Продажбите на вино надхвърлиха 250 млн. лв.

Износът спада през 2017 г., докато общите приходи растат с 4%, движени от вътрешния пазар

   ©  Цветелина Белутова
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Статията е част от специалното издание на "Капитал" "Регал 500". Всички текстове по темата може да откриете тук.

След като за пръв път от доста години българската винена индустрия успя през 2016 г. да отчете малък, но важен ръст на износа, за съжаление 2017 г. обръща тенденцията. Изглежда, производителите на качествени български вина в средния и високия сегмент все още не успяват трайно да задържат позиции на изключително конкурентните чужди пазари. Освен това част от производителите на евтино, непретенциозно вино, което традиционно се изнася за Русия, Полша, Чехия и някои азиатски пазари, също губят известен дял. Това се дължи донякъде и на факта, че потребителите в тези страни също започват да развиват вкус за по-качествено вино. Износът на целия сектор през 2017 г. отбелязва спад над 10%, а при водещите 25 компании той е намалял с почти 7%. Така експортът през отминалата година вече формира само около 27% от всички приходи на сектора при над 29% през 2016 г. и 33% през 2015 г. Над 90% от задграничните продажби се осъществяват от дружествата в топ 25.

Въпреки негативните тенденции при износа продажбите на вино като цяло растат, задвижвани от вътрешния пазар. Той се е увеличил с около 4% и достига 187 млн. лв. Така общите приходи на сектора от вътрешни и външни продажби растат до 258.6 млн. лв. при 248.8 млн. лв. година по-рано.

Такава е най-общата картина в сектора за отминалата година, формирана от данните за общо 115 производителя на вино. Категорията включва класически тихи вина, пенливи вина, както и ликьорни вина, вермут и други ароматизирани вина от грозде.

Какви вина има на пазара

Позитивна тенденция е, че в топ 25 през 2017 г. попадат повече производители на качествени вина в сравнение с предходни години. Въпреки това обаче пазарът като цяло продължава да е силно доминиран от евтините трапезни вина, докато качествените вина остават малка част от него.

Най-голям дял - около 88% от продажбите на обща стойност 202.9 млн. лв., продължават да държат тихите трапезни вина без защитено наименование за произход (ЗНП) (в тази категория се включва и гроздовата мъст). Това са вина в най-ниския ценови сегмент, предимно наливни. Пазарът им расте, макар и минимално - с 1.6%, а продажбите са основно на вътрешния пазар - над 75%.

Качествените вина със ЗНП са с около 10% пазарен дял, който генерира приходи общо 23.5 млн. лв. - тези резултати са по-добри от миналогодишните, но все пак заради ниската база все още не се наблюдава значителна промяна в по-голямата пазарна картина. Данните показват, че 2017 г. отново е била много добра за белите качествени вина, които отчитат продажби за 7.3 млн. лв., или 28% ръст в приходите (при 25% ръст през предходната година). Червените качествени вина и розета също растат с 10% и достигат приходи около 16.4 млн. лв. Бързите темпове на растеж на белите вина вече променя съотношението - две към едно в полза на червените, докато в предходни години то клонеше към три към едно. Пазарът на белите вина обаче остава почти изцяло местен, докато износът се доминира силно от червените. Те са успели почти да удвоят обема на експорта на фона на много слабата 2016 г., при която отбелязаха двуцифрен спад. Така общо около 15% от приходите на качествените вина идват от чуждите пазари при 13% за предходната година.

Около 2% е делът на другите вина - пенливи, десертни, ликьорни и ароматизирани, като значителен растеж отбелязват пенливите вина - 31%. Това до голяма степен се дължи на факта, че в последните две години няколко български изби започнаха производство на този продукт, но все пак общият им дял в продуктовия микс остава под половин процент.

Без трусове на върха

За разлика от 2016 г., когато челната тройка на класацията се размести, данните за 2017 г. не показват значителни промени.

И през 2017 г. класацията безапелационно води "СИС индустрийс" (1). Компанията, чийто собственик през септември т.г. бе арестуван в акция на службите за данъчни престъпления, остава на върха с продажби за 35.9 млн. лв. - почти тройно повече от тези на втория в класацията. През 2016 г. карнобатският производител направи огромен скок, като отчете изненадващо над 200% на продажбите си на вино на вътрешния пазар и така излезе на лидерското място. Сега той бележи "скромен" годишен ръст - около 5%. Износът отново спада наполовина - вече до 310 хил. лв., но той така или иначе има минимален дял в продажбите на производителя.

Виненото портфолио на контролираната от Миню Стайков компания е разнообразно и покрива всички сегменти на пазара - от най-ниския (марката "Механджийско") до високия клас вина на избата "Братя Минкови".

Предстои да видим обаче дали проблемите на собственика с правосъдието ще се отразят на резултатите на компанията за 2018 г. и ще успее ли тя да запази лидерското място.

