С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Антропологът: Този пазар е сгъстен образ на цялото ни общество

Автор: Регал 09 август 2013 , 3 коментара

Боя се, че след реконструкцията пазарът ще престане да бъде най-евтиното място в София, казва Никола Венков

 
Автор: Архив

Боя се, че след реконструкцията пазарът ще престане да бъде най-евтиното място в София, казва Никола Венков

 
Автор: Надежда Чипева

С какво ви заинтригува Женският пазар?

Харесвам това място и обичам да се разхождам там, дори за почивка. Преди три години попаднах на статии във вестниците, които обясняваха, че там е ужасно и че реконструкцията ще превърне пазара в едно прекрасно, чисто и "европейско" място. Това разминаване във възприятията ме провокира да се захвана с това изследване. Програмният текст в блога ми е много остър и поставя въпроса защо фактът, че на пазара се срещат различни култури на живеене, е отблъскващ за повечето хора в нашето общество. А това води до политики този квартал да бъде прочистен, да стане "нормален" като всеки друг квартал в София.

Какви са групите хора на пазара и по какъв признак ги делите?

В хода на изследването започнах да ги деля по признак отношението им към пазара – положително или отрицателно. Тези, които живеят или работят в района, но и софиянци изобщо. Любопитни са двете големи групи, които не са свързани с квартала. Може би мнозинството софиянци, да речем 80%, не харесват пазара. Те виждат в него "ориенталщина", "цигания" и се срамуват от това. Аз го свързвам с едни наши комплекси, с които се борим вече 150 години, че не сме достатъчно европейци. Много хора, особено по-възрастни, пазаруват тук от нужда, но не са влюбени в обстановката. По-малка група софиянци обаче много харесва този пазар и го потребява малко като спектакъл. Тя идва тук с цел не толкова да си купи нещо, колкото да попадне в особената му атмосфера, да вкуси от различната обстановка и това са хората, които са суперпозитивни към пазара – те са много ядосани, като разберат, че общината иска да го подреди и прочисти. Предимно това са по-млади и по-образовани хора, най-често такива, които са живели в чужбина. Мисля, че там те са се освободили от комплекса, че не сме европейци, и напротив – са започнали да оценяват балканските неща, които ни правят специални. Между другото по същия начин възприемат пазара и 100% от западните туристи, те са очаровани.

Все пак основната функция на пазара не е ли да среща клиентите с производителите? А Женският пазар ги среща с прекупвачите.

За съжаление така е устроен пазарът в момента и според хората там основната причина е политиката на общинското дружество. Правят се търгове с тайно наддаване и всеки слага непосилно високи оферти, за да не остане без препитание. Ако си на село и гледаш зарзават, инвестираш в какво ли не, торове, хербициди и ако освен това трябва да платиш примерно 12 хил. лева годишно само за наем на сергия е много трудно. За производителите е много по-лесно да продават на борсата, докато хората на самия пазар са професионализирани, познават прищевките на институцията и така са доста по-ефективни. Има и производители, но това са фирми, които притежават много декари с различни култури. Те държат сергия, на която има работник на заплата. През четирите месеца, когато излиза реколта, продават тяхната си продукция, през останалите този работник е на същия принцип – прекупвач на борсата и печели за тях. Това е работещ бизнес модел. Традиционните производители са тези "незаконни" баби, които виждате на тротоара и които периодически са гонени от инспекторите. За някакви месеци им разрешават, но все още не мога да разбера причините после да не им позволяват да продават. Дружеството има някакви странни правила. Цяла зима можеше да продават на кашонче извън тези сергии, ако плащат по 6 лв. на ден. Това беше добра цена и хората там започнаха да се увеличават. След това през пролетта вдигнаха таксата на 20 лв. И те минаха в нелегалност и започнаха да бягат от инспекторите.

Как да си обясним, че хората от комитета "Възраждане" хем печелят от наемателите на пазара, хем са против него?

За живущите е по-важно да са в централен квартал, но без тълпа хора на улицата. Иначе чувал съм от търговци, че хората от комитета притежават магазини по къщите си около него. Но там никой не минава и стоят празни, защото пазарът е в средата и те остават изолирани. Сега, като трябва да си намерят нови места, търговците ще наемат при тях. Това е аргумент на продавачите, аз още не мога да твърдя какво ще стане след реконструкцията.

Все пак дали реконструкция е в състояние да промени пазара, или пазарът ще я погълне?

Тотална промяна е надеждата на тези, които се опитват да прокарат реконструкцията. Търговската площ се намалява много и много от хората ще си загубят работата. Заплахата за пазара е, че ако намалее броят обекти, ще скочат цените на наемите, защото същият брой хора ще искат да се преборят за по-малко сергии и ще наддават повече. Така крайните цени вече няма да са толкова ниски. Женският пазар ще се стане локален както другите пазари. Това е заявено от един общински съветник още 2006 г., че трябва да стане така. А в момента тук идват хора от целия град и има огромен оборот, което позволява ниски цени. Поне половината от плодовете и зеленчуците тук се продават два пъти по-евтино, отколкото на друг пазар. Продавачите отговарят, че могат да си позволят надценка 7-10%. Ако мръднат само 20 метра към уличките, казват, че ще трябва да я вдигнат поне до 50%, за да не загинат. Така че това е един затворен кръг, който лесно може да се разруши с тази реконструкция.

