Млечните квоти растат, пазарът - не
Йолита Саралийска
Фотограф: Архив
Симеон Присадашки
Фотограф: Цветелина Ангелова
Още по темата
Мляко за продан
Европейският парламент одобри увеличение от 2% на квотите за мляко от 1 април с уточнение, че това става на доброволен принцип. Което означава, че държавите членки могат да се възползват от приетото решение само ако желаят. Нарастването на квотата в рамките на целия Европейски съюз се равнява на 2.84 млн. тона сурово краве мляко.Решението евродепутатите да отпуснат лекичко юздите на млечните квоти е резултат от консенсуса за т.нар. меко приземяване (поетапно увеличаване на разрешените за производство количества) в очакване да се стигне до окончателното премахване на квотната система през 2015 г.
Защо квоти
Кравето мляко е продукт, за който Европа е въвела ограничителни условия за производство чрез квоти. Всяка държава има своя национална млечна квота и превишението й се наказва със солидна глоба. Целта на тази своеобразна дресура е да се създаде ред в сектора, да не се стига до свръхпроизводство, да се гарантират по-добри цени и финансови стимули за производителите на мляко и млечни продукти.
Нарасналото търсене на млякото, дефицитът и очевидно непазарният характер на квотната система доведоха до решението за поетапно вдигане на квотите за времето до окончателното им премахване.
Европейският парламент гласува също за квотната 2008/2009 г. глоба за превишение на националната квота да се плаща само ако след балансиране в рамките на ЕС все още съществува свръхпроизводство. И тъй като има държави, които не използват докрай квотите си, очаква се на европейско ниво неутрализиране на количествата и край на санкциите за страните, чието производство надхвърля отредените им тонове.
Квотната система в България
2007 бе първата година, в която квотната система действаше официално и за България. Националната млечна квота за страната е 979 000 тона. От тях квотата за доставки на краве мляко за преработващите предприятия е 889 000 тона, а квотата за директни продажби - 90 000 тона. Всяка година фермерите кандидатстват в земеделското министерство за своя индивидуална квота. Съществуват редица изисквания на кого и как продават млякото, както и редица глоби за продажби на количества без или над квотата.
Минимум 5% от националната квота трябва да бъдат заделени за т.нар. национален резерв. Той отпуска индивидуални квоти на мандри, които разширяват дейността си, или на нови земеделски производители, които стартират през съответната година и не са могли да кандидатстват за индивидуални количества по нормалния ред.
Ефектът
Млекопреработватели предричат, че увеличението на националната квота с 2% ще даде пренебрежимо малко отражение върху пазара. Най-големият проблем за сектора е качеството на суровото мляко. Евросъюзът има строги изисквания за микробиологичните показатели на суровината, които са непостижим блян за огромната част от българските фермери. Тази реалност изправя на нокти преработвателите, които пък могат да продават продукцията си на общия пазар само ако работят с качествено мляко.
"За съжаление увеличението на млечната квота с 2% не означава подобряване на качеството на суровото мляко. Европейските изисквания допускат наличието на 100 000 микроорганизми в единица обем, но все още в някои региони на страната фермерите предлагат мляко с микробиологична картина в пъти над европейските стандарти. Не увеличението на квотата, а строене на обори и работа в посока хигиена на фермите ще подобри качеството на млякото", описва ситуацията Йолита Саралийска, бранд маркетинг мениджър в ОМК. Затова тя не очаква съществено влияние върху пазара. "Повишението няма да е значимо и като количество, защото националната млечна квота не е голяма", припомня Симеон Присадашки, собственик на "Жоси".
На пазара на млечни продукти в момента цари относително спокойствие и предвидимост. "Единствено т.нар. бананови фирми (малки мандри, които работят без правила и без да инвестират сериозно) са започнали леко да свалят цените на млечните продукти заради увеличеното количество сурово мляко, типично за сезона. Но те едва ли "ще повлекат крак", защото големите преработващи предприятия по правило поддържат стабилни цени независимо от сезонните покачвания и спадове в производството на сурово мляко", казва Присадашки.
Йолита Саралийска отчита, че пазарът на индустриално произведеното прясно мляко се развива с по-бързи темпове в сравнение с наситения, зрял пазар на индустриалното кисело мляко. Според нея продажбите на киселото мляко ще растат с малки темпове, но стабилно, предимно от увеличаване честотата на консумация. А това означава повече изкушения, предлагане на млечни продукти с т.нар. добавена стойност (например с функционални добавки, плодчета и т.н.) и съответно разнообразен избор.
"Значението на продуктите с добавена стойност в млечния сектор се увеличава, масовите млечни продукти в бъдеще ще бъдат само малка част от европейското млечно портфолио", заяви преди време в интервю за "Капитал" генералният секретар на Европейската млечна асоциация Йууп Клейбьокер. Според него "ефектът от премахването на схемата за пазарна подкрепа в ЕС ще означава промени в цените на млечните продукти.
| Бъдещето на европейския пазар на млечни продукти Според прогноза на Европейската комисия за пазара на мляко и млечни продукти за 2007- 2014 г. ще бъдат необходими допълнително 1.75 млн. мляко за задоволяване на нарастващото потребление на свежи млечни продукти (прясно и кисело мляко) и 6.2 млн. тона - за нарастващото търсене на сирене. Освен това ще са нужни още 8 млн. тона мляко само в отговор на увеличаващото се вътрешно търсене на обезмаслено и пълномаслено мляко на прах. Еврокомисията предвижда годишно увеличение с 0.5% на общото потребление на свежи млечни продукти. Според прогнозите в следващите седем години потреблението на сирене ще нарасне със 771 000 тона. В новите държави членки се очаква скок от 35% в потреблението на сирене, а в страните от ЕС 15 - с 5%. Комисията очаква спад в износа на сирене. Ще продължат да спадат покупките на масло въпреки лекото нарастване на консумацията му през последните години. Причината е засиленото използване на млечни мазнини в производството на сирене и по-ниската масленост на суровото мляко. Износът също постепенно ще намалява и през 2014 г. се очаква ЕС да стане вносител на масло, смята Европейската комисия. Очаква се спад и в производството на обезмаслено мляко на прах, защото повечето протеини се използват за производство на сирене и пресни продукти. Потреблението му обаче ще остане стабилно. За да отговорят на вътрешното търсене, производителите ще ограничат износа. Производството и износът на пълномасленото мляко на прах също ще намалеят. То се произвежда основно за пазарите в трети страни (извън ЕС), където други доставчици са по-конкурентоспособни от европейските производители. Потреблението му обаче ще остане стабилно. |
.