Милен Райков: Промоционалните активности са под лупата на данъчната администрация
Автор: Юлия Лазарова
Автор: Shutterstock
Много често в положението на потребител се оказват бизнесите. Така е, когато правят определени разходи или се дават определени неща, срещу които пряко не получават пари: подаръци, рекламна площ, спонсорство, дарение, промоция, безплатни транспортни услуги и др. Целта на бизнеса в крайна сметка е да увеличи продажбите си, но това не е чак толкова явно. В подобни случаи данъчната администрация се изкушава да третира бизнеса като потребител и се опитва да събира данъци.
Каква е реалността? Българският ДДС, който най-вече засягат програмите за лоялност и промоционалните активности, следва европейска директива от 2006 г., постулатите, в която обаче са писани през 70-те години на миналия век. Данъчната администрация се опитва да компенсира с указания. В цял свят практиките постоянно напредват, а администрацията се опитва да ги догонва. На европейско ниво това дава резултат в десетки дела на Европейския съд, свързани с промоционални програми. Тоест явлението данъчната администрация да се изкушава да събира пари от промоционалните активности не е само българско, каза ДДС консултантът.
Данъчната администрация се вглежда в неща като безвъзмездни подаръци, отстъпки за оборот, отстъпки ваучери, различни комбинирани продукти, комбинации от отстъпки и финансови продукти, отстъпки от стока и др. Милен Райков представи в резюме няколко типови примера за програми, основно свързани с лоялност, привличане и задържане на клиенти, за които в данъчната си практика са виждали да създават проблеми.
"Безплатен" телефон
Вече и в България е достатъчно разпространено телекомуникационна компания да раздава безплатен или почти безплатен телефон на свои клиенти с цел да ги обвърже с договор. В подобни случаи телекомуникационната компания предлага на компанията, която доставя телефони, да предостави такъв на клиента срещу подписан договор с телекома, а телекомът после да върне парите за телефона. Продавачът на телефони купува телефон за 100 лева и го продава на клиента примерно за два лева, стига той да подпише двегодишен договор с телекомуникационната компания. После продавачът на телефони си възстановява този разход от телекомуникационната компания. Има различни трактовки за това какво представлява това заприходяване на разхода от продавача на телекомуникационната компания. Понякога данъчните го третират като субсидия, а не като услуга. А има разпоредба в закона, която казва, че ако субсидираш някого да продава под себестойност, трябва да внесеш ДДС, каквото би било върху цялата стойност на продукта. Така ДДС на телефон, който клиентът получава за 2 лева, може да бъде 20 лева. Тази втора транзакция обаче може да бъде формулирана по по-ефективен начин – като доставка на услуга, свързана с промоция от продавача на телефона към телекома, каквато е и същността и. Може би данъчната администрация няма да го хареса, но като облагане нещата биха изглеждали по съвсем друг начин, каза Райков.
Почивка на море
Търговец предлага на клиентите си почивка на море. Печели я примерно на един от десет или един, изтеглил определен печеливш билет, или стикерче под капачката. Основният проблем с почивката на море отново е дали това е реклама или е представителен разход. Ако е представителен разход, търговецът няма право да си възстанови ДДС за почивката на море, а трябва да плати данък върху този разход от 10%. Дали това е разход за дейността, тоест ще се признае ли почивката на море като разход за търговеца, тъй като той я предоставя на клиентите с явната цел да увеличи продажбите си? Или е просто подарък, в който случай може да се дължи данък дарение. Еднозначен отговор няма. Много зависи от начина, по който се обявява и формулира промоцията, от това как е написан договорът и как е извършено счетоводното отчитане.
Изрежете ваучера
Имаме ваучер за стока с отстъпка от десет лева или за отстъпка от 10% върху покупка в търговска верига. Клиентът отива, купува стоката за 90% от стойността й и е доволен. Данъчната администрация обаче казва, че според нея данъчната основа, върху която трябва да се начисли ДДС, трябва да се определи на цялата стойност на ваучера. Оттук продавачът започва да оспорва, защото е получил по-малко. По подобни казуси Европейският съд вече е казвал: няма значение какви техники използва търговецът, за да привлече клиента. Ние смятаме, че това, което търговецът практически получава, трябва да бъде данъчната основа. Звучи чудесно, но в повечето данъчни законодателства механизъм да се приложи това правило няма. И отново Европейският съд в практиката си казва: проблем на държавата е да направи законодателството такова, че да постигне целите на облагането и да се облага това, което плаща клиентът, а не повече.
