Тема на броя

Минимода сред големите вериги

Жана Иванова 03 май 2011, 11:35

Супермаркетите, с които "Билла" влезе в България преди десетина години, бяха с търговска площ между 1000 и 2400 кв.м Двадесетият софийски магазин на веригата, който отвори в средата на декември близо до площад "Славейков", обаче е върху 650 кв.м. Той е резултат от курса на отваряне на по-малки, "удобни" магазини, взет от "Билла" през 2009 г. Веригата планира да развива сегмента и в бъдеще.

"Пикадили", които първо започнаха като широкоформатен супермаркет с приоритетни локации в молове, стартираха удобния си формат, тип corner shop "Пикадили експрес" (средно с площ 200 - 400 кв.м) в края на 2008 г. Сега имат десет "Пикадили експрес", които планират да удвоят през тази година.

Последната новина е, че и "Т-маркет", които се разрастваха на българския пазар като квартални магазини, от януари дебютираха с още по-малък формат - "Т-маркет експрес". Обектите са със средна площ 100 - 250 кв.м и ще бъдат развивани предимно в жилищни квартали.

От ЦБА АМ също съобщиха, че ще развиват приоритетно "удобните" си варианти до 500 кв.м търговска площ.

От "Карфур", чийто хипермаркет в София е 9 хил. кв.м, в края на миналата година обявиха, че планират да развиват в България и супермаркети. Подобни планове има и "Меркатор-Б" за мегамаркет "Рода". Дори "Метро", в духа на стратегията си "близо до клиента", в средата на миналата година стартира мини (макар и според друг аршин) формата си "Метро компакт".

Защо големите вериги се насочиха към малките формати

Причините са най-малко две - защото пазарът се доближава до стадий на насищане и защото българските потребители подчертано ги харесват.

Бранко Мицич, управител на "Меркатор-Б", обяснява, че постепенното смаляване на формата е стратегия, многократно тествана от международните вериги при навлизане на нови пазари. При изцяло неразработен от гледна точка на модерната търговия пазар веднага след кеш и кери формата стъпват ритейлърите с хипермаркети и големи супермаркети. С развитието на мрежата си веригите преминават към все по-малки и по-малки обекти, за да достигнат по-близо до потребителя. В момента българският пазар се намира именно на този етап, обяснява Мицич.

Един поглед върху финансовите показатели на търговските вериги в България показва, че при почти всички, които са в експанзия във формата на супермаркетите, се наблюдава намаляване на средния оборот на магазин. Макар една от причините да е отварянето на магазини с по-малка квадратура, това без съмнение се дължи и на насищането на пазара в сегмента на супермаркетите и известната канибализация дори в рамките на обектите на една и съща верига.

Когато преди няколко години делът на модерната търговия достигна близо 30% от българския бързооборотен пазар (по данни на GfK), всеобщите очаквания бяха, че съвсем скоро търговските вериги бързо и яростно ще си преразпределят основната част от оставащите 70%, принадлежащи на традиционните търговци. Няколко години по-късно обаче пропорцията е слабо променена.

Основното, макар и не единствено обяснение за това е фактът, че, що се отнася до навици на пазаруване, българският потребител се оказва консервативен. Проучвания за нагласите на пазаруване в страната сочат, че макар и да възприемат с охота модерния стил на пазаруване – да пътуват един-два пъти седмично до голям хипер- или супермаркет, българските потребители остават верни на навика си да посещават често и магазина, близо до дома, работното им място или по пътя от едното към другото. Така че, вместо да ги убеждават да пътуват до големите им обекти, чрез малките си формати

Търговските вериги сами отиват
при клиентите си

И вместо да се боричкат помежду си в сегмента на големите формати за седмичната кошница на потребителите, големите вериги обръщат поглед и към всекидневните покупки на клиентите си, които в момента изтичат предимно при независимите търговци. Според Емил Стефанов, изпълнителен директор на "Билла България" и "Билла Румъния", основна причина да се наложи по-малкият формат като стратегия на веригата е стремежът магазините да са близо до хората и да са максимално удобни не само през уикенда, но и за всекидневни покупки. Още повече че в момента нито един от представителите на модерната търговия в страната все още няма сериозен пазарен дял в нишата на кварталните магазини според Дарко Вукович, търговски и маркетинг директор на "Пикадили България". Това прави шансовете за увеличаване на пазарния дял на всеки от големите играчи в този сегмент значителни. Те са заели позицията на нисък старт не на последно място и заради съревнованието с хард дискаунтъри като "Пенни маркет" и "Лидл", които заплашват с бърза експанзия да заемат ключови позиции в жилищните квартали.

Това превръща малките локации в гъсто населените жилищни квартали, в центъра на града или на натоварените транспортни възли в

Новата златна мина

за големите търговци. А достъпът до нея минава през малоформатните магазини. Според Ивайло Маринов, изпълнителен директор на ЦБА АМ, по-малкият формат позволява по-голяма гъвкавост при намирането на добри локации. "Свободните търговски площи в централните части на градовете са с по-малка квадратура, като за нас е важна не толкова големината на имота, колкото локацията му", обясни също и Емил Стефанов. Също така подходящите локации за малък формат като брой са доста повече, отколкото за голям хипермаркет, особено в рамките на града. Освен това няколко големи супер- или хипермаркета бързо изчерпват възможностите си за разрастване откъм клиенти дори на територията на голям жилищен квартал.

Затова и търговските вериги търсят да навлязат в нови територии. И ако досега традиционните търговци живееха в относително непряка конкуренция с големите хипермаркети, походът на веригите към квартала определено вещае по-бурни времена за тях. Според Емилиян Абаджиев, генерален директор на "Метро кеш енд кери", застрашени от фалит на квартално ниво са магазините, които няма да успеят бързо да се адаптират към новата ситуация. А именно към факта, че ще трябва да се конкурират от упор с търговци, които донасят със себе си утвърдените си стандарти, know-how за маркетинг и промоции, собствените марка и традициите си в обслужването. Затова и "Метро" работи по специална програма за подпомагане на малките търговци.

Като най-застрашена от фалити се очертава категорията на магазинчетата, тип гаражи, при които често асортиментът е оскъден, липсват базови условия за съхранение и продажба на храни, а обслужването не е на ниво. Макар че според Ивайло Маринов този тип търговци не са за подценяване. В момента те съществуват масово и вероятно още дълго ще е така, тъй като работят с минимални разходи за възнаграждения, особено що се отнася до официалната им част, смята той.

И след това накъде

Според общото мнение на мениджърите на търговските вериги в бъдеще пазарът на бързооборотни стоки ще се развива успоредно както на ниво големи магазини, така и на ниво малки формати. Според Дарко Вукович броят на малките магазини, управлявани от големите вериги, ще се увеличи значително, макар че и занапред големите им обекти ще държат по-голям дял в портфолиото им. Съответно конкуренцията на ниво квартал между организираните и неорганизираните търговци ще става все по-силна, смята той. В по-дългосрочен план, когато пазарът вече е наситен със супермаркети и удобни магазини, следващият етап ще бъде развитието на различни малки формати с по-силно диференциране между тях и специализация на предлаганите стоки, казва Бранко Мицич.

По темата работи и Боряна Бъчварова

Инфографикa Средни продажби на магазин (млн. лв.)
Най-четени »
Виж още
Последни новини »
Виж още
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK