Борислав Георгиев: "Решението ветеринари да контролират качеството е спорно"
"Същинският въпрос е наличието на система за безопасност и качество", казва заместник-председателят на Комитета по търговска политика към БСК
Още по темата
Всяка трета фирма от млечния сектор да свие бизнеса си
- Вие сте участвали в преговорите за пълноправно членство на България в Световната търговска организация (СТО). Как оценявате приемането на БДС за млечните продукти и на т. нар. "одобрени" от НВМС стандарти за колбасите?- Много положително е желанието за отговаряне на обществени потребности. Предприеманите стъпки са част от задължителни действия, но все още не са практически решения. Стандартите за кисело мляко и сирене сами по себе си не изчерпват темата. Процесът започва, но е далеч от завършване. Формално правно НВМС не може да приема стандарти. В техните публични обяснения става ясно, че имат предвид качество, а не безопасността на продуктите, която е тяхно пряко служебно задължение. Също така тревожно е съчетанието те сами да си правят стандартите за качество и сами след това да оценяват кой ги спазва, кой не и да налагат наказания.
В Световната търговска организация (СТО) и Европейското икономическо пространство (ЕИП) ясно се разграничават изискванията за безопасност от изискванията за качество на стоките и услуги на пазара. За безопасността се грижи изпълнителната власт. Надзорът на пазара също е задължение на изпълнителната власт. При качеството държавата не се бърка. Това не означава, че качеството е безконтролно, а само, че там има обществени структури – браншови, потребителски и други, упражнавящи контрол. Доброволните обществени задължения са стандартизацията, сертификацията, оценяване на съответствието и т.н. Международният опит е показал, че смесването и/или вменяването на доброволните изисквания на изпълнителната власт не решава проблема за потребителите и създава нетарифни бариери в търговията. Затова в СТО и ЕС има специални споразумения с ясни понятия с правно и техническо съдържание, често, но не задължително, позоваващи се на доброволни изисквания. Такива понятия са безопасност, стандарт, качество, сертификация, оценяване на съответствието, надзор на пазара и други, които де юре и де факто са валидни и за България.
- Каква е разликата между един стандарт, който е преминал през процедурата, описана в Закона за стандартизацията (работна група, обществено обсъждане, одобрение от председателя на Института за стандартизация, публикуване на стандарта), през която минаха стандартите за млечните продукти, и един "одобрен" от НВМС стандарт, който регулира производството на месни продукти? Влияе ли различната процедура върху производителите и пазара?
- Не съм видял стандарта, "създаден" от НВМС. От изказванията на техни представители и публични разсъждения на някои производители разбирам, че разликата е съществена в международно-правен и икономически смисъл.
Стандартът по смисъла на СТО и ЕИП е документ с включени съществени обществено-значими показатели, подлежащи на независима проверка от специалисти, създаден по определна процедура, с пряко, равнопоставено и активно участие на производители, потребители, експерти и др. Затова според мен създаваният от НВМС документ не може да се нарича "стандарт".
Стандартът за кисело мляко е изготвен по международно приетата процедура. При него обаче има смесване с понятието "географско означение за произход", каквото е "българското кисело мляко". Той прилича на знак за качеството и мисля, че не може да бъде валиден извън България. За прилагането му няма яснота кой ще сертифицира продуктите за съответствие със стандарта. Това е само едно начало.
- Има ли значение в крайна сметка за потребителя по каква процедура е одобрен един стандарт?
- За потребителя има значение, първо - дали има работещ, а не теоретичен надзор на пазара за безопасност на продуктите и услугите, и, второ - дали обявяваното качество отговаря на съдържанието на продуктите и услугите. И в сега действащото законодателство на ЕИП за свободно движение на стоки и услуги има правни основания за пълноценен надзор, включително в България. Допълнителните знаци за качество, като например стандартът, правят процеса още по-прозрачен и предсказуем.
- Как според вас трябва да бъде осъществяван контролът върху спазването на стандартите?
- Винаги и навсякъде стандартът е доброволен. В ЕИП има понятие "хармонизиран стандарт", т.е. такъв, който, ако бъде спазен от производителя, освобождава производителя от правна и икономическа отговорност. С други думи - спазването му от фирмите е по чисто икономически съображения, а не защото някой е заповядал така. Контролът като процедура, правила и органи теоретично е определен. Прилагането е същинската тема.
- В момента като органи за оценяване на съответствието при млечните продукти (където това е изрично изискване на БДС) със заповед на директора на НВМС са определени контролните ветеринарни органи. Поражда ли проблеми това временно решение?
- Самият текст на БДС за киселото мляко, въпреки че е приет при спазване на процедура, както и регистрацията на "българско кисело мляко" в Патентното ведомство като географско означение за произход, трябва да бъдат внимателно анализирани за съответствие със споразумения на СТО, както и на ЕИП. В противен случай той може да стане само документ с ограничена българска значимост.
Прилагането на стандарта задължително изисква сертификация от акредитирани органи. Иначе не може да обслужва прозрачно и предсказуемо значителните обществени очаквания. Доколкото ми е известно, компетентността на НВМС е да се занимава с безопасността на храните, а не с тяхното качество. Вменяването на задължението на ветеринари да контролират качество е много спорно решение.
Какво трябва да е генералното решение по темата "органи за оценяване на съответствието" при млечните продукти, кой трябва да е върши това и какви трябва да са изискванията към такъв орган? Може ли бъдещата Агенция за храните да се заеме с такава функция, каквито са обявените намерения на земеделското министерство?
- Оценяването на съответствието се предхожда от стандартизация и акредитация. След оценяването на съответствието трябва да има работещ надзор на пазара. Т.е. решението е национална система за безопасност и качество - с пълноценно работещи компоненти и независими, прозрачни и несвързани помежду си институции, при ясно разграничаване на въпросите на безопасността от тези на качеството.
Бъдещата Агенция по храните е една обществено значима тема за потребителите, за чиновниците, за производителите и за властта въобще. Затова в общественото пространство, не само в България, има различни практики и постоянни спорове.
Моето лично мнение, е че това трябва да бъде Агенция за надзор на безопасността на храните. Т.е. просто да се оптимизира работата на звената от няколко министерства в контрола на безопасността. Разширяването и размиването на нейните права и задължения със сертификация, стандартизация, оценяване на съответствието, контрол на качеството в България ще води само до проблеми. Приемането на такива размити рамки повиша значително риска тази агенция да стане "играч" на български пазар, а не само "съдия" - надзорник.
- Нужни ли са органи за оценяване на съответствието и за месните продукти, макар че при тях стандартът е утвърден от НВМС, и това не е записано като изрично изискване?
- Органите за оценяване на съответствие имат правна и икономическа значимост само по смисъла на СТО и ЕИП. Многократното повтаряне на мнения на отделни служби не ги прави в правен и икономически смисъл такива органи, нито фактор за защита на потребителите. Някои от тях от години надзирават безопасността на месните продукти. Отделно може да се оценява и съответствието с дадено качество, когато то е формулирано по правилата.
- Има ли достатъчно лаборатории, в които може да се правят проверки за оценката на съответствието на продуктите с изискванията на стандартите?
- Лабораториите, които са надлежно акредитирани, издават само протоколи за изпитания. Тези протоколи и други документи и процедури се използват от органите по сертификация за оценяване на съответствието. Тези стандарти преди това трябва да са създадени по правилата на СТО и ЕИП. Т.е. същинският въпрос е наличието на система за безопасност и качество, от която лабораториите са един малък въпрос, който бързо може да бъде решен.
.