"Винекс Славянци" (2) запазва втората си позиция. Избата от едноименното село в община Сунгурларе почти не отчита промяна в приходите си спрямо миналата година, макар да регистрира малък спад на износа. Бизнесът на избата, която притежава мощности в Славянци, Сунгурларе, Лозарево и Карнобат, е основно на чужди пазари - Полша, Швеция, Русия. Българският пазар през 2016 г. е формирал около 11% от приходите й (около 1.8 млн. лв.).

"Винекс Славянци" произвежда основно класически вина в по-ниския и средния сегмент, малко вермут и пенливи вина. Дружеството, контролирано и управлявано от бизнесмена Жеко Жеков, продава под марките "Сунгурларски мискет", Leva, "Старо лозе", Chiochiosan и др. Спиртните напитки, които попадат извън анализираната категория, са около 8% от продажбите.

"Домейн Бойар интернешънъл" (3), който през 2016 г. отстъпи лидерската позиция и зае третото място, го запазва и тази година. Компанията отчита малък спад на приходите - около 5% до 15.4 млн. лв., който идва отново от по-лошите експортни резултати (минус 30%). Той идва от проблемите на британския пазар след гласуването за Brexit по думите на изпълнителния директор на "Домейн Бойар" Евгени Харамлийски, който е сред основните външни пазари за производителя. За сметка на загубения експортен дял обаче компанията успява да увеличи за втора поредна година значително - с около 1 млн. лв., продажбите си в България. Така вътрешният пазар през 2017 г. вече формира 75% от общите приходи на "Домейн Бойар" , докато през 2015 г. експортът доминираше.

"Домейн Бойар" разполага с две изби - "Сините скали" в Сливен и бутиковата "Кортен". Портфолиото на компанията е голямо и покрива повечето сегменти. Най-познатите й марки са сериите Quantum, Elements, Boutique, Premium, Solitaire, Korten и др. Едноличен собственик на капитала е "Маубара сървисиз лимитид" (регистрирана в Кипър), като контролът се свързва със собствениците на финансиращата я ПИБ.

"Вила Ямбол" (4) (бивш "Винпром Ямбол") задържа четвъртата си позиция, като резултатите й са почти без промяна спрямо 2016 г., която бе силна за компанията. Най-старата изба в Южна България, която притежава производствени бази в Ямбол и Стралджа и около 10 хил. дка собствени лозя, е собственост на основателите на "ВП Брандс интернешънъл (бивш "Винпром Пещера") Антон Щерев и Атанас Петров. Избата в последните години концентрира усилията си към подобряване и модернизиране на виненото си портфолио и това даде резултат. "Вила Ямбол" продава основно на вътрешния пазар, износът е под 3% от общите приходи. Брандовете на избата - Villa Yambol и Kabile, са в средния сегмент. Портфолиото допълва и пенливо вино в ниския сегмент.

Малки размествания в десетката

Самата "ВП Брандс интернешънъл" (10) е 10-а в класацията за 2017 г., като отчита около 15% ръст в продажбите до 7.3 млн. лв. Компанията успя значително да порасне на винения пазар за кратко време, като през 2016 г. утрои приходите си спрямо предходната година. Тя произвежда вина в сериите "Домейн Пещера", F2F, Verano Azur, Pixel и други, които успя да наложи на пазара с агресивен маркетинг. През 2017 г. растежът идва основно от вътрешния пазар, докато малкият износ, който компанията бе успяла да реализира година по-рано, се срива почти напълно. Ако двете компании консолидираха общите си резултати, те щяха да заемат второ място в класацията с приходи 20.5 млн. лв.

Една от първите чужди инвестиции във винения сектор в България - "Домейн Менада" (6), продължава да подобрява представянето си, което е тенденция в последните три години. Компанията успява да се изкачи от осма до шеста позиция с приходи 8.8 млн. лв., една четвърт от които идват от износ. "Домейн Менада" на практика е една от малкото изби в топ 10, които успяват да постигнат значителен ръст - около 70%, на експорта.

Същевременно обаче компанията успява да задържи и продажбите си на вътрешния пазар и така отчита общ растеж 13% през 2017 г. Разбира се, за това помага и фактът, че избата от Стара Загора е част от френския холдинг "Белведере", но не без значение е и това, че компанията в последните няколко години инвестира в модернизиране на портфолиото си, по-тясно сегментиране и навлизане в премиум сегмента.

Най-известната марка на избата от години е "Черга", по-нови са сериите "Артистик", "Ино Вино" и "Барик пойнт". Компанията разполага и с повече от 420 ха собствени лозя.

Спад 11% на приходите до 8.1 млн. лв. отчита "Катаржина естейт" (8) и това я поставя три места по-ниско в класацията - осмо място при пето година по-рано. Понижението идва от вътрешния пазар, който вече е основен за компанията, след като предходната година "Катаржина" отчете спад на износа с над 80%. През 2017 г. на практика износ не е отчетен.

