магазина, и в нея участниците могат да спечелят ваучери за пазаруване.
Други промоционални активности за момента на сайта няма, но когато един продукт е намален в реалния магазин и е поръчан онлайн на по-висока цена, цената при доставка е изравнена с тази в реалния супермаркет.
Веригите пасуват
Големите търговски вериги в страната засега практически са чужди на онлайн продажбите. Може би защото тази практика е по-типична за американските и британските ритейлъри, а веригите в страната са предимно германски. Първият и последен опит за онлайн магазин на голям ритейлър беше направен от турската верига "Рамстор" преди много години, но остана неразбран от пазара. По-късно и "Рамстор" излязоха от страната.
Онлайн пасивността на модерната търговия отчасти отваря ниша за независимите сайтове, но от друга, спъва бизнеса им. Димитър Мандов, маркетинг мениджър на пицарии "Мис Каприз", смята, че на пазара липсва голям играч от рода на "Теско", който да влезе в сегмента на онлайн доставките на храна от магазина, да рекламира мощно и плавно да промени навиците на пазаруване на хората. При евентуалното навлизане в този бизнес на някоя от големите вериги малките търговци ще се облагодетелстват, защото потребителите ще преодолеят страха си към онлайн поръчките, казва и Красимир Малинов, управител на randi.bg. Цветан Цонев, собственик на shop24.bg, по-скоро е песимист за бъдещето на онлайн продажбите на храни. Той се опасява, че някой ден някоя от големите вериги ще започне да продава онлайн и ще сложи край на търговци като него.
Ще я бъде или не
"Всички досегашни опити за онлайн продажби на храни са водили до тържествена икономическа смърт", заявява Димитър Мандов. Той го отдава на липсата на навик у българските потребители да поръчват онлайн пакетирани храни, а и на някои специфики в навиците им на потребление. Известно е например, че България е една от държавите с най-висока честота на покупка в Европа. Факторите са много, но един от тях е, че традиционната търговия в страната все още има висок дял. Така в радиус от 300 м от дома си човек може да купи нужните му неща. Концентрацията на търговията, както и задръстванията все още не са на нивото на западноевропейските страни. Според Мандов роля има и голямата консумация на хляб, която кара хората да посещават магазина през два дни. Отделно кризата удари по седмичното пазаруване в полза на дневното, защото то позволява разходите да се държат под контрол, като се купува само най-необходимото. "При средна стойност на поръчката от около 20-30 лева надценките не позволяват на онлайн доставчика на храни да си избие разходите. Това би било възможно при поръчки над 50 лева, а потребителите в България все още пазаруват на дребно", смята Мандов.
"Средната кошница при нас е 50-60 лева, а в някои случаи стига и до 100-140 лева. При това положение дали хората ще купят от нас или от "Фантастико" и "Пикадили" разликата е два-четири лева", казва Цаньо Цанев, съсобственик на enoti.bg. Цанев е оптимист. "На доставките на готова храна им трябваха седем-осем години, за да се развият. Нашият бизнес е във фазата на техния отпреди четири години - тепърва образоваме хората", добавя той. Според него така както малките магазинчета постепенно отвориха място за модерната търговия, така и след нея ще дойдат онлайн доставките. Ние сме следващото ниво, просто му трябва време", казва той. Надеждите на управителя на randi.bg са онлайн магазинът да догони продажбите на реалния магазин. Той също мисли, че прогнозите за бъдещето са добри.
Законодателството задушава фермерските доставки
Притиснати от прекупвачите на селскостопанска продукция, изолирани от рафтовете на търговските вериги, все повече малки фермери търсят пряка връзка с потребителите. И все по-често прибягват към интернет - фейсбук страници и сайтове, собствени или на посредници, самостоятелно или с други. Моделите на доставки са най-различни - до определени точки, до врата, с обикалящи автомобили. Тоест в страната има търсене, има и предлагане. Липсва обаче законова уредба, която улесни връзката между тях. България беше единствената страна в ЕС, в която директните продажби от фермата до потребителя не бяха разрешени. През октомври 2010 г. беше приета Наредба 26 за директните доставки. Въпреки ревизиите си и изминалото време обаче тя все още не е допринесла особено за по-прекия достъп на малките фермери до пазара. Проблемни са най-вече доставките на животински храни. Изискванията в тази сфера са като към индустриални производители и в този смисъл - неизпълними. "Държавата не може или не иска да припознае малкия фермер като равнопоставен икономически субект", казва Магърдич Хулиян, председател на новосъздаденото Национално сдружение на малките семейни ферми и преработватели, пред "Капитал Daily". Сдружението беше учредено от 41 души в началото на март с идеята да отстоява интересите на близо 85 000 дребни фермери. "Ние ще бъдем браншова структура, която има за цел да позиционира на светло дребния производител на селскостопанска продукция, да отстоява общите търговски, производствени и нормативни интереси на членовете", каза адвокат Ивана Мурджева, съинициатор на сдружението. Сдружението иска от земеделското министерство да участват при изготвянето на изцяло ново законодателство, а от администрациите на големите градове - да организират пазари на преките агропроизводители.
