Едно находище – един концесионер
Промени в закона изчистват въпросителни около експлоатацията на минерални извори
Фотограф: © Shutterstock
Още по темата
Бутилиращите компании са против смяна на модела на бизнеса им
Един извор - много бутилиращи компании
Високи такси, ниски приходи
| Картината Първият концесионен договор за бутилиране на минерална вода в страната е подписан през 1997 г. Досега са сключени договори за концесия за 57 находища и водоизточници на минерална вода – държавна или общинска собственост, но от тях реално действащи са 33. През тези години във водоливната промишленост са инвестирани над 250 млн. евро, отчита браншовата асоциация. |
Промените са продиктувани от проблеми, породени от сегашната практика в страната (изцяло различна от европейската) на едно находище да има повече от една бутилираща фирма. Нещо повече – досегашното законодателство даваше възможност да има повече от един концесионер дори на един водоизточник (част от находище).
В момента повече от една бутилираща фирма има на изворите в Горна баня, Брацигово, Велинград и Хисар. В резултат някои от компаниите двойници имат сериозни проблеми. Стига се до абсурдни правила, заложени в концесионния договор. Например едната фирма има право да работи само през делничните дни, а другата – само в събота и неделя, или двете компании си делят водата в определени часове от деня. Освен подобни технологични проблеми фирмите, поставени в тази ситуация, имат конфликти и заради неизбежното дублиране на марките минерални води. За да се отличават, дружествата инвестират в различни бутилки, етикети, капачки.
"Досега законодателството третираше еднакво отдаването на едно находище за добив на инертни материали на няколко субекта и предоставянето на едно находище за бутилиране на минерална вода на няколко субекта. Има обаче съществена разлика, защото водещото за налагането на минералната вода на пазара е търговската марка и наименованието", коментира Милчо Бошев, председател на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки.
"Поделените права на добив неизбежно биха подвели или объркали потребителя при идентификацията на бутилировача. Пазарът се изкривява, а крайният потребител е затруднен да направи информиран избор на продукт", отбелязва в писмо до българската браншова организация по повод казуса Патриша Фоселард, генерален секретар на Европейската федерация на бутилираните води. Според нея, ако едната фирма има "порочна практика, тя незабавно би увредила имиджа на даден продукт и бизнеса на другия изряден оператор, който бутилира същия продукт". Затова подход, който не оставя пред концесионерите друг избор, освен да продават продуктите си под едно и също търговско наименование, "без съмнение би нарушил правото на ЕС по отношение на търговската марка и конкуренцията", казва Фоселард.
Има и друго мнение в бранша – че многото концесионери на едно находище насърчават конкуренцията. При големите марки по света обаче няма подобни казуси. Например Evian се бутилира само от "Данон" и е немислимо да има още една компания на извора. San Benedetto е голямо находище, но в Италия не са допуснали няколко фирми да бутилират вода от него и т.н.
В този дух е и европейската Директива за експлоатация и маркетинг на натуралните минерални води (80/777/ЕС), в която е записано, че: "Трябва да бъде забранена продажбата на натурална минерална вода от един и същ водоизточник с различни търговски описания (марки)."
Увеличение на количествата –
без концесия
Промените в закона дават отговор на още един казус в бранша. Според досегашното законодателство, ако концесионер поиска да увеличи количествата вода за бутилиране (при доказана икономическа необходимост и наличие на ресурс), трябва да участва в новооткрита концесионна процедура. Състезанието е добър подход, но в случая той би довел до проблеми, казват експерти от бранша. И обясняват защо.
Всяко находище има експлоатационен ресурс от примерно 100 единици вода. При сключване на договор за концесия по правило тези 100 единици не се предоставят изцяло на спечелилия концесията, защото той е поискал първоначално примерно 20 единици. Причината е, че не знае как ще му потръгне бизнесът и дали може да ги усвои. След като развие марката си достатъчно, бутилировачът е готов да разшири инвестициите си. Преди няколко години, за да направи това, е трябвало да поиска разрешение от Министерството на околната среда и водите. Част от компаниите са ползвали тази възможност и са увеличили разрешените им количества вода за бутилиране. Но през 2006 г. промяна в Закона за концесиите въвежда изискването всеки, който желае да ползва допълнителни количества вода, да се състезава в процедура за концесия. Тя предполага участието на повече играчи, което по принцип не е лошо. Но те "стъпват" на вече разработен пазар и наложена марка, без да са инвестирали за това, казват хора от сектора. Така че изходът от тази процедура е неясен и може да бъде дори несправедлив за този, който вече бутилира на извора.
Сега поправка в закона дава възможност компанията, която вече експлоатира находището, да поиска увеличение на количествата вода за бутилиране, без да преминава през нова процедура по концесиониране. Условието е заявеното да не надхвърля 95% от ресурса на водоизточника. Останалото количество (5%) трябва да гарантира възможност на хората да си наливат свободно вода, каквато е обичайната практика в страната. Затова с поправките в закона са разписани и задължения на концесионерите да изградят и стопанисват водни съоръжения за свободен достъп на гражданите.
На концесионера се дава право да усвои поетапно поискания ресурс в рамките на пет години. След изтичане на този срок, дори ако фирмата не е успяла да усвои предоставените й по нейно желание допълнителни количества, ще трябва да плаща годишна концесионна такса върху не по-малко от 80% от този ресурс. Така се гарантират приходите за държавата или общината.
Поправка в закона предвижда за заварените случаи, когато на едно находище има повече от един концесионер, неусвоените количества вода да се разпределят между всички бутилиращи фирми пропорционално на определения им експлоатационен ресурс в концесионния договор.
Удължаване на срока – без процедура
Промените в закона дават възможност за удължаване на срока на заварените до момента концесии до максималния от 35 години, без да е нужно бутилиращите компании да преминават през нова концесионна процедура. За някои от фирмите тази поправка е особено актуална, защото срокът на 12-годишната им концесия изтича през 2010 г. Седемнадесет фирми (или половината от действащите концесионери) ги застига 15-годишният срок на концесията, който изтича в следващите 3-4 години.
За да стимулира проучването и разкриването на нови находища на минерална вода, законодателят дава възможност, когато при хидрогеоложко проучване попътно е разкрита минерална вода, титулярът на поисканото разрешително за тази дейност по право да добие правата на концесионер. Промяната е заради факта, че повечето хидрогеоложки проучвания са правени преди 30-40 години и по този начин се стимулират подобни инвестиции, коментира Милчо Бошев.
.