Стихията на държавните регулации
Фотограф: Shutterstock
В този брой можете да намерите цял букет от неадекватни опити да се въведат регулации в бизнеса, в това число и с храни и напитки. До един са злополучни най-вероятно защото им е липсвала цялостна философия и ясна цел. С други думи, е действано на парче. Така се работи най-вече когато се защитават нечии тесни интереси или когато спешно се гасят пожари. В първия случай като правило се активират противниковите сили и блокират инициативата. Във втория се отваря работа впоследствие, за да се тушират щетите от страничните поражения, нанесени в суматохата. Общото е, че много енергия отива на вятъра.
Да вземем 30-дневния срок на плащане (стр. 7). Има европейска директива, която достатъчно гъвкаво урежда въпроса. В българското законодателство обаче някой се опитал да я въведе, вторачен единствено в задълженията на държавата към фирмите, явно без да я дочете цялата. И за малко да удари непоправимо върху отношенията между търговци, които все пак са предмет на свободно договаряне. Този законодателен опит не мина.
После заповедта на НВМС за това кое е и кое не е млечен продукт, приети в рамките на иначе благородната битка срещу растителните мазнини в млякото. Оказва се, че освен че изопачава европейски регламент, заповедта удря и по иновациите в този бизнес (стр. 35). Сходен сюжет и при регулациите на вината. Там, за да се опази виното чисто, е на път да се навреди на малкия, но перспективен бизнес с плодовите вина (стр. 28).
И като венец на всичко - фортициите на земеделския министър Мирослав Найденов на иначе свободния пазар на яйца. Първо подопечните му органи забраняват внос, а после, когато цените скачат, заплашват да го разрешат (стр. 27). И това в рамките на общ европейски пазар и свобода на договарянето.
На фона на всичко това и да сте мислили, че нещата не бива да се оставят изцяло на стихията на пазара, практиката ви убеждава, че стихията на държавните регулации може да е още по-голяма злина.
Така си остава непонятно защо някои участници на пазара продължават да очакват държавата да им реши проблемите. Вместо да си ги решат сами.
От доста време например се говори, и то в средите на администрацията, държавата да направи тържища, на които българските производители да могат да продават директно на потребителите, като така избегнат диктата на търговските вериги. Междувременно гръцките фермери се взеха в ръце и започнаха да продават картофите си на потребителите директно от камионите (стр. 26). Някой да ги е чул да са искали от държавата да приеме закон, който да регулира отношенията им с веригите?
В морето на пазара е най-добре спасението на давещите се да е дело на самите давещи се.
.