Леден пазар
Автор: Shutterstock
"Сривът започна с началото на кризата, защото сладоледът не е стока от първа необходимост. От хляба не можеш да се лишиш, но от сладолед можеш", обяснява тенденцията Ивайло Аладжов, търговски мениджър на "Карил и Таня" – Ямбол (марка "Карил").
Навън и/или у дома
"Общият размер на пазара на сладолед е около 30 млн. литра годишно (200 млн. лева), като над половината от количествата се реализират чрез хорека канала", коментира Александър Димитров, мениджър продажби на сладоледите Coppa Della Maga и Arcobaleno (професионален сладолед, който се продава само в хорека канала). По думите му пакетираният сладолед има около 50% пазарен дял. Импулсният сладолед (на клечка, фунийка, чашка), чийто обем се изчислява на седем милиона литра годишно, все още заема най-голям дял. Обемът на сладоледа във фамилни кутии е около три милиона литра, но интересът към консумация на сладолед у дома се засилва, отчита Димитров. "Сред причините за това е, че хората обръщат все по-голямо внимание на качеството и по конкретно на съдържанието на изкуствени аромати, оцветители и хидрогенирани растителни мазнини. Затова много родители не позволяват на децата да купуват сладолед от улицата, а предпочитат да си изберат кутия от супермаркета, където могат да прочетат съставките", обяснява Калина Халачева, изпълнителен директор на фирма Corte Diletto (производител на Arcobaleno и Coppa Della Maga).
Особености на българския пазар
Българският потребител като цяло не е сред най-големите фенове на сладоледа, показва статистиката. Средната консумация на сладолед на глава от населението в страната е около 4 литра на година, а в Западна Европа – 6.8 л/годишно, посочва Александър Димитров.
Друга особеност на този пазар е, че хората в България купуват сладолед предимно през лятото, защото са здраво обсебени от мита, че може да се простудят, ако го консумират при по-ниски температури. Затова производителите единодушно твърдят, че няма друг пазар, който да е толкова зависим от климатичните особености. Изводите им се подкрепят и от данни на маркетингови агенции, според които над 85% от продажбите се реализират в рамките на четири месеца. "Каквато и реклама на сладолед да пуснеш, ако вали дъжд, тя е безсмислена. Това показва моята 20-годишна практика в продажбите на този продукт", отбелязва Кирил Кутлев, собственик на фирма "Изида-Кутлев", която е дистрибутор за Варна на сладоледите на "Изида".
Според него всичко е въпрос на традиции. "В Дания не е по-топло, но там се консумира най-много сладолед на глава от населението", дава пример Кутлев.
Александър Димитров също отбелязва, че "в други европейски страни, особено скандинавските, където има висока култура на хранене, сладоледът е предпочитан целогодишно и бива избиран измежду всички други десерти заради по-ниската си калоричност и високо съдържание на мляко". Все пак производители и дистрибутори отчитат, че нагласата на българския купувач да консумира сладолед целогодишно се променя, макар и бавно.
Заради топлите зимни месеци тази година "сезонът на сладоледа" започна по-рано. Но от клона на фирма "Чичо Чарли" в Бургас смятат, че това няма да се отрази на крайните продажби, защото прогнозите са за дъждовни седмици през летните месеци. "Ако вали два дена, цялата седмица е пропаднала", обобщават досегашния си опит в продажбите представителите в бургаския клон на "Чичо Чарли".
Предпочитания
В България, както и глобално, ваниловият сладолед формира близо 50% от всички продажби. Следват предложенията за сладолед с вкус на шоколад. "Сладолед йогурт" е модна вълна, идваща от Гърция, която определено е хитът от миналата година, отбелязва Калина Халачева. "Йогурт" обаче няма нищо общо с киселото мляко – за този сладолед се ползва овкусител, както за всеки друг вкус", уточнява Александър Димитров. И съветва купувачите да проверяват дали производителят е използвал закваска за "сладоледено кисело мляко" или просто е сложил аромат йогурт. "Смятаме тази тенденция за временна и експлоатираща нагласата на клиента към по-здравословен начин на хранене. В момента обаче, в който той разбере, че сладоледът само се нарича йогурт, но няма нищо общо по състав с него, модата ще си отиде така бързо, както е и дошла", прогнозира Халачева.