"Катаржина" има много голямо портфолио с над 30 серии, най-популярни сред които са Contemplations, Mezzek, Halla, Twins, Le Voyages и др. Собственик на избата е регистрираното в Швейцария чуждестранно юридическо лице "Балкания естейт" с управител един от създателите на "Катаржина" и бивш мениджър в алкохолната компания Belvedere Кшищоф Трилински.

След слаба 2016 г. две компании, производители на по-масови евтини вина, възстановяват позиции в десетката. Близо 33% ръст на бизнеса през 2017 г. отчита "ЛВК Винпром" (5) от Търговище. Приходите от продажби на вино се увеличават от 8.2 на 10.9 млн. лв., с около 5% расте и износът, който е основно за Русия. Той обаче е малка част от бизнеса. Избата е известна с вината "Търговище", "Зодиак" и "Магарешко мляко".

Вината продължават да формират над 80% от приходите на дружеството, което иначе произвежда също ракия, водка, вермут, джин, мастика и ром.

С пет места - до седма позиция, се изкачва отново и едноличният търговец "Ивена комерс - Валентин Шотев" (7), чиито приходи идват основно от износ - Русия, Полша и други по-малко претенциозни пазари. След като през 2016 г. отчете близо 40% спад на продажбите, през 2017 г. компанията расте с общо 56% и достига приходи 8.5 млн. лв. Общо 8.2 млн. лв. от тях са от експорт. Той расте с 80%.

Близо 40% от бизнеса си губи обаче друга винарна, чийто собственик е отново едноличният търговец Валентин Шотев през "Хеброс-Винпром" - "Винал" (19), Ловеч. Нейните приходи също идват основно от външните пазари, които обаче падат от 4.9 до 2.9 млн. лв. през 2017 г.

Какво друго

Стабилизация на бизнеса с 11% ръст отчита изба "Винарска изба Логодаж" (9). Близка до миналогодишната позиция запазва и "Черноморско злато" (11). Интересен тренд в долната половина на класацията е навлизането и подобряването на позициите на повече изби - производители на качествени вина в средния и високия сегмент. Така например "Едоардо Миролио" (12) се изкачва с 4 позиции до 12-о място и отчита 15% ръст - основно на вътрешния пазар.

С шест места подобрява представянето си и "Тера Тангра" (17). Избата отчита 43% ръст на износа и 30% на общите приходи до 3.2 млн. лв. За пръв път тази година в топ 25 попада "Винивел" (15) - дружеството, през което оперира изба "Ямантиеви". Тя подобрява представянето си със 70% - основно заради удвояване на износа, който на практика формира три четвърти от приходите й. Място в класацията за 2017 г. намират и избите "Мидалидаре" (22) и "Винарско имение Санта Сара" (23). "Ейнждълс естейт" (20) пък, свързана с производителя на яйца и пилета "Градус" (със собственик Иван Ангелов), удвоява износа си, въпреки че той е малка част от общите приходи - 2.8 млн. лв.

По-значителен спад - с 42%, отчита "Балкантабако" (16) - собственик на изба "Старосел".

Поръчайте изданието » На хартия или PDF

През погледа на лидерите

Евгени Харамлийски, изпълнителен директор на "Домейн Бойар"

Вътрешният пазар на вино расте с всяка година с темп около 7-9%. За периода януари - август 2018 г. "Домейн Бойар" реализира 17% ръст на продажбите в България в сравнение със същия период на 2017 г. Основният растеж е от български вина. Потребителите ги предпочитат в ниския и средния ценови сегмент, като тенденцията е към свежи и леки вина за ежедневна употреба в средния ценови клас, което показва значително подобряване на винената култура. Във високия и по-специално при белите вина и розета се предпочитат вносни вина.

Що се отнася до износа, той винаги е бил доста колеблив, като тенденцията е към намаляване. Както всички знаем, най-голям дял в износа имат евтини и нискокачествени вина за Полша и Русия, голяма част от тях наливни. "Домейн Бойар" е една от малкото компании, които изнася бутилирани вина под своя марка и в по-големи обеми. Най-голям дял в износа на компанията има Великобритания, където дружеството ни реализира над 2 млн. бутилки годишно. За съжаление проблемите, които имаха английските компании след гласуването за напускане на Великобритания на ЕС (Brexit), се отразиха негативно на нашия износ. Така през 2016 г. и 2017 г. реализирахме почти 60% спад на износа за Великобритания. Междувременно на другите външни пазари като Бенелюкс, САЩ, Полша има лек ръст през тези две години.

През 2018 г. пазарът във Великобритания обаче се стабилизира и компанията възстановява позициите си, като бележи над 40% ръст на продажбите. Най-важното е, че успяхме да постигнем повишаване на средната продажна цена. Има около 7% ръст и на продажбите в Бенелюкс, Полша, Китай. Успяхме да навлезем и на няколко нови пазара в Югоизточна Азия.
Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал