"България ще настоява за по-ранното изравняване на субсидиите по Схемите за единно плащане на площ с тези на старите страни-членки на ЕС. За да са конкурентни на европейските си колеги, българските земеделски производители трябва да разполагат и със същия финансов ресурс като тях". Това заяви заместник – министърът на земеделието и храните Светлана Боянова, която откри конференцията "Три години от прилагането на Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС: заключения, препоръки и нови възможности за българското зедемеделие". Събитието бе организирано от "Икономедиа" и съфинансирано от Европейския съюз.

"Не е справедливо земеделските производители, които спазват едни и същи изисквания, да получават различна помощ, заради това, че се намират в различни държави-членки", подчерта още Боянова. По думите й Министерството на земеделието и храните ще се бори за изравняване на субсидиите още от 2014 година, но то ще разчита на подкрепата на бизнеса и неправителствените организации в земеделския сектор.

България държи да се запази размерът на бюджета, както и двата стълба на ОСП (директни плащания и развитие на селските райони), предвид предизвикателствата, пред които е изправена - хранителна сигурност, промени в околната среда и климата, застаряване на населението в селските райони. Според зам.-министър Боянова не се очакват съществени промени по отношение на втория стълб от ОСП – Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Необходимо е да се запази балансът между средствата за директни плащания на площ и ПРСР като в същото време се даде по-голяма свобода на държавите-членки при избора на мерки за подпомагане.

Особено важно е и по-нататъшното опростяване и облекчаване на законодателството и административните процедури, за да стане Общата селскостопанска политика по-разбираема и по-достъпна за прилагане от всеки земеделски стопанин, подчерта зам.-министър Боянова. Сред позициите, които страната ни ще защитава в европейския дебат по ОСП, е и отпадане на историческия подход при определяне на субсидиите, тъй като той дискриминира родните земеделски производители. България е склонна да обмисли възможността за определяне на таван за подпомагане на големите индивидуални ферми с оглед по-добро разпределение на средствата между земеделските производители, но смята, че подобна мярка следва да бъде подложена на сериозна дискусия, при ясно формулиране на критериите и дефиниране на понятието "голяма ферма", "малко стопанство" и "активни фермери".

По време на конференцията стана ясно също, че през следващата година МЗХ ще продължи дебата за бъдещето на ОСП след 2013 г. под формата на поредица от дискусии с всички заинтересовани страни.

От началото на прилагането й досега, ползите от ОСП за българския аграрен сектор се изразяват в изплатени над 1.2 млрд. лева субсидии по линия на директните плащания (първи стълб) и над 1.1 млрд. лева по линия на Програмата за развитие на селските райони (втори стълб).