Шушу-мушу – къща разваля
Автор: Shutterstock
Това е пример за "обмен на обобщена информация чрез асоциация и публичен обмен на индивидуализирана информация" от практиката на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), описан в специално подготвените от нея "Насоки относно обмена на информация между конкуренти".
Друг пример за "таен опосредстван обмен на обобщена информация" от практиката на КЗК обяснява как две браншови асоциации в хлебния сектор създават и прилагат механизъм за сътрудничество между производители на хляб и за съгласуване и координиране на пазарното им поведение, включително и ценово. Това става възможно, защото сдруженията събират от членовете си чувствителна търговска информация, която после разпространяват между тях. Редовно се изготвят справки за цените на хляба и брашното за определени периоди по региони. Събраната информация се разпространява с конкретни указания за планирано увеличение на цената на хляба. Провеждат се множество срещи с ясна и категорична цел да се постигне антиконкурентна уговорка за цени между членуващите в съюзите предприятия и да се защитят от конкуренти, предлагащи по-евтин хляб. По този начин сдруженията създават реални условия за съгласувано поведение на участниците на съответния пазар.
Сдружение на млекопреработватели пък събира и разпространява сред своите членове информация за дейността на всеки от тях. Това става чрез попълване на карти за наблюдение, събиране на данни за дневната преработка и подробна информация за дейността на предприятията от млекопреработвателния сектор, сочи друг пример на КЗК за "опосредстван обмен на индивидуализирана информация".
И в трите случая на прицел са браншови структури, които не играят по правилата и за които антимонополният регулатор излезе с решения за картелиране (от юли 2008 г.), потвърдени и от Върховния административен съд. В резултат фирми и техните обединения отнесоха солидни глоби. Това обяснява защо като цяло браншовите сдружения в страната
Посрещат с одобрение
публикуваните от КЗК насоки, свързани с обмена на информация между конкуренти.
"Най-после има нещо описано, независимо дали изчерпва цялата материя. Става въпрос за сложни взаимоотношения между компании, а информация по темата липсваше. Сега поне не би трябвало да има оправдания заради незнание", коментира представител на браншов съюз, пожелал анонимност. Той обаче се опасява, че "правната материя е разтеглива и дава повод за много тълкувания" и че "всичко зависи от това кой от коя страна на решението стои".
От Съюза на пивоварите приветстваха публикуването на документа, защото внася "допълнителна яснота как дейността на браншовите съюзи да бъде съобразена с правилата на конкуренция". "Ние познаваме и прилагаме добрата практика на антитръстовото законодателство, която е утвърдена в работата на други европейски организации и компании. С разработените от КЗК насоки за обмен на информация обаче вече имаме и детайлно разписани правила, свързани с българската регулация и практика. Това дава възможност да имаме тълкувание и коректив, че действително комуникациите ни са законосъобразни и не предполагат ограничаване на конкуренцията", заяви Ивана Радомирова, главен секретар на Съюза на пивоварите. Тя припомни, че целта на браншовата организация е да представлява интересите на пивоварите и да действа като "форум за законни контакти между членовете на организацията".
"Политиката ни е, че сдружението няма и не може да бъде използвано от която и да било компания за насърчаване на антиконкурентно поведение и за нарушение на закон, наредба или разпоредба, свързани с тръстовете или конкуренцията", каза още Радомирова.
Практиката
В съюза на птицевъдите (който беше сред санкционираните от КЗК) вече обобщават само данни от официалната статистика, твърди неговият председател проф. Борис Стоименов. "Цялата информация, която се съхранява при нас, е само от официални източници – Националния статистически институт, земеделското министерство, агенцията по храните. Не събираме никаква друга информация от фирмите", уточнява проф. Стоименов.
"В асоциацията на месопреработвателите не се събира ценова информация от фирмите. Всякакво ценово договаряне е абсурдно, камо ли да е практика", заяви председателят й Кирил Вътев. "По-сериозните фирми в бранша плащат на агенции за маркетингови проучвания. Данните за пазара обаче в редица държави са публична информация и при правилното й разчитане и анализиране се получава ориентир за канали за продажба, за мястото на компанията и съответно дали тя има някакви предимства. При нас обаче хора с развито въображение смятат, че всичко е картел", казва Вътев.
"Хората се сдружават, за да знаят в каква среда работят и за да обменят информация, а не всеки да се спасява сам за себе си. И тъй като не всеки може да събере информация дори и по линия на официалните канали, логично разчита на колегите си от бранша, за да се ориентира за състоянието на пазара и за своето място в него. Затова не трябва да се отива в другата крайност и да се изпомпват от съдържание браншовите структури", предупреждава председател на асоциация, пожелал анонимност.
.