Две в едно, три в едно
Клиентът купува едно нещо, дават му две. Второто за него е безплатно или почти безплатно. Въпросът е трябва ли да бъде обложено или не. Ако го тълкувате като подарък, данъчната администрация може да ви търси данък дарение и ДДС, каза Милен Райков. Възникват въпроси за тези стоки, които се раздават като подаръци, може ли да се използва данъчен кредит, ще бъдат ли признати като разход и как трябва да бъдат документирани.
По повод на санкциите, които КЗК налага на производители, които дават несъразмерно голяма отстъпка спрямо стойността на това, което продават, консултантът каза: "Ако ние решим да подарим "Мерцедес" на някой от хората, купили кутия прах за пране, и това ни навлече санкция от едни органи, това не значи, че не подлежи на облагане по линия на ЗДДС. Данъчните аспекти ще продължат да са си същите, защото данъчните закони и данъчната администрация облагат потреблението."
Ваучер за следващия път
Срещу покупка на една стока клиентът получава ваучер за следваща покупка в същия търговски обект от същите производители. Има много опити при подобни случаи данъчните да кажат: ако клиентите получат ваучер за следваща покупка за 10 лева в същия търговски обект, търговецът им е продал първата стока не за 10 лева, а за 20 лева, включвайки в това и цената на ваучера. Но какво ще стане, ако този ваучер бъде изхвърлен в кошчето и срещу него няма реално потребление. Въпреки изкушенията на данъчната администрация да предизвика подобни схеми коректният начин е такива ваучери да се третират като обещания за отстъпка, каза Милен Райков. Цената на един такъв ваучер не е част от цената на първата продажба, защото на практика може покупка с ваучера и да не бъде реализирана.
Безплатна стока от каталог
С безплатната стока от каталог нещата стоят по-различно, отколкото с безплатния ваучер. Тя представлява безвъзмездна доставка и данъчните се питат дали в резултат от нея няма да се получи необложено потребление. Според Европейския съд потреблението трябва да бъде облагано и затова подобни промоции са облагаеми.
Бяха разгледани и други проблеми на схемите за лоялност като практически затруднения за коректно документиране на схеми с бонус точки, както и невъзстановимия ДДС при кредитни карти, кобрандирани между банка и търговец.
Заключение
Има различни варианти за програмите за лоялност, но данъчното третиране на всеки от тях зависи пряко от индивидуалното разписване на всяка една програма, от това, което се комуникира с клиентите, и от вътрешния начин на осчетоводяване, каза Милен Райков. Той съобщи, че в момента Европейската комисия пише директива за облагане на ваучерите. На този етап в Европа има различни практики и това създава немалък хаос. Очаквало се е директивата да влезе в сила преди време, но постигането на компромис между 27 държави не е лесно и новата дата за това е 1 януари 2014 г. Директивата ще третира въпроси като данъчна основа на ваучерите (например ваучер с номинал 100 лева, който се продава за 80 лева). Тя разделя ваучерите на многоцелеви – multi purpose, които могат да бъдат ползвани за различни стоки, или едноцелеви – single purpose, ваучери само за една стока. За първите, за които няма гаранция, че ще бъдат използвани, облагането ще бъде отложено във времето. За вторите по-скоро се смята, че са разход, който трябва да се обложи веднага.
Обобщено казано, данъчните рискове при програмите за лоялност са свързани с това дали се дължи ДДС, с приспадаемостта на данъчния кредит при закупуването на стоки и услуги, с приспадаемостта на корпоративния данък и възможния данък дарение. Всички тези въпроси подлежат на контрол, каза Милен Райков. По-добре е това да стане преди стартирането на програмите.
.