Хората там печелят не само от оборота, но и защото са в сивата икономика.

Със сигурност, но така е на всички пазари. На колко места ви издават касова бележка? Разбира се, реален е и проблемът, че някои търговци продават по-ниско качество стока и крият това от клиента, както и трикове с грамажа. Но това може да се оправи чрез умни мерки на дружеството при работата с търговците, а не чрез мега-проекти. Мегапроектът може да не промени нищо в това отношение. Държа да подчертая, че агресивните и мамещите търговци са определен процент, но не всички, както излиза според медиите. Хората, които идват редовно на пазара, откриват коректните продавачи, докато за случайния човек е по-вероятно да попадне точно на тези, които ще му пробутат по-лоши неща.

Ако пазарът се промени, интересите, които сега е приютил, вероятно ще намерят друго място за изява?

Да, тези, които ръководят градската политика, го правят с много ограничена перспектива. Те се фокусират върху локален проблем и си мислят, че като променят градската среда тук, хората, които "не харесваме", ще изчезнат от само себе си. Но те ще останат в града, къде могат да отидат? Всъщност Женският пазар концентрира толкова маргинални групи – роми, клошари, пенсионери – защото решава техните проблеми, когато останалите части от града ги отхвърлят. Ако никъде другаде не те взимат на работа, защото си по-мургав, тук можеш да започнеш собствен бизнес – да речем продажба на магданоз. Пък било то и на нелегални цигари – имаш някаква стабилна дневна работа и доход. Проблемът на политиката ни е, че не мисли през хората, а през мъртвата среда. Общински съветници са ми казвали, че като направят мястото чисто, хубаво и лъскаво, хората там, видите ли, ще се променят и ще се превъзпитат.

Какво е положението с престъпността около пазара?

Хората от квартала казват, че не се притесняват да излизат вечер и даже често са изненадани от тоя въпрос. Преди имаше джебчии, като на всяко място с много хора, но напоследък не съм виждал. Вероятно защото професионалистите вече са в чужбина. Любопитно е, че като съм питал продавачите има ли кражби, са ми казвали – да, постоянно има пенсионери, които се опитват да отмъкнат нещо от сергията.

Кой за вас е основният риск от тази реконструкция?

Основният риск е, че най-евтиното място в София може да престане да бъде толкова евтино. Това е много важно за по-бедните хора, които включват най-вече пенсионерите и хората със заплати под 500-600 лв. А това е много голям процент от софийското население. Този пазар им предоставя социална услуга, която ги спасява в мизерията. Социална услуга като пенсионерските карти за транспорт, да речем, от която при това общината печели милион и половина годишно. Пазарът е много важен и за хората, които работят там. От старата част се прехранват към 300 семейства, все едно да затвориш средно предприятие. За мен е важно присъствието на ромите на този пазар, защото това е едно от малкото места, където се случва интеграция. Тези хора ще трябва да отидат на трудовия пазар, който е затворен за тях.

Вие какво бихте предложили като решение?

За мен голям проблем е нетърпимостта на българското общество към малцинства и към хора, които живеят по по-различен начин. Не искаме да ни се пречкат, искаме да са скрити някъде. На този пазар има възможност да се интегрират, най-малкото защото там са извън гетото, имаха училище, срещат българи и общуват ежедневно с тях. Нещо, което в родния им край е трудно да се случи. Имат бизнес, а идват от места с пълна безработица. Има нужда да се реновира пазарът. Това, че изглежда така, идва от тоталната липса на инвестиции от 60 години насам. Тогава са построени тези павилиони. А обвиняват търговците или циганите, че плочките са счупени и асфалтът е с дупки. Има един тънък момент: един вид това, че тук има цигани, е причината пазарът да изглежда така. А по-скоро е обратното – ако не изглежда така, има опасност бедните, не само ромите, вече да нямат достъп до него. Пазарът трябва да се ремонтира и хората да имат по-добри условия на работа. Но е важно да не се намаляват търговските функции, да не се изместват към по-висок клас. Така тези хора ще могат да продължат да работят там, а и ще се запази атмосферата на личното общуване. Това, че всички са навън на улицата и си говорят, и се познават, това е всъщност положителната екзотика, това, което го няма никъде другаде в София. А тя много лесно може да се унищожи, като се поставят едни много регулирани сергии на големи разстояния една от друга, както се случва на много пазари в България в момента.

Никола Венков е автор на проучването "Гражданското общество и Женският пазар". Доктор по математика от университета в Нотингам, връща се в България и завършва магистратура по етнология в СУ с изследване на пазара. Сега е отново докторант в СУ "Св. Климент Охридски", направление "Градски изследвания". Продължава да работи на пазара и ще проследи как хората, които работят там, ще намерят стратегии за адаптиране към предстоящите промени. Повече за Женския пазар можете да видите в неговия блог kadaifbalkan.wordpress.com. Стартира арт проект за документиране последните дни на пазара "Невидимият Женски пазар" (www.jenskipazar.eu).


Интервюто взе Боряна Генчева

 

Четири компании доминират пазара на концентриран алкохол Четири компании доминират пазара на концентриран алкохол, а спадът на местните продажби през 2017 г. донякъде се компенсира от силен износ
LVMH намалява страховете за ефекта на протестите в Хонконг върху пазара на луксозни стоки Книжата на производителя на луксозни стоки поскъпнаха с близо 4% в четвъртък