Предпочитанията откъде да си купиш сладолед са в полза на малките търговски обекти. "Най-често сладоледът се купува, за да се яде веднага, иначе има опасност да се разтопи. Затова обикновено се пазарува от най-близката точка на продажба", казва Кирил Кутлев.
Хипермаркетите обаче увеличават предложенията си от внос, както и на собствени марки сладолед. "Делът на собствените марки расте и това е тенденция във всички категории храни. По правило тези предложения се лансират като продукти с постоянно качество и ниска цена", уточнява Ивайло Аладжов.
"За разлика от собствените марки на веригите супермаркети в развитите европейски пазари, които се стремят все повече да предложат високо качество, у нас все още сладоледът под собствена марка е "икономичният" избор", коментира Калина Халачева.
Лидери, цени и очаквания
Пазарните лидери Nestle и Unilever ( Algida, "Дарко") си делят над 50% от световния пазар на сладолед, те доминират и в България. В топ 5 са още: "Изида" - Добрич, "Карил и Таня" - Ямбол, Сладоледена фабрика - Велико Търново (марка "Дени").
"Цената е определяща при избора на сладолед", отчита Ивайло Аладжов. "В същото време продажбите се свиват, а навлизащите нови фирми вземат част от съществуващия пазар. Вдигат се цените на основни суровини, като мляко и захар, както и на ел. енергията, растат разходите за работна заплата", обобщава икономическата среда Аладжов. И обяснява, че фирмата е променила опаковките на сладоледите "Карил", за да ги направи по-атрактивни, но и по-евтини и това й помага да не променя цената на продуктите.
"По-евтините сладоледи са по-масови, а по-скъпите са за ценители", коментира Кирил Кутлев.
Александър Димитров обаче коментира, че макар като цяло пазарът на сладолед да е силно ценово ориентиран, в последните години се наблюдава засилваща се тенденция към търсене на висококачествени продукти. "Това важи както за заведения, които в кризата залагат на стратегията да оцелеят чрез по-малко, но доволни клиенти, така и за индивидуалния потребител, който все повече чете етикетите на храните". По думите на Димитров чуждите туристи не са толкова голямо перо от приходите на заведенията, както в други европейски страни. Затова българските ресторантьори "търсят вече все по-често високото качество, което би накарало местните клиенти да се връщат в заведението отново и отново".
"Друга интересна тенденция, която наблюдаваме в последната година, е, че въпреки трудната икономическа обстановка все повече заведения избират да не приемат обичайния пакет от финансови и материали стимули, предоставен им от някои фирми (например брандирани чадъри, работно облекло), а да изберат просто най-качествения сладолед, тъй като са осъзнали, че само това би накарало клиентите им да станат лоялни", допълва Калина Халачева. И дава пример. "Когато пуснахме марката "100% естествен сладолед Coppa della Maga", смятахме, че не бива да разчитаме много на българския пазар. Оказа се, че не сме прави. Много хора обичат, но бяха отказали сладоледа и категорично забранили на децата си да го консумират заради хидрогенираните мазнини и химическия послевкус на някои от предложенията. Но видят ли истински продукт и честно намерение да се създаде нещо хубаво, те стават верни последователи, които вече не правят компромис с качеството", обобщава Халачева.
От клона на фирма "Чичо Чарли" в Бургас смятат, че пазарът на сладолед ще продължи да се свива, а фирмите, които го произвеждат или внасят, ще се множат. "Сезонът става все по-кратък, Черноморието работи основно през юли и август, а след това почват да закриват сезонните обекти", припомнят от бургаския офис. Ивайло Аладжов също прогнозира по-трудни продажби. "Очаквам повече играчи за един константен, да не кажа свиващ се пазар", отбелязва той. Александър Димитров обаче очертава по-оптимистични тенденции на пазара на сладолед: увеличаваща се консумация на сладолед за вкъщи; хранене за здраве, но същевременно и за удоволствие; избор на по-качествени суровини и храни; интерес и желание за познаване на това какво ядем, откъде идва, как е направено; засилващо се предлагане на продукти без консерванти.
.