Новото име на "Стара планина" може би трябва да е "Средна гора". Не, не става въпрос за прерисуване на географската карта на България, а за преименуване на прословутия стандарт за колбасите. И наистина, след соевия скандал имиджът на саламите от истинско месо сериозно пострада, продажбите им спаднаха и някои производители дори се отказаха от продуктите. С други думи, "Стара планина" се сниши и заприлича на Средна гора.

В опит да спасят марката, която все още е полезна, фирмите от Асоциацията на месопреработвателите в България решиха "утвърдените" от Националната ветеринарномeдицинска служба (НВМС) стандарти да станат "браншови".

Ще стане ли по-сигурно?

Наричат деветте стандарта за 20 вида месни продукти с марката "Стара планина" ведомствени, тъй като бяха изработени (с помощта на технолозите от около 30 големи месопреработвателни фирми) и утвърдени от НВМС. Контролът по спазването на записаните правила също се извършва от ветеринарите.

Браншови стандарти означават трета, независима от производителя и контролиращия, акредитирана страна да оценява съответствието на готовия продукт с разписаните изисквания. В същото време този подход няма да отмени изискването за проверки и от ветеринарите.

"За производителя оценката на съответствието ще доведе до известно оскъпяване на продукта. В същото време обаче, тъй като се предполага, че третата независима страна е безпристрастна, би трябвало този начин на проверка да дава по-голяма сигурност и за фирмата, и за потребителя, както и по-голяма прозрачност за обществото", казва Ирен Дабижева, изпълнителен директор на Института за стандартизация.

Анелия Андреева, началник на отдел "Потребителски стоки" в "SGS България", също смята, че оценката на съответствието от акредитирана компания ще гарантира, че съставките, съотношението между тях и технологията на производство на продуктите се спазват. Според експерти цената на услугата оценка на съответствие ще бъде въпрос на конкретно договаряне между месопреработващото предприятие и избраната да извършва тази услуга акредитирана компания. Но в най-общия случай сумата ще зависи от броя на посещенията и от анализите, които трябва да бъдат направени.

Сегашният ред предвижда фирмата да подаде заявление в регионалната ветеринарномедицинска служба, че иска да произвежда продукти по стандартите "Стара планина". Сформира се комисия, която извършва проверка на място дали и как се спазват изискванията за производство, етикетиране, съхранение и реализация на готовите продукти. Процесът по производството протича под непрекъснатия физически контрол на ветеринарните инспектори. Непрекъснато се правят и лабораторни анализи - и от производителите, и от контролиращите. Има и последващ контрол - както документален, така и лабораторен - и в предприятието, и на случаен принцип в търговската мрежа.

Цялото това единоначалие обаче създава и проблеми, които бяха усетени най-силно от фирмите, въвлечени в "соевия скандал". "Стандартите са разработени от едно ведомство – НВМС, утвърдени от неговия директор, контролирани от неговите инспектори. На практика всички инструменти са съсредоточени в една-единствена структура. Нарушен е принципът на разделяне на отговорностите, на широкото участие, на консенсуса, който е правило за всеки стандарт", коментира Ирен Дабижева.

Страховете

Освен поскъпване на продукцията сред страховете, свързани с новия начин на контрол, са и опасенията, че фирмата, която ще оценява съответствието, може да си затвори очите срещу определен жест от проверявания производител. Експертите обаче са спокойни. "Опитите да се плаща и да се прикрие някакво несъответствие със стандарта няма да са успешни. Никоя акредитирана лаборатория, която извършва проверките, няма да си позволи това, защото при една издънка ще се компрометира не само в национален, но и в европейски мащаб. Едва ли някой би допуснал това, като знае как трудно се взема акредитация", смята Дабижева.

"SGS е компания със 130-годишна история. Имаме си правила, етичен кодекс и система за антикорупционни практики. Мислите ли, че срещу някаква сума някой ще си затвори очите пред нередностите", казва и Анелия Андреева. И отбелязва, че лабораторията на фирмата във Варна е сред десетте най-добре оборудвани в Европа и може да извършва множество специфични анализи, включително и за наличие на ГМО в продуктите.

Темата за контрола на месните продукти с марката "Стара планина" поставя и други проблеми. Според експерти това, че се извършва лабораторен анализ на състава на готовия продукт, не е достатъчно, защото то дава сигурност единствено, че конкретната партида отговаря или не отговаря на записаното в стандарта. В същото време този начин на проверка не дава увереност, че следващата партида, произведена примерно със суровини от друг доставчик, също ще съответства на изискванията, разписани в стандарта. Затова е задължително наличието на съответна система за производство на този продукт, която подлежи на проверка, уточнява Калин Стоянов, управляващ партньор в "Аксент консултинг".

"В Световната търговска организация и Европейското икономическо пространство ясно се разграничават изискванията за безопасност от изискванията за качество на стоките и услугите на пазара", казва Борислав Георгиев, заместник-председател на Комитета по търговска политика към БСК. "За безопасността се грижи изпълнителната власт. Надзорът на пазара също е задължение на изпълнителната власт. При качеството държавата не се бърка. Това не означава, че качеството е безконтролно, а само, че там има обществени структури – браншови, потребителски и други, упражняващи контрол", уточнява Георгиев. Според него "вменяването на задължението на ветеринари да контролират качество е много спорно решение". Затова искането на фирмите за превръщане на стандартите "Стара планина" в браншови се оценява от експертите като крачка в правилната посока.

*Оригинално заглавие: "Край. И ново начало"